За пролетните събития 2018 и корпоративното управление на предприятията с държавна собственост

Проф. д.ик.н. Бистра Боева, УНСС

През   последните  няколко  месеца   проблемите   на  предприятиятията с държавна собственост/ПДС/ и прилагането  на стандартите  на  ОИСР  за  корпоративно   управление  на   този  тип  дружества  в  България   бяха поставени  пряко и  косвено   в   документи  и изявления  на представителите  на международните организации.         Две  събития-  докладът  на Европейска  комисия  във връзка  с  европейския семестър 2018 година,,както и   визитата  на  генералния секретар   А.  Гурия,съответно  съпътстващите ги коментари  поставиха  въпрост  за   прилагане на тези    стандарти.

                     Какво     означават     насоките   или стандартите  за  корпоративно  управление в предприятиятията   с държавна  собственост/ПДС/   ?

Близо  две десетиления   акционерни  дружества  и в развити  и в появяващи  се  пазарни икономики  прилагат стандартите  на  ОИСР  за  корпоративно  управление  и  в частния  сектор  и в  държавния.  Обичайно корпоративното управление се отъжедствява,нека припомним със  защита на акционерната  собственост,зачитане  правата  на заинтересованите лица,прозрачност  и  отговорни  ръководства/съвети  на  директорите  и надзорни  съвети/.  В  българското  икономическо  пространство    тези  правила  се  ползват  още  от началото  на 21 век, а през 2007  година  бе приет и Кодекс   за корпоративно управление  за борсово търгуваните компании, следващи  правилата  на  ОИСР.  През април  страната бе домакин и на 22  европейска  конференция  за  корпоративно  управление.

И  тук  следва  да  отговорим  и на въпроса,поставен  в началото корпоративното управление  в рамките   на две издания /2005  и 2015/  се утвърждава  като норма  от  ОИСР  и  за  държавните  предприятия.  Преди  отговорът  да бъде  конкретизиран  е  добре  и да   поясним   какви    събития  от пролетта  на    тази  година     са  свързани  с  тези правила.        На  първо  място  това бе  посещението  на  генералния секретар    на ОИСР    А.  Гурия   и бъдещото  членство  на страната  в“  клуба  на богатите“.  Бе  изтъкната  подкрепата  на  генералния  секретар на кандидатурата  на  България  за член на  ОИСР.  В публикациите  в пресата  бе посочено,че  България прилага  стандарти  на  тази  организация.  И  тук   се налага  да  се  припомни  че  представителите  на  деловата общност  и академичните  среди  в  България  години  наред  участваха  в утвърждаването  на правилата  на  ОИСР  за  корпоративно  управление  както в  Югоизточна  Европа,така и в  национален и  световен мащаб.  Мнението  на българската академична  общност  бе взето под внимание  и в  увърждаване на  първото  издание  на  правилата  за корпоративно управление и в предприятията  с държавна  собственост/ПДС/.

На второ  място,това,което  постави  акцента   върху  темата  корпоративно  управление и предприятия  с държавна  собственост/ПДС/ бе  един  кратък  параграф  от публикувания на  7  март  2018  година и представен   в първите дни  на пролетта   доклад  на ЕК   за  Европейския  семестър/  European  Commission

Brussels, 7.3.2018 SWD(2018) 201 final   COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT Country Report Bulgaria 2018   /  На  фона   на  положителните  оценки  за  това  че  намаляватмакроикономическите  дисбалански     и на  напредъка  спрямо препоръки  от  2017  година  и безспорно  на оптимистичните  прогнози за  по нататъшно  преодоляване  на тези  дисбаланси  при  дефиниран ръст на икономиката , бяха  посочени и  проблемни  области  страната. Една  от  тях  е по  повод  предприятията  с държавна  собственост. Ето и конкретната оценка впараграф  4.1.3“   корпоративното управление в предприятията  с  държавна  собственост  остава  предизвикателство.Рамката  за управление  на предприятията с държавна собственост  не изпълнява  повечето  от  условията,заложени  в  насоките  на  ОИСР  за  корпоративно управление на предприятията  държавна   собственост/ ОECD, 2015/.  Основните предизвикателства  са:/i/ неясната  аргументация  за  държавна  собственост  в много случаи и разпокъсаната рамка  за  надзор,/ii/ липса  на финансови  цели  и отчетност/ lack of financial targeting and accountability/,и/iii/  и  управленски  назначения  често пъти при  отъствие на  състезателна процедура   или  стимули,които  да  свързани с  максимизиране  на финансовите резултати/ management appointments often made without competitive procedures or valuemaximising incentives /.   Силно е присъствието и ролята  на  политическата власта/The presence and role of the political authority is strong/. Това  често  пъти е за сметка  на  дългосрочната ориентация  и координация,прозрачност  и  за управленски  стандарти  на  високо  равнище./This often comes at the expense of longerterm vision and coordination, transparency and high-level management standards.

Каква  храна  за размисъл  дават приведените  постановки    ?

 

В оценката  се  съдържа и  отговорът  за връзката  между  двете пролетни събития:  между доклада на ЕК  за България в рамките на докладите по страни за Европейския  семестър  и     курса,предриет  от правителството  на  Република България   за  кандитатстване  вклуба  на богатите  вт.ч  изявлението  на  генералния секретар  на  ОИСР   А.Гурия.

 

Видно  е че   проблеми, отбелязани  от ЕК  са  и  проблеми,които вероятно  страната  ще  следва  да  решава през   следващите  години.  Вярно,е  че  през   годините  и в  академични публикации, и в деловия  печат  и чрез отделни  законови  норми  се  създват условия  най вече  за  разкриване  на  информация   финансова и нефинансова   вкл с   влезлите  в сила  промени в Закона  засчетоводство,поименните положения  на  публикуваните  в  навечерието  на Коледа  2017  указания   на  Министъра  на  Финансите  какво означава  нефинансова  информация .

Достатъчно  ли  е това  в  контекста  на приведените  оценки на   ЕК и на  насоките  на ОИСР.   За  тази  цел  е  добре  да   приведем    сбито  и тези  насоки,както и посочим страни  -членки   на  ОИСР  с определен напредък  по следването на тези насоки

 

 

Дискусиите и предлаганите мерки за подобряване на резултатите на  дейността  на  предприятията  с  държавна  собственост/ПДС/ са разнообразни. Внимание заслужава едно сравнително слабо позната в България начинание – инициативата за използване на модела на корпоративно управление. Традиционно, корпоративното управление е територия на частния бизнес. То се отъждествява с грижата за собствеността, със системата от отношения между собственици, корпоративни ръководства и заинтересовани лица, насочени към постигане на добри икономически резултати и осигуряване на заетост. [i] За потребностите на предприятията с  държавна  собственост/ ПДС / ОИСР прие и  система от правила как тези  предприята да ползват доказали своята резултатност правила на корпоративно управление в частния  сектор..Първото издание на Насоките на ОИСР за корпоративно управление на предприятията с  държавна собственост/ ПДС/ бе представено през 2005 г.   Българският законодател,както  бе посочено приема периодично   и анулира  задължения   за  разкриване  на  информация  за предприятията  с  държавна  собственост  по реда  на  нормите на  Закона за публично предлагане на ценни книжа норма,касаещи  борсово  търгуваните  компании.   Страни –членки  на  ЕС  утвърдиха чрез национални  кодекси  Насоките  на  ОИСР  за корпоративно  управление на предприятията  с  държавна  собственост/ ПДС/-Прибалтийските  Републики,както и Словения.    Швеция е   известна с  добри резултати  в  прилагането на  тези   насоки .

В контекста на предприети промени в корпоративното управление на частния бизнес бе утвърдена и нова версия през 2015 г. на Насоките  на ОИСР за корпоративно управление впредприятията  с държавна  собственост/ПДС/

Кое е същественото в новия формат    и   какво   всъщност  имат  в предвид  авторите    на  цитираните  бележки  в   доклада   наЕК  за  България? [ii]

                   Насоките  имат  ясен  и точен адресат: това   са правителствата на държавите  как  да осигурят ефективното функциониране на предприятията  с   държавна собственост и  да упражняват  правата си на собственици/принципали/ . Тези  Насоки  са  и   част  от    пакета от правила като тезизакорпоративно управление на предприятията частнасобственост, насоките на  ОИСРза   многонационалните предприятия и др.  В предговора към изданието  от 2015   генералният  секретар  на  ОИСР   А.  Гурия  подчертава  че  Насоките   са  ресурс   за  правителствата.

 

Коректността изисква да се отбележи, че правилата за корпоративно управление се прилагат при предприятия  с държавна  собственост/ПДС/   предимно  от типа на акционерни дружества с едностепенна (съвети на директори) и двустепенна структура (надзорни и управителни съвети). Формат 2015 възпроизвежда основните правила, определени още през 2005 г.

            Какво   обхващат      седемте Насоки?

.

                     Първата   е насочена  към  политиката  на държавата за  обосноване  на  необходимостта  от  държавна собственост – държавата трябва внимателно да прецени и публикува целите, които оправдават държавната собственост. Експлицитно  е посочено,че предприятията   с държавна  собственост/ПДС/  следва  да максимизират  изгодата   за  обществото и да съдействат  за ефективното  разпределение  на  ресурсите.   Добре  е да  се   припомни, че  в рамките на  ЕС  най –малко предприятия с държавна собственост (ПДС) имав Естония и Литва, следвани от Словакия и България. Най-голям е техният брой в Словения.[iii] Най-често такива предприятия има в енергетиката, транспорта и инфраструктурата. Функционирането им често се различава от конкурентно ориентираното пазарно поведение на частния бизнес. Констатираните от теорията и практиката проблеми на  предприятията  с държавна собственост/ ПДС/ се потвърждават и в представените материали от проведения през ноември 2015 г. форум по инициатива на Европейската комисия: ниска производителност и неефективно усвояване на ресурси при ПДС[iv].

На  следващо  място  –  във  втората насока се  отбелязва,необходимостта  от  ефективно управление – държавата  трябва да действа      като информиран  и  отговорен   собственик ,гарантирайки прозрачно,професионално и ефективно   управление. Това   означава   активно  участите  в акционерните събрания,,осигурване   прозрачен    и съобразно    изискванията  за  професионализъм  и   компетентност  подбор   на  ръководствата  на  предприятията с   държавна   собственост.

              Третата  насока  детайлизира    спазването  на  еднакви  правила  за всички  участници  на  пазари  или  да бъдат  премахнати“ привилегиите“ за  предприятията  с държавна  собственост/ПДС/.  Практика, характерна  за  отделни   страни  по света.

Четвъртата  насока  визира  частния случай  на предприятия   с  държавна  собственост/ПДС/  със  статут на публично дружество.   Препоръчва   равнопоставено  третиране  на  всички  акционери  вкл и тези  от частния сектор,както и  равен  достъп  до  информация   за  всички акционери и  не  на  последно място прилагане на  националните  кодекси  за  корпоративно  управление.   Хипотезата  е позната  в българската практика  и   в случаите  на  статут   на държавата  на  миноритарен  акционер;

Петата насока  е  посветена   на   област   на корпоративното управление  с  нарастващата значимост –   заинтересованите лица.   Акцентира се  върху необходимостта  връзките със заинтересованите лица  да са редовни, ясно   дефинирани и да гарантират отчетност, предвидимост и възпиране на недобри практики.  Препоръчва  се  разкриване  на информация   за това  как  предприятията  държавна  собственост   третират   заинтересованите лица  вкл.местните  общности.   Вниманието  е заострено  върху  предприемане  на  действия  за борба с   корпуцията.   Препоръчва  се  на  предприятията  с държавна собственост/ПДС/  да  не  се ангажират  с  политически  инициативи.;

Шестата   насока  е   за  разкриване  на информация и прозрачността  в съответствие а    стандартите   за  разкриване  на  информация  и прозрачност,следвани от предприятията  с частна  собственост.  Залага  се  на разкриване   на  съществена  финансова и нефинансова  информация  вкл  и за  процеса  на подбор  на ръководните кадри, на  тяхната  квалификция и възнаграждения,рисковете,както и финансова  подкрепа.  Коректността  изисква  да  се  посочи  още  веднъж,че  в съответствие  с  промени  в Закона  за счетоводство   отделни   аспекти  от дейността  на предприятията  с  държавна собственост   се  оповестяват.

Последната  седма насока  е   за   ръководствата  на  предприятията   държавна   собственост/ПДС/-  надзорни  съвети  и съвети  на  директорите.  Област,по отношение на  която  има  критични  бележки,както  бе посочено  в  доклада   на  Европейската  комисия.  Ето  на  какво се  набляга:  наличие  на необходимата власт, умения и обективност на тези  ръководства за да изпълняват функциите си по стратегическо планиране, наблюдение и контрол над изпълнителнтие  ръководства.  Акцентира   се на   независимостта и обективността  на  решенията  на  корпоративните ръководства.  Постановки,които  не   следва да  се смесват  с  препоръката на  наличие на  повече  независими директори/членове  в съветите  на  директорите и надзорните  съвети.  Препоръчва се да  се  избягва  на политическа  намеса в работата на  тези е ръковдства,като  и да се избягва  номинация  и избор  за членове на ръкоодствата  на  високопоставени  политически  лицавкл  представители  на изпълнителната и законодателната  власт.

Очертани сбито, Насоките на ОИСР за корпоративно управление на предприятията  с  държавна  собственост/ПДС/ предлагат още една възможност за подобряване на ефекта от държавната собственост. Приемането на тези правила зависи единствено на вижданията на държавата как да допринесе за стопанска стабилност и удовлетвореност на обществото.

 

[i] В статията се ползва определение от G20/OECD Principles for corporate governance, P. OECD, 2015

[ii] The OECD Guidelines on Corporate Governance of State-Owned Enterprises, OECD, P.2015

 

 

 

OECD 2018

 

OECD   was opened with the welcome speech by Virginijus Sinkevičius, Minister of Economy of Lithuania, who shared an

 

encouraging vision for the further progress of corporate governance in state-owned companies. Global   Corporate  Governance of SOEs  network

 

 

 

[iii]  Lootty,M. Firm ownership, performance and allocative efficiency, brief insights in SOEs in EU New Member States, Brussels, Nov. 24th 2015

[iv] Lootty,M. Firm ownership, performance and allocative efficiency, brief insights in SOEs in EU New Member States, Brussels, Nov. 24th 2015

Автомобилен транспорт

Петър Курумбашев: Гласуването в ЕП за пакета за мобилност ще е трудно, последният ни шанс е в Съвета на министрите

Господин Курумбашев, като че ли се върнахме в изходна позиция с исканията ни за защита на превозвачите. Какво предстои оттук нататък? Оттук нататък вече излизаме от комисиите и предстои гласуване […]