Идва ли краят на гаражните сервизи

Още от времето на соца ремонтът на автомобила има особено място в битието на българина. Колата е повече от просто машина, а ремонтът й е едва ли не семейна дейност. Днес, поне в градовете, грижата за колата е оставена на автосервизите. Каква е обаче квалификацията на тези автомеханици, какви инструменти използват, качествени части ли влагат при ремонтите и носят ли отговорност за последващи инциденти? Тези въпроси рядко имат отговор. Държавата и браншовите организации твърдят, че това е заради липсата на правила и изисквания за секторa.

Ето защо се планира ремонтите и техническото обслужване на пътните превозни средства да се извършват само от регистрирани за тази цел лица или фирми, при това в специално обособени помещения. Очаква се тези промени да бъдат включени в новия Закон за пътните превозни средства, който ще се роди от подготвяното в момента разделяне на Закона за движение по пътищата на три отделни норматива. Процесът върви още от миналата година, а плановете на зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов, който ръководи работната група, са конкретните текстове да бъдат представени за обществено обсъждане до края на март.

Всеки автосервиз ще трябва официално да се впише като такъв и да покрие съответните изисквания, за да може да работи. Дори гаражните майстори или мобилните монтьори ще трябва да си вадят документи за правоспособност, ако не искат да бъдат глобени. И обратното: всяка кола ще може да се ремонтира само в такъв сервиз. Самостоятелната смяната на накладки пред блока например ще бъде забранена или най-малкото санкцируема, тъй като при нея няма гаранция за качеството на ремонта, а оттам и за сигурността на превозното средство.

Формално идеята не е да се затворят малките работилници, но на практика може да се случи точно това.

Какви са условията и кога идват

Това няма да е първият опит да се въведе регистрационен режим за автосервизите. Още в началото на 2014 г., по време на кабинета „Орешарски“, депутатите Ивайло Московски и Иван Вълков (ГЕРБ) направиха предложение за промени в Закона за движение по пътищата, които да регламентират тази дейност. Но тогава поправките не успяха да получат нужната подкрепа в Народното събрание и бяха отхвърлени, най-вече с гласовете на БСП. Подготвяните сега предложения според зам.-председателя на транспортната комисия в парламента Светослав Иванов (ГЕРБ) до голяма степен ще бъдат същите. Конфигурацията в пленарната зала обаче е различна и шансът поправките да минат е голям. Още повече че през последните дни и хиперактивният вицепремиер Валери Симеонов вдигна мерника на автосервизите, търговците на авточасти и дори автомивките.

Одобряването едва ли ще се случи толкова бързо, а и на бизнеса трябва да бъде даден приемлив срок, за да се приведе в съответствие с новите изисквания. Но все пак най-оптимистичната дата, от която промените ще влязат в сила, е 1 януари 2019 г. – по-малко от година време.

Засега не се оповестяват детайли около идеята, която неминуемо ще преобърне с главата надолу авторемонтния сектор. Председателят на транспортната комисия в парламента Халил Летифов (ДПС) каза за „Капитал“, че конкретни текстове при тях не са показвани и няма как да коментира темата. По думите му обаче известна регулация в сектора е необходима.

От Националната камара на автосервизите в България (НКАБ), която участва в работата група по писането на новите правила за автосервизната дейност, обясняват, че целта е да се постигне равнопоставеност между сервизите независимо дали са гаражен формат, или са много големи. Това според организацията може да се постигне само когато всички субекти работят при еднакви условия. По мнение на НКАБ промените ще имат благоприятен ефект върху качеството на авторемонтите и най-вече върху безопасността на пътя.

Идва ли краят на гаражните сервизи

[Shutterstock]

Регулация или бюрокрация

В България днес не се извършва контрол над сервизите заради липсата на нормативна уредба. За последно автомонтьорството и автосервизните услуги са били в обхвата на Закона за занаятите, но след промени от 2011 г. отпадат. На практика пазарът е напълно свободен и конкуренцията е само на базата на качеството и цените на услугите. Не са нужни професионални квалификации, специални условия или дори уреди и инструменти, за да се правят ремонти на автомобили. Ако клиентът има доверие на майстора и е доволен от неговите услуги, ремонтът може да се извърши навсякъде, по всяко време и с всякакви средства.

Според браншовите организации и ГЕРБ обаче това е проблем – за потребителите, за безопасността и за околната среда.

Макар все още да няма официално внесени предложения за промени в законодателството, от участници в процеса по разработката им „Капитал“ научи, че идеята е регулирането на дейността да се извършва чрез регистрация на лицата и фирмите, извършващи ремонт и техническо обслужване на превозните средства. В случая не става дума за лицензиране, а за безплатно и еднократно вписване в регистър, което обаче ще е съпроводено с представянето на куп документи. Ще има, разбира се, и санкции за нарушаване на определения ред. Ако се преповторят идеите от 2014 г. то регистрация ще може да се прави както за отделни дейности, например смяна гуми, каросерийни ремонти, ремонт на автостъкла, извършване на диагностика и електро-ремонти работи, механични ремонти и др., така и за няколко или всички предвидени възможности. Но за целта ще е необходимо да се докаже, че сервизът разполага със съответната специфична апаратура и квалифицирани работници.

Според Емил Германов, който е председател на Съюза на автосервизите в София, при писането на разпоредбите се търси баланс – вероятно извън автосервизите ще бъдат разрешени само дейности като смяна на гума или осветително тяло, които са посочени от автопроизводителите като неизискващи специални умения и незамърсяващи околната среда. „Не може да си смените маслото пред блока или до детската градина и да си оставите мръсотиите там“, категоричен е Германов.

Бързият ефект от това може да е вдигането на цените в много от малките сервизи заради покриването на заложените в нормативната уредба изисквания за техника и персонал. „Ще поскъпнат само услугите на нерегламентираните сервизи, които сега си спестяват куп разходи“, казва обаче Германов. По думите му повечето нелегални гаражни работилници не полагат никакви грижи за опасните отпадъци от авторемонтите като масло, антифриз, филтри и др., а ги изхвърлят, където намерят, за да не плащат съответните такси. Също така не се изпълняват изискванията за пожарна безопасност и трудова медицина.

Националната камара на автосервизите също не смята, че става дума за лобистки закон. Според тях регистрационният режим ще повлияе положително, тъй като, излизайки на светло, тези сервизи ще трябва да подобрят условията си на труд, да използват за ремонтите нормални авточасти и да дават гаранция от минимум 6 месеца за извършената работа. „Това със сигурност ще повиши качеството на ремонтите и безопасността на пътя, от което най-доволни ще бъдат клиентите, а всеки сервиз се бори именно за лоялни клиенти“, казват още от камарата.

Какво ще се промени

Формално погледнато, това е най-лекият регулаторен режим, който може да се приложи към даден бранш. Но дори леката административна тежест означава нови разходи както за бизнеса, така и за администрацията, която ще издава удостоверенията за регистрация и ще следи за спазването на новите разпоредби.

Има два сериозни проблема с този подход, които трябва да бъдат взети предвид. Първият е кой и как ще определя критериите за материална база и персонал. Конкретните параметри и критерии няма да бъдат описани в закона, а за тях ще има специална Наредба. Твърде високи изисквания за машини, брой работници и допълнителна квалификация биха изхвърлили от пазара много от сегашните играчи, особено в малките населени места и селата.

Вторият и по-сериозен проблем е, че не е ясно как принудителната регистрация на автосервизите ще повиши качеството на услугите, а оттам и на сигурността. Държавата от години се мъчи да направи ефективна системата за годишен технически преглед и въпреки всички наложени допълнителни мерки не успява. Ако мотивът е просто да се извади сиво-черната част от сектора на светло, това няма да се случи, казва бившият транспортен министър Петър Мутафчиев, който в качеството си на депутат от БСП през 2014 г. е гласувал против регулациите в бранша. По думите му собствениците на автосервизи така или иначе са регистрирани по Търговския закон като фирми или еднолични търговци и би следвало да работят на светло. Ако това не е така, то проблемът е в контролните органи, не в липсата на регулация.

Най-лошата част от идеята е, че регистрацията ще бъде вменена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Това е държавен орган, в който само от 2013 г. насам е имало осем акции на полиция и прокуратура срещу корумпирани служители, две от които – срещу най-висшето управление. С две думи – идеята за ред в сервизната дейност е правилна. Но да се очаква, че ДАИ ще въведе този ред е като да се очаква от БДЖ да се справи с управлението на авиокомпания.

Контрол върху резервните части

Засега не е съвсем ясно как точно законово ще се уреди въпросът с авточастите, но вицепремиерът Валери Симеонов на няколко пъти намекна, че контролът върху тях трябва да се затегне. Основният проблем тук е търговията с крадени части, която обаче е по-скоро в компетенциите на МВР. Все пак в проектонорматива или наредбата към него най-вероятно ще е записано, че съответните резервни части трябва да имат документ за произход и гаранция. За използването на такива втора употреба също ще трябва да има легитимна страна, която ги продава, което се очаква да ограничи нерегламентираната търговия с авточасти.

Източник : https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/02/23/3134424_idva_li_kraiat_na_garajnite_servizi/

Автомобилен транспорт

Симеон Славчев от Група 5: Без коли в центъра на София при мръсен въздух, помощи за ток, не за дърва

Енергийни помощи за ток и газ, а не на твърдо гориво, подмяна на отоплителните системи на гражданите – където е възможно газифициране и подмяна с отоплителни уреди, които да работят на ток […]

Uncategorized

Високоскоростен влак дерайлира в Анкара

Вискоскоростен влак катастрофира в Анкара. Загинали са най-малко четирима души, 43-има са ранени, съобщи губернаторът на Анкара Васип Шахин. Катастрофата е станала в 6,30 ч. местно време, когато скоростният влак потеглял от […]

Автомобилен транспорт

Наши превозвачи тръгват на бунт към Брюксел

Българските автомобилни превозвачи подготвят протест в Брюксел заради новия Пакет за мобилност, приет преди дни от министрите на транспорта от ЕС, обявиха вчера представители на автомобилния бранш след среща с […]