Сменната работа – един често недооценяван фактор за здравословното състояние на работещите

Марио Нинов, КТ „Подкрепа“

 

В България по данни на Националния статистически институт, средния списъчен брой на наетите лица по трудово правоотношение по икономически дейности и сектори през 2017 година е 2 230 242 души. О тях близо 400 000 души полагат нощен труд. Нещо, което за по-голямата част от работещите не е от особено значение. Редно е всеки един да се замисли ако ги нямаше хората които се трудят в непрекъсваемите процеси на смени, за да може да имаме възможността да ползваме  всякакъв вид услуги, дали щяхме да живеем пълноценно и удовлетворени!? Преди години допълнителното заплащане  на хората полагащи нощен труд имаше някакво значение за доходите на хората в предвид особеностите на финансовата система в страната тогава, освен това имаха правото да придобият право на пенсия с т.н. категория по-рано. Днес това вече не е така и може да се каже, че законовата уредба относно възнагражденията почти е приравнила полагането на труд през нощта и през деня.  За да не каже някой, че това са лозунги нека погледнем фактите и да отчетем какво казват специалистите по въпроса.

Британски  учени са провели изследване за вредното влияние на работата върху здравето на хората. В проучването участвали повече от два милиона трудещи се жители на острова, а повече от двадесет и пет процента заявили, че вина за влошеното им здравословно състояние има точно тяхната работа.

Според специалистите, най-критична е групата на работниците, които се трудят на смени, а на особено голяма опасност са изложени тези които работят нощем. При тях рискът да получат инсулт или инфаркт е в пъти по – голям, отколкото при останалите.

Според конкретните данни, най – пагубен за здравето е нощният труд и при него възможността да се разболеем се увеличава с цели четиридесет и един процента. Работата на смени, дори и през деня, също поражда цяла върволица от вредни навици, неправилно хранене, недостатъчен и неспокоен сън, както и доста ниско ниво на физическа активност.

Всички тези показатели предизвикват сериозни нарушения в биологичния часовник и натоварват неимоверно много сърцето. Най – често срещаните резултати от това са опасно високо кръвно, висок холестерол, доста често се стига и до диабет.

Като заключение от изследването специалистите сочат, че работенето на смени увеличава опасността от инфаркт с 23 %, тази за усложнения в работата на сърдечния мускул с 24 %, 25 % се завишава риска от инсулт. Възможно е и образуването на туморни клетки, предизвикано от различни хормонални нарушения.

Някой ще каже стига с тези приказки за международни изследвания и как е в чужбина! Да вземем тогава едно доста сериозно българско изследване  на Н.с.  Катя Вангелова от  „Национален център по опазване на общественото здраве „ на тема „ Основни препоръки за организация на сменната работа” което може да се види на  следния адрес:          http://www.ncphp.government.bg/files/smenna-rabota.pdf

Там е направен обстоен анализи на т.н. сменна работа, като са направени изводи какви проблеми възникват в следствие на този начин на работа. Сменната работа е свързана с редица специфични проблеми за индивида, които най-общо могат да се определят като физиологични, здравни и социални. Основен от трудово-медицинска гледна точка проблем е здравният риск, обусловен от физиологични промени и нарушения на здравето, каквито често се срещат при сменните работници. Основните физиологичните проблеми са нарушения в денонощните ритми, разстройства на съня и умора. Сменната работа оказва влияние върху здравното състояние на работещите и социалната интеграция. Всички тези проблеми имат отрицателен ефект – те водят до повишаване на заболяемостта и отсъствията от работа, увеличаване на инцидентите, трудовите злополуки и текучеството на работната сила, повишаване честотата на разводите и др.  Любопитен факт е че т.н.  циркадианните (денонощни) ритми са един от най-важните физиологични проблеми при сменната работа, особено при нощен труд. Генерирането и поддържането на специфични параметри на биологичните ритми е генетично обусловено. Продължителността на един цикъл на биологичните ритми е около 24 часа (при човека около 25 часа), и това е дало името на ритмите – циркадианни (приблизително денонощни, от circa – около, diаs – ден).

Проблемите се задълбочават с броя на поредните нощни смени, имат неблагоприятен ефект върху съня – както по отношение на неговата продължителност, така и по отношение на качеството му. Вариациите между хората по отношение на съня са значителни, но влошаването му е характерно при сменна работа, особено при наличие на нощни смени. Количеството сън може да се намали с 2 часа на ден, както и да се влоши качеството на съня. Резултатът е недостиг на сън, което може да доведе до сънливост, понижена работоспособност и продуктивност и даже опасност от заспиване по време на работа.

Хроничната умора е друго характерно оплакване на сменните работници. Оплакванията от умора са особено изразени след нощна смяна, а по-слабо – след сутрешна смяна. Умората е важен симптом за нетолерантност към сменната работа. Промените в циркадианния ритъм на работоспособността, сънливостта по време на работа, нарушенията в съня и хроничната умора са сериозни предпоставки за човешки грешки, и съответно за инциденти, аварии и трудови злополуки. Риска от инциденти  е най-висок по време на нощна смяна. Най- висока е вероятността за поява в периода 23:00-01:00 h.

Сменната работа, един често недооценяван фактор при оценката на риска, е сериозен стресор за организма, който в зависимост от характеристиките на сменния режим може да доведе до различни по степен нарушения в денонощните ритми и здравното състояние на работещите, понижаване на безопасността на труда, отрицателно въздействие върху социалната интеграция на работещите, и др.

Конфедеративният съвет на КТ „Подкрепа” на своето заседание на 22 март 2018 г. обсъди  унизителното състояние на заплащането на нощния труд, което е замръзнало от 10 години на стойност 0,25 лв/час. Тази стойност например, гарантира на работника допълнително за нощния си труд – 7 часа в рамките на едно денонощие, да получи практически малко повече от цената на един транспортен билет –  (1,75 лв срещу 1,60 за 1 билет в София, обикновено 1,00 лев в страната). Както е видно, тук изобщо не става въпрос за възстановяване, а за невъзможност да се покрият дори транспортните разходи за отиване на и връщане от работа.

Още по-важно е, че нощният труд трайно уврежда здравето на работещите и е необходимо да се ограничи значително, по препоръка на Световната здравна организация. Действащата ставка от 0,25 лв/час в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е от 2007 г. и е определена при минимална работна заплата(МРЗ) от 180 лв., като още тогава нощният труд бе силно подценен. От 01.01.2018 г. МРЗ е 510 лв, което е близо трикратно увеличение на МРЗ спрямо 2007. Тежки са и социалните последици – проблеми в семейството, социална изолация.

Като следствие – по-високи: заболеваемост и болестност; честота на отсъствие от работа; честота на инциденти и трудови злополуки; текучество на работната сила; повече разводи и демографски проблеми.

КТ „Подкрепа” предлага промяна в НСОРЗ на допълнителното заплащане на нощния труд да се определи като % от Минималната работна заплата за страната за да се избегнат подобни проблеми за в бъдеще. Нашето предложение всеки час нощен труд да стане 0.5 % от минималната РЗ или 2,55 лв/час. Нашето предложение, означава, че за 1 нощна смяна, работникът ще получава 17,85 лв.

Тази парична компенсация е минималното, което може да възмезди този особено вреден за здравето и социалния живот труд, както сочат последните изследвания, а от друга страна ще действа в определена степен възпиращо за работодателите, каквато е основната цел, за да използват нощния труд по рационално.

Вече стартира кампания за решаване на този толкова сериозен проблем на работещите, като всеки може да се включи в подписката  разпространена на всички работни места в страната.

Анализи

Инициативата „Един пояс, един път“ с положителен ефект върху китайската икономика в труден за Пекин момент

Приходите за китайския бизнес от сключени инженерни проекти в държавите от инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП) са се увеличили със 17.8 процента за първата половина на 2018 г., показват […]

Автомобилен транспорт

211 моста в страната плачат за ремонт

211 моста от републиканската ни пътна мрежа се нуждаят от ремонт, стана ясно по време на вчерашното правителствено заседание, което се проведе ден след като край италианския град Генуа рухна […]