Знакът „СТОП“ не е за украса

Михаил Рангелов

22 загинали при пресичане на железопътните прелези в България за последните 5 години. 50 ранени за същия период. Цифри, които за голяма част от нас биха звучали като суха статистика. Зад тази статистика обаче стоят десетки семейства, чийто живот за секунди е бил разбит. Черни забрадки, деца без родители. Загуби за десетки милиони за икономиката. Трагедии, които биха могли да бъдат избегнати само с едно оглеждане или изчакване на 3-4 минути, докато влакът премине.

Не можем да отделим катастрофите по прелезите от цялостната обстановка в България. За споменатите 5 години по пътищата у нас са загинали близо 3500 души, като при катастрофи с влакове жертвите са едва 0,6%. Въпреки това трябва да се отбележи една специфична особеност при катастрофите на прелезите – колкото и да са редки тези инциденти, пораженията от тях са много по-тежки от обичайното.

Занимавам се като журналист с проблемите по жп прелезите от близо 10 години. За този период съм отразил не един и два случая. Участвал съм в инициативи за подобряване на безопасността на двете основни потърпевши компании при инциденти – БДЖ и НКЖИ. Някои са били по-успешни, други – по-малко. Повечето от тях обаче са удряли на камък – когато стигнат до един определен момент – помощта от държавата.

Един от последните инциденти стана на прелез близо до Лесичери. Той видя бял свят благодарение на това, че бе показан по телевизията от „Господари на ефира“. За съжаление обаче в репортажа бе направен опит да се прехвърли топката oт болната на здравата глава. Зрителите бяха убеждавани, че виновник за инцидента е компанията – собственик на прелеза – ДП „НК Железопътна инфраструктура“. Защото прелезът е бил без бариери. Въпреки че е бил със сигнализация и знак “СТОП“.

Разбира се по логиката на репортажа трябва да спрем всички трамваи в София, защото са опасни за всички шофьори, които си спомнят от Правилника за движение по пътищата единствено че съществува. По тази причина едва ли и голяма част са чували за съществуването на глава 17 от този правилник. Да – точно така – има цяла глава, която регламентира пресичането на прелез. Ако някой си мисли, че е по-бърз и силен от влака, най-вероятно единственото, което може да спечели е номинация за наградите Дарвин.

Какво може да се направи оттук нататък за подобряване на безопасността по прелезите?

През 2010 година от НКЖИ положиха едно добро начало, като монтираха на 15 опасни прелеза камери. Заснетите нарушители бяха предавани на МВР и им бе потърсена отговорност. Основният проблем обаче бе, че чисто законово тези записи нямат доказателствена стойност. Това разбира се може да се промени, ако бъдат предприети необходимите законови промени. И както камерите на КАТ вече могат да се използват като доказателствен материал, така трябва да се направи и с камерите, които са монтирани на жп прелезите. Ако това стане, със сигурност НКЖИ и БДЖ биха инвестирали във видеонаблюдение във всички опасни точки. Защото цената на това видеонаблюдение със сигурност ще бъде по-ниска от цената за възстановяване на инфраструктурата и влаковете след катстрофите.

А ако от „Господари на ефира“ искат действително да бъдат журналисти, а не говорещи дръжки на микрофони, нека да подкрепят всяка една инициатива за повишаване на безопасността. Защо например всички медии, които се занимаваме с този проблем не подемем инициатива на проблемните прелези да бъдат монтирани информационни табели, а защо не и да се монтират остатъците от автомобили, преминали неправилно на тези прелези. Звучи грозно и страшно, но това е единствения начин да се отрезви високото самочуствие на шофьорите, според които те винаги са с предимство, та дори и пред влака. Защото ако един шофьор си мисли, че знакът „СТОП“ е само за украса и десет  бариери не могат да го спасят.

 

Бележка на автора:

Не си мислете, че само сред българските шофьори има такива, които си мислят, че са по-силни и по-бързи от влака. Ето и едно видео, което показва, че техни „колеги“ има навсякъде.

Коментари от Facebook

ЖП транспорт

Сменната работа – един често недооценяван фактор за здравословното състояние на работещите

Марио Нинов, КТ „Подкрепа“   В България по данни на Националния статистически институт, средния списъчен брой на наетите лица по трудово правоотношение по икономически дейности и сектори през 2017 година […]

ЖП транспорт

Кой лъже за БДЖ – ГЕРБ или Световната Банка?

Редакцията на „Транспортал“ получи на пощата си два любопитни доклада на Световната банка, които анализират състоянието на БДЖ през 2009 г. и 2013 г. В момента правим анализ и съпоставяне […]

Автомобилен транспорт

Предлагат промени в ЗОП за големите инфраструктурни обекти

Много жп проекти са в риск от неизпълнение заради обжалвания, смята министър Московски За да гарантираме високо качество на проектите, е необходимо преразглеждане на нормативната база, свързана с обществените поръчки […]