Сменната работа – един често недооценяван фактор за здравословното състояние на работещите

Марио Нинов, КТ „Подкрепа“

 

В България по данни на Националния статистически институт, средния списъчен брой на наетите лица по трудово правоотношение по икономически дейности и сектори през 2017 година е 2 230 242 души. О тях близо 400 000 души полагат нощен труд. Нещо, което за по-голямата част от работещите не е от особено значение. Редно е всеки един да се замисли ако ги нямаше хората които се трудят в непрекъсваемите процеси на смени, за да може да имаме възможността да ползваме  всякакъв вид услуги, дали щяхме да живеем пълноценно и удовлетворени!? Преди години допълнителното заплащане  на хората полагащи нощен труд имаше някакво значение за доходите на хората в предвид особеностите на финансовата система в страната тогава, освен това имаха правото да придобият право на пенсия с т.н. категория по-рано. Днес това вече не е така и може да се каже, че законовата уредба относно възнагражденията почти е приравнила полагането на труд през нощта и през деня.  За да не каже някой, че това са лозунги нека погледнем фактите и да отчетем какво казват специалистите по въпроса.

Британски  учени са провели изследване за вредното влияние на работата върху здравето на хората. В проучването участвали повече от два милиона трудещи се жители на острова, а повече от двадесет и пет процента заявили, че вина за влошеното им здравословно състояние има точно тяхната работа.

Според специалистите, най-критична е групата на работниците, които се трудят на смени, а на особено голяма опасност са изложени тези които работят нощем. При тях рискът да получат инсулт или инфаркт е в пъти по – голям, отколкото при останалите.

Според конкретните данни, най – пагубен за здравето е нощният труд и при него възможността да се разболеем се увеличава с цели четиридесет и един процента. Работата на смени, дори и през деня, също поражда цяла върволица от вредни навици, неправилно хранене, недостатъчен и неспокоен сън, както и доста ниско ниво на физическа активност.

Всички тези показатели предизвикват сериозни нарушения в биологичния часовник и натоварват неимоверно много сърцето. Най – често срещаните резултати от това са опасно високо кръвно, висок холестерол, доста често се стига и до диабет.

Като заключение от изследването специалистите сочат, че работенето на смени увеличава опасността от инфаркт с 23 %, тази за усложнения в работата на сърдечния мускул с 24 %, 25 % се завишава риска от инсулт. Възможно е и образуването на туморни клетки, предизвикано от различни хормонални нарушения.

Някой ще каже стига с тези приказки за международни изследвания и как е в чужбина! Да вземем тогава едно доста сериозно българско изследване  на Н.с.  Катя Вангелова от  „Национален център по опазване на общественото здраве „ на тема „ Основни препоръки за организация на сменната работа” което може да се види на  следния адрес:          http://www.ncphp.government.bg/files/smenna-rabota.pdf

Там е направен обстоен анализи на т.н. сменна работа, като са направени изводи какви проблеми възникват в следствие на този начин на работа. Сменната работа е свързана с редица специфични проблеми за индивида, които най-общо могат да се определят като физиологични, здравни и социални. Основен от трудово-медицинска гледна точка проблем е здравният риск, обусловен от физиологични промени и нарушения на здравето, каквито често се срещат при сменните работници. Основните физиологичните проблеми са нарушения в денонощните ритми, разстройства на съня и умора. Сменната работа оказва влияние върху здравното състояние на работещите и социалната интеграция. Всички тези проблеми имат отрицателен ефект – те водят до повишаване на заболяемостта и отсъствията от работа, увеличаване на инцидентите, трудовите злополуки и текучеството на работната сила, повишаване честотата на разводите и др.  Любопитен факт е че т.н.  циркадианните (денонощни) ритми са един от най-важните физиологични проблеми при сменната работа, особено при нощен труд. Генерирането и поддържането на специфични параметри на биологичните ритми е генетично обусловено. Продължителността на един цикъл на биологичните ритми е около 24 часа (при човека около 25 часа), и това е дало името на ритмите – циркадианни (приблизително денонощни, от circa – около, diаs – ден).

Проблемите се задълбочават с броя на поредните нощни смени, имат неблагоприятен ефект върху съня – както по отношение на неговата продължителност, така и по отношение на качеството му. Вариациите между хората по отношение на съня са значителни, но влошаването му е характерно при сменна работа, особено при наличие на нощни смени. Количеството сън може да се намали с 2 часа на ден, както и да се влоши качеството на съня. Резултатът е недостиг на сън, което може да доведе до сънливост, понижена работоспособност и продуктивност и даже опасност от заспиване по време на работа.

Хроничната умора е друго характерно оплакване на сменните работници. Оплакванията от умора са особено изразени след нощна смяна, а по-слабо – след сутрешна смяна. Умората е важен симптом за нетолерантност към сменната работа. Промените в циркадианния ритъм на работоспособността, сънливостта по време на работа, нарушенията в съня и хроничната умора са сериозни предпоставки за човешки грешки, и съответно за инциденти, аварии и трудови злополуки. Риска от инциденти  е най-висок по време на нощна смяна. Най- висока е вероятността за поява в периода 23:00-01:00 h.

Сменната работа, един често недооценяван фактор при оценката на риска, е сериозен стресор за организма, който в зависимост от характеристиките на сменния режим може да доведе до различни по степен нарушения в денонощните ритми и здравното състояние на работещите, понижаване на безопасността на труда, отрицателно въздействие върху социалната интеграция на работещите, и др.

Конфедеративният съвет на КТ „Подкрепа” на своето заседание на 22 март 2018 г. обсъди  унизителното състояние на заплащането на нощния труд, което е замръзнало от 10 години на стойност 0,25 лв/час. Тази стойност например, гарантира на работника допълнително за нощния си труд – 7 часа в рамките на едно денонощие, да получи практически малко повече от цената на един транспортен билет –  (1,75 лв срещу 1,60 за 1 билет в София, обикновено 1,00 лев в страната). Както е видно, тук изобщо не става въпрос за възстановяване, а за невъзможност да се покрият дори транспортните разходи за отиване на и връщане от работа.

Още по-важно е, че нощният труд трайно уврежда здравето на работещите и е необходимо да се ограничи значително, по препоръка на Световната здравна организация. Действащата ставка от 0,25 лв/час в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е от 2007 г. и е определена при минимална работна заплата(МРЗ) от 180 лв., като още тогава нощният труд бе силно подценен. От 01.01.2018 г. МРЗ е 510 лв, което е близо трикратно увеличение на МРЗ спрямо 2007. Тежки са и социалните последици – проблеми в семейството, социална изолация.

Като следствие – по-високи: заболеваемост и болестност; честота на отсъствие от работа; честота на инциденти и трудови злополуки; текучество на работната сила; повече разводи и демографски проблеми.

КТ „Подкрепа” предлага промяна в НСОРЗ на допълнителното заплащане на нощния труд да се определи като % от Минималната работна заплата за страната за да се избегнат подобни проблеми за в бъдеще. Нашето предложение всеки час нощен труд да стане 0.5 % от минималната РЗ или 2,55 лв/час. Нашето предложение, означава, че за 1 нощна смяна, работникът ще получава 17,85 лв.

Тази парична компенсация е минималното, което може да възмезди този особено вреден за здравето и социалния живот труд, както сочат последните изследвания, а от друга страна ще действа в определена степен възпиращо за работодателите, каквато е основната цел, за да използват нощния труд по рационално.

Вече стартира кампания за решаване на този толкова сериозен проблем на работещите, като всеки може да се включи в подписката  разпространена на всички работни места в страната.

Градски транспорт

Нови автобуси за София

Първите 20 електробуса за градския транспорт, пристигнаха вчера на пристанището в Бургас. До средата на седмицата те ще са в София и ще започне подготовката им за включване на линия. […]

Въздушен транспорт

Самолет не с прозорци, а с огромна гледка

Благодарение на съвременните технологии, днес хората създават неща, които преди няколко десетилетия се определяха като мечта и продукт на научната фантастика. В близките години пътническите авиолайнери ще се откажат от […]