Спрете с езика на омразата ! Вапцаров е по-голям от нея.

Отворено писмо от капитан Никифор Герчев

Прочетох статията на приятеля ми – кдп Орлин Станчев в сайта Фактор със  заглавието: „Варна не е в България – тук честват с военни почести комунисти-терористи” с под заглавие „Военноморското училище в града продължава да живее в свят на болшевишки митове и легенди” Не мога да повярвам, че това  е негово дело. Знам, че той има критично отношение към Алма матер и Вапцаров, но не съм допускал, че би могъл да напише подобни неща. Капитан Станчев е перфектен морски специалист, с когото се познавам от времето когато на корабът на който бях капитан, техния випуск от Морската гимназия-Варна, проведе плавателната си практика, като направихме обиколка на Черно море. По късно с него си разменяхме професионални материали на тема морска безопасност, експлоатация на флота и т.н. Поисках от редакцията на сайта Фактор да публикуват и моето мнение по темата. Естествено не получих дори и отговор – нещо нормално за медия, произвеждаща фалшиви новини.

Преди да коментирам публикацията, искам да подчертая, че не деля хората по техните политически убеждения, а по положителните делови и професионални качества, които са несъвместими със социалния нарцисизъм. За пример ще спомена, че по време на Втората световна война във фашистка Германия  на стаж са били български морски офицери, които след 09 септември 1944 г., военноморското ни аташе в Берлин кап.1 ранг Иван Иванов предупреждава, че поради това, че България е обявила война на Германия, те трябва или да минат на служба в немския военен флот, или ще бъдат изпратени в концлагер за военнопленници. Те (всички до един) избират концентрационния лагер, защото смятат, че политическите ситуации не могат да се отъждествяват с преданността към Отечеството  и дадената клетва за вярност. След много перипетии, когато след войната се връщат в България, комунистическия режим въпреки омразата към фашизма, оценявайки достойното им поведение им предоставя възможност да възстановят ВМС и морското образование в  Морско училище – в училището наречено на името на Никола Й. Вапцаров. Това намирам за достойно, защото в крайна сметка важно е СЪДЪРЖАНИЕТО, а не ФОРМАТА.

Тръгвайки по нишката на логиката на капитан Станчев, трябва да се преименуват всички училища и институции на името на Вапцаров в България, на името на Смирненски, заради стихотворението му „Червените ескадрони”, на Гео Милев – изгорен жив в пещите на „Полицейската обществена безопасност” заради поемата „Септември”. По логиката на капитан Станчев трябва да преименуваме и настоящите и бивши (сега университети) военни училища „Васил Левски“, „Георги Бенковски“, „Тодор Каблешков“, защото са на името на както негови други колеги обявиха, че са били „терористи“, които са се били срещу законната турска власт. Неотдавна арменският гражданин Карен Алексанян, живеещ в Шумен, инициатор и собственик на Културно-историческия комплекс „Двор на кирилицата“ в град Плиска в Алеята на писателите откри бюст-паметник на Никола Вапцаров – по повод 65 години от удостояването му посмъртно с международната награда за  мир на 19 юни 1953 година. Бюст-паметници бяха открити и на Гео Милев и Христо Смирненски. Препоръчвам на капитан Станчев да потърси книгата „Съпротивата”, за да види там автентични снимки на отрязани партизански глави, набучени на оградни колове, както и автентични документи от полицески досиета за изплатени суми по 50,000 лв за партизанска глава, а и още много други отвратителни неща. Всяка политическа формация, която прилага насилие поражда в мен отвращение.

Невъзможен и обиден за коментар е втория пасаж от писанието на Орлин, отнасящо се за присътвалите на тържеството  официални лица, което е обидно, просташки и аз не мога да повярвам , че подобни скверни слова са изречени от Орлин. А сега няколко думи в отговор на фразата му, цитирам: „На всичко отгоре парада се провежда под червените петолъчки, които все още продължават да стоят от четирите страни на шпила на централния учебен корпус. А в България уж има закон за премахване на комунистическите символи, но за Варна той явно не важи. Край на цитата. Орлине, ” Петолъчката” (Пентаграма) от древни времена е символ съдържащ в себе си квинтесенция от човешки познания, цялостна информация, изразяване на висши идеи, разкриващи природата на нещата. Присъствайки в архитектурното оформяне на сградите, в изображенията, върху държавните гербове и емблеми на различни организации и общества – това са древните знакове и символи внасящи в нашия живот своя скрит смисъл, своята идея за световно устройство и ред. Намирайки се дълбоко в нашето подсъзнание,  те влияят на нашия бит и психо-емоционално състояние. Аз не намирам нищо неприлично в този символ, напротив гордея се, че съм възпитаник на това учебно заведение. Последните три пасажа от писанието на капитан Станчев, просто не са за коментиране. От тях лъха непонятна крайно неетична омраза, потъпкана гражданска съвест, неразбираем егоизъм, социално – политическа безграмотност, качества, които водят към умствена клаустофобия.  Не разбирам, как е възможно, след изречените от него хулни слова,  той да може спокойно да преподава точно сега, в охулваното от него Морско училище. Това не е от материални интереси, защото неговата английска пенсия му създава спокоен битов комфорт. Не мога да определя поведението му и с психически фактори, защото капитан Станчев е в блестящо умствено професионално състояние, ползва и преподава перфектно материя, която малцина биха могли да поднесат, както той върши това. Не знам, не разбирам, но нямам никакво намерение да спра да комуникирам с Орлин, защото всяко друго поведение, не помага и превръща човешките отношения в дух на омраза, на разделяне на нацията, на самоунищожение, а за България трябва да сме готови на саможертва, на примеримост, защото Отечеството е над всичко.

Поезията на Вапцаров е пропита с истини за живота. Стиховете му: “Мъже и жени, народ, ни крачка назад! Ще строим завод за живота!” е закърмени с красотата и силата на Пирин планина. Морето на Варна, където учи за корабен механик, го изкушава с мечтата по далечни хоризонти, а работата във фабриката в Кочериново му разкрива песента на машините. Баща му – войводата Йонко Вапцаров, и майка му Елена предопределят двата основни пътя на съдбата му – борбата за по-добър живот на обикновените хора “от фабрики и канцеларии” и литературата. В дома им отсядат Пейо Яворов и цар Фердинанд, членове на ВМРО и различни интелектуалци. В поезията на Вапцаров говори гражданинът на света, който познава историята, живее с трудностите на настоящето, но вярва, че “Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!”. Стихосбирката му “Моторни песни” изказва грубата реалност в поезия за човека, превърнал вярата си в хляб за децата на утрешния ден. В речта му при завършване на Морско училище има една пророческа фраза на която се възхищавам , тя е «Господин капитан, господа офицери и преподаватели, ние се разделяме. Нека се разделим простени. Ние не искахме днес да огорчаваме, искахме да поправяме. Защото действително е необходимо, защото иначе с грядущите ще имате конфликти, конфликти, непроявени в реален смисъл, но вътрешни, дълбоки, трагични. Няма какво повече да кажа.“

кдп.Никифор Герчев

випуск 74 на

ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”

Анализи

Инициативата „Един пояс, един път“ с положителен ефект върху китайската икономика в труден за Пекин момент

Приходите за китайския бизнес от сключени инженерни проекти в държавите от инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП) са се увеличили със 17.8 процента за първата половина на 2018 г., показват […]

Автомобилен транспорт

211 моста в страната плачат за ремонт

211 моста от републиканската ни пътна мрежа се нуждаят от ремонт, стана ясно по време на вчерашното правителствено заседание, което се проведе ден след като край италианския град Генуа рухна […]