С влак от София до Бургас за 3 часа? Глупости на търкалета

Кризисният пиар на централния нападател на футболистите супераматьори от Локо-БДЖ и изпълнителен директор на закъсалия национален жп превозвач Владимир Владимиров ражда безумия.

Последното е, че сега когато бъдат похарчени едни над 400 милиона лева за нови влакове пътуването с влак от София до Бургас ще е само 3 часа, които ще се движат със „средна скорост от 160 км/ч“ както съобщава в. „24 часа“.

Ако си мислите, че това сте го чували и преди, не бъркате.

Такова обещание се чу за първи път по време на управлението на ОДС (1997-2001), а след това и правителството на Симеон Сакскобургготски го повтаряше в опит да покаже, че в родната железница се случват и хубави неща.

С днешна дата обаче заявката за влак, който ще пътува от София до морския бряг само за 3 часа е още по-абсурдна.

 Защо?

Първо, по релси разстоянието от столицата до Бургас е около 434 километра, а средна скорост от 160 км/ч за влак в България напълно е невъзможна. Толкова е максималната допустима у нас и то само в част от модернизираните жп участъци.

Това по царско и иванкостово време нямаше как да го знаят, когато повтаряха мантрата „за три часа до морето с влак“. Тогава още не бяха стартирали европроектите по жп линията, а в момента от гара Септември до Бургас рехабилитацията вече е приключила.

И ако отворим файловете със скоростите по междугарията, ще видим, че тесните места, на които дори и теоретично няма да е възможно движение със скорост от 160 км/ч не са едно и две.

Ето няколко примера:

В междугарието Пловдив – Тракия (7,674 км) максималната скорост ще бъде 120 км/ч и то от 2020 г.

В междугарието Тракия – Скутаре (8,213 км) рехабилитацията е извършена, а максималната допустима скорост е 130 км/ч.

От Скутаре до Маноле (6,164 км) е още по-зле. Там след ремонта достигнатата максимална скорост е 100 км/ч.

В междугарието Маноле – Белозем (10,551 км) след модернизацията скоростта не може да превишава 120 км/ч, а на следващия участък Белозем – Оризово (10,830 км) проектната максимална скорост отново пада на 100 км/ч.

По-нататък по линията има и други участъци с намалена скорост. Например, Коньово – Кермен (9,446 км) с максимална скорост на движение от 110 км/ч, Церковски – Владимир Павлов (71,198 км) – 130 км/ч, а в последните 2,167 км от Владимир Павлов до Бургас пределно допустимата скорост е едва 60 км/ч.

Съвсем отделен е въпросът, че в участъкът от София до гара Септември заявката за скорост на движение от 160 километра в час е само пожелателна. Там тепърва предстои модернизацията на железния път, а срокът за изпълнение на трасето от Елин Пелин до Костенец (49,924 км) е чак през 2023 година.

Дори и да стане навреме, което е съмнително за този проект с близо 1,1 милиарда лева бюджет, то по вече изброените по-горе причини, пътуването до Бургас ще е доста по-дълго от три часа. При това не сме броили времето за почивка на отделните гари по маршрута. В момента бързите влакове от София до морския град имат 16 междинни спирки, на някои от които престоят е 5-10 минути и се налагат изчаквания.

Така че обещанието „3 часа с влак от София до Бургас“ си е чиста лъжа и некомпетентност, която може да се тиражира само от хора, които си нямат и най-бегла представа от железопътен транспорт.

 

Offnews.bg

Коментари от Facebook

ЖП транспорт

Сменната работа – един често недооценяван фактор за здравословното състояние на работещите

Марио Нинов, КТ „Подкрепа“   В България по данни на Националния статистически институт, средния списъчен брой на наетите лица по трудово правоотношение по икономически дейности и сектори през 2017 година […]

ЖП транспорт

Кой лъже за БДЖ – ГЕРБ или Световната Банка?

Редакцията на „Транспортал“ получи на пощата си два любопитни доклада на Световната банка, които анализират състоянието на БДЖ през 2009 г. и 2013 г. В момента правим анализ и съпоставяне […]

Автомобилен транспорт

Предлагат промени в ЗОП за големите инфраструктурни обекти

Много жп проекти са в риск от неизпълнение заради обжалвания, смята министър Московски За да гарантираме високо качество на проектите, е необходимо преразглеждане на нормативната база, свързана с обществените поръчки […]