Усилено се готви концесия на пристанищните терминали в Русе

Съоръженията имат ключова позиция в два от паневропейските транспортни коридори. Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта , информационните технологии и съобщенията усилено подготвя процедурите за отдаване на концесия на 4 пристанищни терминала в Русе. Два от тях са част от „Пристанищен комплекс Рус“: терминал „Русе-изток-1“ с 8 корабни места (от 1 до 8) и „Русе-изток-2“ с 6 корабни места (от 9 до 14). Под пара се подготвя и отдаването на концесия на терминал „Русе-запад“, който също беше част от „Пристанищен комплекс Русе“, но вече се стопанисва от ДП „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ). Концесионер ще се търси и за т.нар. терминал „Зимовник“, който не е довършен.

Работата по подготовката на концесионните процедури тече под пара, но е толкова много, че обявяването на конкурсите със сигурност няма да стане до преди януари догодина, обясниха за „Стандарт“ експерти от МТИТС. Предстоящите търгове със сигурност ще привлекат много кандидат-концесионери, тъй като силните страни на терминалите са много. Преди всичко всички те заемат ключова позиция в два от структурираните преди 24 години паневропейски транспортни коридори: коридор VII – Рейн – Майн – Дунав и Коридор IX – Хелзинки -С. Петербург – Москва – Букурещ – Русе – Александруполис. Отдаваните на концесия 4 русенски пристанищни терминали лежат и на международния транспортен коридор TPACEKA, който тръгва от Централна Азия и обхваща 15 държави, сред които Казахстан, Азербайджан, Иран, Азербайджан, Украйна, Турция, Румъния и България.

Три от четирите терминала са високо развити мултимодални центрове за връзка между три вида транспорт -воден, сухопътен и железопътен. Със своите два терминала „Русе-изток“ е най-голямото пристанище в българския участък на Дунав. То е и единственият дунавски порт у нас, в което при високи нива на водите могат да бъдат приемани и речно-морски кораби. Двата терминала имат капацитет за обработка на големи товари до 60 тона, а чрез 100-тонен плаващ кран – и на по-тежки и нестандартни товари. Двата терминала на пристанище „Русе-изток“ разполагат с 15 800 кв.м. закрита складова площ и още 190 500 кв.м. открити складови площи. Още по-голям плюс е резервната площ от 825.5 дка, която дава огромни възможности за бъдещо развитие на пристанището. В Генералния план на порта са предвидени и територии за изграждане и на модерни зърнен и контейнерен терминал, които ще са сред задълженията на концесионерите. Другият атрактивен за кандидат-концесионерите терминал е „Русе-запад“. Той разполага с 12 корабни места, 28 700 кв. м открити и 8 900 кв. м закрити складови площи.

На 18 септември 2013 г., след продължителна проверка на КЗК, беше сключен концесионен договор за срок от 35 години с консорциума „Пристанищен терминал Русе-запад“ ДЗЗД, една от фирмите в който, според осведомени, била близка с екебанкера Цветан Василев. В началото на февруари 2015 г. обаче Министерският съвет реши да прекрати договора за концесия поради неизпълнение на задълженията на концесионера. Оттогава оператор на терминал „Русе Запад“ е ДППИ, както повелява законът за пристанищата. Друг плюс за тези три русенски пристанищни терминала е, че те разполагат с предостатъчен капацитет за обработка на генерални, насипни и наливни товари, на контейнерни и автомобили. По последни данни се използва едва 60% от капацитета на инфраструктурата и наличната претоварна техника, сочат данни в ДППИ.

Интерес се очаква да бъде проявен и към изкуствения лиман за зимуване на плавателни съдове, построен близо до Дунав мост, станал печално известен в Русе като „Зимовник“. Проектът за изграждането му отдавна се провали поради безсмислието му и липсата на средства и Зимовникът стои недовършен вече повече от 12 години. В него бяха инвестирани над 7 млн. евро от пред присъединителната програма ФАР и държавния бюджет, но се оказа, че интерес към зимуването на кораби в него не проявява никой. Сега един бъдещ концесионер, ако разбира се, се появи такъв, ще трябва да довърши зимовника, след което да го експлоатира срещу заплащане на такси от корабособствениците. Зимовникът беше проектиран да осигурява безопасно презимуване на 39 кораба при газене до 3.50 м, но според експерти след разширение той ще може да поема и до 50 кораба.

 

Източник: Стандарт Белчо Цанев

http://www.crossdisplay.bg/crossdisplay.php?mil=VgpXDk5BDlQMEhFFBhYIBUcKQlsHDxJQCg5REQpGX1INEgVGQVtXDlMSX0VZXFtDUQEFWQYGBFgbAhEJBA9HBlZEDVAXCUdYBApGD1tGWhw=

Коментари от Facebook

ЖП транспорт

БДЖ продаде билетите, пътниците се качиха и се оказа, че няма такъв влак

Получаващите многомилионни субсидии от нашите данъци БДЖ продължават да се грижат за доброто настроение на всички българи, които не се возят с тях. Поредната смехория с марка „БДЖ“ е от […]

Градски транспорт

Проектът за метро към кв. „Слатина“ ще струва 2,4 млн. лв.

Изготвянето на идейния проект за разширението на метрото към кв. „Слатина“ ще струва 2,4 млн. лв. Това става ясно от обществената поръчка, обявена от „Метрополитен“ миналата седмица. Финансирането ще е […]

ЖП транспорт

Нова високоскоростна ЖП линия Берлин-Мюнхен

Започна редовното обслужване по новата високоскоростна железопътна линия, свързваща Берлин с Мюнхен, след над две десетилетия на строителство. Стойността на обекта е 10 милиарда евро (12 милиарда долара), предадоха ДПА […]