Инфраструктурни проекти: инвестиции, политики и проблеми: глобална и регионална перспектива

Форум за балкански транспорт и инфраструктура

Форум за корпоративно управление

 

Инфраструктурните проекти са неделим елемент от цялостното развитие на отделни държави,региони и на света като цяло. Съвременната глобализация е резултат на „свързаността“ на хора,държави, региони чрез физическата инфраструктура и телекомуникациите. Качеството на живот определят и други измерения на инфраструктурата:енергиийни системи, ВИК. Инфраструктурните проекти и тяхното реализиране са във висока степен приоритет на 17-те цели на ООН за устойчиво развитие 2030/Global sustainable Goals- 2030/

Това определя и акцента върху тези проекти в две изследвания,публикувани през есента на 2018 година: Докладът на УНКТАД за търговия и развитие/Trade and Development Report 2018, UNCTAD/ и публикацията на Виенския Институт за икономически изледвания за инфраструктурните проекти в Западните Балкани/Infrastructure investments in Western Balkans 2018 WIIW/

Какви са констатациите и перспективите?

Авторите на Доклада за търговия и развитие/2018/, позововайки се на солиден теоретичен задел посочват разнообразието от дефиниции за инфраструктурни проекти,както и различията в методиките,определящи инвестиционните потребности за реализацията на този тип проекти. Факт е привежданото разбиране за инфраструктурни проекти като проекти във физическата транспортна инфраструктура/ пътища, ж.п.инфраструктура, летища и пристанища/,както и в телекомуникационни проекти, проекти на енергийната система и ВиК проекти.

Икономическите ефекти от тези проекти се оценяват с отдавна известната корелация- 10% увеличение на инфраструктурните активи води до 1%ръст на БВП на глава от населението в съответната страна. Логично е организация като УНКТАД да изследва проблеми и решения за реализиране на Целите за Устойчиво Развитие 2030. Един от проблемите е финасирането на тези проекти. Оценката за финансови есурси варира от 4,5 трил. Щат.долара/оценка на ОИСР/до 5,4 трил.щат. долара годишно. Сценарият за инфраструктурни проекти, следващи линията на намаляване на въглеродните емисиии надхвърля 7трил.щат.долара годишно. Оценката на глобалните потребности варира според статуквото в отделни региони: водещи по размер на инвестиции в инфраструктурни проекти са страни като Танзания-8% е размерът на тези инвестиции спрямо БВП, Боливия-9%. Близък до тези размери е размерът на инвестиците в Източна Азия/Китай,Монголия,Република Корея, Х.Конг/ Инвестициите в инфраструктурни проекти в Китай възлизат – средно между 15% и 20% от БВП през последното десетилетие. Тези данни са съпоставени с някои данни за държавни инвестиции в инфраструктурни проекти в страни с развити икономики 3,4% от БВП през 2015 срещу 4,7% в 1980. Ето и данни за статуквото: ако в Европа на 100кв.км.площ се падат 120км.павирани пътища,то в Азия са 20 км.павирани пътища и 2км са павираните пътища в Африка.

Експертите на УНКТАД извеждат като проблеми на реализиране на инфраструктурните проекти: финансиране, бизнес климатът в съответните страни, държавната политика по отношение тези проекти и безспорно,макар и не водещо сред проблемите е естеството на проектите. Посочват се инициативите за финансиране на инфраструктурните проекти в развиващите се икономики вкл. редица многостранни инициативи,банките за развитие,Инвестиционният план за Африка,иницииран от Германия,както и политиката на Китай за Един път-Еедин пояс. Изследва се и ролята на хибридното финансиране-държавно и частно. Подчертава се,че традиционно финансирането е хибридно : държавно и частно. Посочват се практики на 75% привличане на частния сектор.  На фона на известно въздържане на частния бизнес от участие в тези проекти, е обединяване на държавни инвестиции с финансови ресурси на частния сектор до 2/3 от стойността на проекта в страни от Латинска Америка. Авторите на доклада извеждат като добри решения за привличане на частно инвестиране като стратегичека готовност от страна на държавата за проекти, ключова роля и способности на правителствата в планирането и изпълнението на нови инфраструктурни проекти, обвързване на проектите с националните стратегии за развитие, адекватни регулации и естествено качествени проекти.

 

 

Интерес представлява регионалното измерение на коментираната проблематика: държавна политика,инфраструктури проекти в регионален планЗападните Балкани. Публикация от Октомври 2018 г. на Виенския институт за сравнителни икономически изследвания обобщава и акцентира върху транспортни и енергийни инфраструктурни проекти във важен и за България регион.  Констатира се пренебрежително ниския процент от БВП в инвестиции в инфраструктурни проекти в Западните Балкани за периода 2006-2016:общо за региона размерът на тези инвестици е  около 2% от БВП за отделните години на този период. Данните са близки до данни за страни от Африка и Азия.

Цитираното изследване се фокусира върху  проблема с недостига на инфраструктурата,препястващ и обединяването на региона, неговото преодоляване чрез адекватни финасови ресурси и политиката на основните играчи- ЕС и Китай. В качеството на илюстрация за слабо развитие на пътна и ж.п инфраструктур се привежда: ниска степен на наситеност с пътища и ж.п линии на 1000 кв.км. Сравненията по този показател не са в полза на региона- Така например при 120 км ж.п.линии на 1000 км.м земя заЧехия , най развита е жп инфраструктурата в Република  Сърбия-50 км,следвана от Косово, Македония,,Босна, Монтенегро и Албания.

На този фон са приведени и различнияте инициативи на ЕС. Една от последните е :„ Дневният ред за свързване на ЕС/2018/ „ и по конкретно подобряване на транспорта и енергетиката в района. Цитираното изследване отделя място и на предшестващи инициативи на ЕС: Инструментът за предприсъединителна помощ/2014/ в размер на 1млрд евро.;    За последните 12 години са привлечени 12.2млрд евро за траспортни проекти- инвестиции на правителствата на страните, заеми,безвъзмездна помощ,разпределени както следв а в пътища 9,9 мрд евра и жп 1,8 млрд евра .Около 54% от представената безвъзмездна помощ е инвестирана в транспортни проекти в региона. .

Внимание е отделено и на инициативата на международните финансови институции: Инвестиционната Рамка за Западните Балкани-ИРЗБ/2009/, обединила Банката на Съвета на Европа,ЕБВР, ЕИБ, Немската банка за възстановяване и развитие и Световна банка,както и и донорски програми на двустранна основа периода. Планирани и реализирани са 146 проекта,физическа инфаструктура,енергетика,околна среда. Привлечени са 10,9 млрд.евро: доминират заеми. Приоритети на финансиансиране на ИРЗБ са коридорХ и Хс,/Север-Юг/,част от коридор VIII Резултатите се оценяват като положителни.  Проблем все още представляват част от пътищата и 30% от ж.п.мрежата в региона.

Изследването анализира тоа ролята на Китай-предоставящ заеми за инфраструктурни проекти-енерегетика и транспорт. Посочва се,  наличието на „китайския елемент“ при всчки тези проекти. Независимо,че авторите на анализа не коментират,но тази специфика на финансиране от страна на Китай, е в унисон с „ китайската железопътна дипломация“. Обстоятелство,което  нe допринася за икономическа ангажираност на региона. За периода 2010-2017 договорите между китайски компании  за изграждане на транспортна инфраструктура в региона на Западните Балкани са на стойност 4730 млн щат долара . Около половината от предоставените ресурси –48,9%, са за проекти в Сърбия вкл и  жп линията Белград -Будапеща. В отраслови план  доминират проекти в областта на транспорта. На тях се падат половината от предоставените заемите- 46,4% .

 

Видно, е че и в глобален и в регионален план има сходоство на проблемите, съпътстващи инфраструктурни проекти:качество на проектите, икономическо и социално развитие на страната домакин и не на последно място финансиране. Независимо ,че сравнително бегло се споменават целите за устойчиво развитие 2030/Sustainable Development Goals 2030/ решаването на проблемите касаещи инфраструктурата е реализация на значителна част от тези цели.

 

По

TRADE and DEVELOPMENT REPORT 2018, UNCTAD G.2018

Infrastructure investment in the Western Balkans, Vienna Institute for International Economic Studies, V.2018

Автомобилен транспорт

Симеон Славчев от Група 5: Без коли в центъра на София при мръсен въздух, помощи за ток, не за дърва

Енергийни помощи за ток и газ, а не на твърдо гориво, подмяна на отоплителните системи на гражданите – където е възможно газифициране и подмяна с отоплителни уреди, които да работят на ток […]

Uncategorized

Високоскоростен влак дерайлира в Анкара

Вискоскоростен влак катастрофира в Анкара. Загинали са най-малко четирима души, 43-има са ранени, съобщи губернаторът на Анкара Васип Шахин. Катастрофата е станала в 6,30 ч. местно време, когато скоростният влак потеглял от […]

Автомобилен транспорт

Наши превозвачи тръгват на бунт към Брюксел

Българските автомобилни превозвачи подготвят протест в Брюксел заради новия Пакет за мобилност, приет преди дни от министрите на транспорта от ЕС, обявиха вчера представители на автомобилния бранш след среща с […]