Основни изисквания към Националните Авиационни Власти (NAAs) при прилагането на Системата за управление и Управлението на риска в гражданското въздухоплаване

Настоящото изложение има за цел да разгледа Системата за управление в Националните Авиационни Власти (NAA), както и Управлението на риска в гражданското въздухоплаване, като е акцентирано върху най-съществените им характеристики :

I.Системи за управление на Националните Авиационни Власти (NAAs) в контекста на ЕС Регламенти №965/2012 относно изискванията към въздушните операции и Регламент № 1178/2011 относно изискванията към летателните екипажи на гражданските въздухоплавателни средства

Регламентите  за летателните екипажи и въздушните операции съдържат изисквания към националните авиационни власти (NAAs),  към авиационните  оператори , също и към сертифицираните организации, като например организациите за обучение . Изискванията към NAAs са посочени в Анекс VI на Регламента за летателните екипажи (Част ARA ) и Анекс II на Регламента за въздушните операции (Част ARO). За първи път, но никак не отскоро, към европейските NAAs се прилагат регулаторни изисквания за поддържане на системи за управление в дейностите по сертификация и надзор съобразно изискванията на посочените регламенти.

Следва да се отбележи, че по идентичен начин, изискванията към системата за управление на Националните авиационни власти са отразени и в Регламент 2017/373 отнасящ се към Управлението на въздушното движение, Регламент 139/2014 за летищата, а по подобен начин и в Регламентите за летателна годност.

  1. Основни изисквания към системата за управление на Националните Авиационни Власти (NAAs)

В т.ARA.GEN.200 и т.ARO.GEN.200 са установени елементите на системата за управление, които Компетентният орган трябва да установи и поддържа. Те са подобни на елементите от системата за управление на  авиационните  оператори, но при отчитане на съответните специфики с оглед същността на субекта – администрация/оператор.

Системата за управление на всяка една NAA се състои най-малко от следните четири основни елемента:

  • Документирани правила и процедури;
  • Достатъчен квалифициран персонал за изпълнение на задачите и неговите отговорности;
  • Подходящи съоръжения и помещения за изпълнение на възложените задачи и отговорности;
  • Наблюдение и контрол на съответствието на системата за управление с релевантните изисквания.

Така например, в Компетентния орган е задължително да бъде номинирано едно  или повече лица, които трябва да носят цялата отговорност за изпълнение на Системата за управление , за разлика от авиационните оператори, при които е достатъчно наличието на един „Отговорен ръководител“, на когото е възложена отговорността по прилагането и функционирането на Системата за управление. Особено внимание следва да се акцентира върху функцията по контрола на наблюдение на  съответствието, а също и  процеса на управление на риска по отношение на авиационната безопасност, както и създаването на процедури за  вътрешен одит  и проверка относно спазването на приложимите  разпоредби и стандарти.

Четирите елемента на Системата за управление в NAA съдържат следните основни  характеристики :

1.1.Документирани правила и процедури

Компетентният орган трябва да създаде и поддържа ръководства и наръчници на инспектора във всичките  му поднадзорни  дейности от гражданското въздухоплаване – летателна експлоатация, авиационен персонал, летателна годност, АНО, летища. Тези документи отразяват начина, по който  инспекторите провеждат своята дейност по сертифициране и надзор на авиационните субекти, като например – проверка на заявление за издаване на Сертификат за авиационен оператор или провеждане на одит на действащ оператор. Процедурите се създават  и поддържат актуални и служат като работни документи за всички дейности и  задачи. Ръководствата и наръчниците трябва да съдържат  контролни карти, които се използват при извършването на инспекции и одити. Документите  като политика за обучение на персонала, процедури за докладване, длъжностни характеристики и други формират така наречените“ Документирани правила и процедури“. Регламентите не съдържат указания по какъв начин да бъдат  организирани документите, достатъчно е  изискуемата  информация да е вписана. Добра практика е цялата документална информация да бъде обединена в „Ръководство на системата за управление“

1.2.Достатъчен квалифициран персонал

Компетентният орган трябва да разполага с достатъчен квалифициран технически персонал за изпълнение за задачите и отговорностите по сертифициране и надзор и правоприлагане. Въпреки наличието на  различни длъжности , основният персонал трябва да се състои от инспектори с различна квалификация и опит .Инспекторите  са квалифицирани одитори, притежаващи необходимите знания и опит,  преминали са първоначално и периодично обучение и трябва да са добре запознати с прилаганата от тях, с оглед компетентността им,  нормативна уредба. Част от инспекторите са пилоти и инструктори – инспектори по полетни операции, а други имат квалификация и опит в наземните операции или контрола на качеството.

Компетентният орган трябва да демонстрира, че има достатъчен квалифициран персонал, като се взима предвид сложността и размера на индустрията, както и потенциала за нейното нарастване.  Трябва да има система за планиране, и методология, която да определя нуждите и гарантира  наличието на необходимия персонал за изпълнение на всички задачи в пълен обем. Обикновено в табличен вид се изброяват всички очаквани задачи за период от една или повече години, и спрямо обема на задачите с количествени и качествени измерители, се изработва  стратегия с цел осигуряването на необходимия  компетентен персонал.  Когато е налице  поемането на такъв обем от задачи, които  превишават възможностите на Компетентният орган, се създават реални предпоставки  част от авиационната индустрия да остане без адекватен сертификационен ,надзорен и правоприлагащ  режим, което винаги се  отразява негативно върху нивото на авиационната безопасност в цялост.

Компетентният орган трябва да има и поддържа документирана политика и правила за подбор на персонала, входни изисквания, програми за първоначално и последващо обучение и квалификация на инспекторите по въздухоплаване. Към настоящият момент на европейско ниво няма подробно разписани стандартизирани изисквания към селекцията, входното ниво , програми за обучение и т.н. на инспекторите. Въпреки това ИКАО в редица свои документи публикува стандарти и препоръки в тази насока. Такива документи са  ICAO Doc. 10070 “Manual on the Competencies of Civil Aviation Safety Inspectors”, Doc. 9734 “Safety Oversight Manual”, Doc 8335 “Manual of Procedures for Operations Inspection, Certification and Continued Surveillance” и др. Изисква се  инспекторите  да притежават квалификация, като минимум поне, колкото е квалификацията на лицата, спрямо които осъществяват своите надзорни функции. Съдържащите се в посочените по-горе документи изисквания включват съответстващ с  всяка една  длъжност образователен ценз, опит (предишен опит в авиационната област, за която се кандидатства, от 5 години), притежание на съответни лицензи, специализирано обучение, медицински изисквания и др. Отклонението от тези стандарти и препоръки на ИКАО води както до забележки за несъответствие, така и до деградиране на нивото на авиационна безопасност.

Обичайно, инспекторите са технически специалисти,  които се подбират от средите на авиационната индустрия. В някои държави с ограничена авиационна активност понякога е трудно да се наеме технически състав с изискуемите специфични знания , умения и опит. Като пример може да се посочи изискването към инспекторите по полетни операции да притежават валидни лицензи за различните типове въздухоплавателни средства, обект на контрол. Съществува инициатива за споделяне на инспектори с опит и квалификация между европейските Компетентни органи, но практиката показва, че е по-подходящо ангажирането на външни за органа експерти, когато това е нужно. Затрудненията в намиране на подходящ технически персонал не трябва да е причина за компромиси в осигуряването на високо ниво на авиационна безопасност. Намаляването на изискванията към входното ниво и стандартите към последващото  обучение на инспекторите в NAAs директно оказва негативно  влияние върху компетентността на националният регулаторен орган. 

1.3.Подходящи съоръжения и помещения за изпълнение на възложените задачи и отговорности

NAA следва да разполага с подходящи офис помещения, които да са на разположение на инспекторите и останалите сътрудници. В сградата трябва да бъде обособена Приемна, където посетителите  получават информация и указания. Трябва да бъдат подсигурени всички останали съоръжения, които инспекторите и останалият персонал ще изискват за изпълнение на своите задължения. Това може да включва транспортни средства, комуникационни средства, IT оборудване, а също така и необходимият административен персонал. На всички инспектори трябва да бъде осигурен бърз и лесен достъп до всички актуални нормативни документи, приложимите ръководства, наръчници в съответните области. Трябва да се осигури възможност инспекторите да могат да получават консултации по различни въпроси с различни експерти, както в рамките на NAA, така и от външни такива.

1.4.Наблюдение и контрол на съответствието на системата за управление с релевантните изисквания

Подобно на авиационните оператори, функцията за наблюдение на съответствието на системата за управление  със съответните изисквания е задължително приложима към NAA. Необходимо е да се установи вътрешен одитен процес и процес на управление на риска, които да потвърждават съответствие с международните стандарти , препоръки и практики. От особено значение е установяването на процес на обратна връзка, който да информира висшето ръководство за работата по констатираните недостатъци, като се гарантира, че се прилагат коригиращи действия, когато е необходимо. За целта следва да се  номинира лице или група от служители, които да носят отговорност пред висшето ръководство на компетентният орган за функцията по наблюдение на съответствието.(Compliance Monitoring).

2.Други изисквания

Организационните изисквания към NAAs се съдържат и в редица други разпоредби извън основните изисквания към системата за управление, като :

(ARA.GEN.115/ARO.GEN. 115) Изискване към компетентният орган за предоставяне на персонала всички законодателни актове, стандарти, правила, технически публикации и свързани документи с цел изпълнение на поставените задачи.

(ARA.GEN.200(c)/ ARO.GEN.200(c)) Изисквания за предоставяне и обмен на информация за авиационни организации по констатации във връзка с надзора между държавите членки.

(ARA.GEN.200 (d)/ARO.GEN.200 (d)) Предоставяне на EASA копие от процедурите, свързани със системата за управление с цел стандартизиране.  

(ARA.GEN.210/ARO.GEN.210) Трябва да  има процес за установяване на промени, влияещи на способността за изпълнение на функциите и че системата за управление продължава да бъде подходяща и ефективна.

(ARA.GEN.220/ARO.GEN.220) Трябва да се създаде система за архивиране и отчетност на документооборота, както за своята система за управление, така и своите сертификационни и надзорни функции, за притежателите на лицензи, сертификати, одобрения и др.

II. Управление на риска в авиационната безопасност

Дефиницията на ИКАО за Управление на риска е „процес на идентификация, анализ и елиминиране ( и/или смекчаване до приемливо или допустимо ниво) на опасностите, както и последващите рискове, които застрашават съществуването на организацията.(ICAO Doc 9895).

Задължително изискване към компетентните органи е прилагането на управлението на риска за безопасност като един от елементите на системата за вътрешен мониторинг/контрол  (ARA.GEN. 200 (a)(4))/ARO.GEN.200(a)(4)), но от така посоченото изискване се разбира, че е предназначено за изследване на вътрешните рискове за компетентният орган , а не към рисковите свързани с авиационната индустрия.

Когато обаче става въпрос за регламентирането на механизмите на управлението на риска в индустрията, Анекс 19 на ИКАО изисква всяка държава да има „Държавна програма за безопасност“. Програмата за национална безопасност трябва да включва всички елементи на системата за управление на безопасността, прилагани на национално ниво и да изисква държавата да установи приемливо ниво на безопасност.

 На европейско ниво Базовият регламент №2018/ 1139, изисква създаването на Европейска програма за авиационна безопасност и Европейски план за авиационна безопасност. Програмата съдържа правилата, дейностите и процесите, които се използват за управление на безопасността на гражданското въздухоплаване в Съюза. Европейският план за авиационна безопасност се разработва, приема публикува и в последствие актуализира поне веднъж годишно.

На национална ниво, всяка държава изготвя и поддържа собствена  Държавна програма за авиационна безопасност и Национален план за авиационна безопасност за авиационните дейности, за които отговаря .  Програмата се изработва след консултации със заинтересованите страни и трябва да е съизмерима с размера и сложността на националната индустрия, а също така и да е в съответствие с  Европейската програма за авиационна безопасност. Държавната програма за безопасност включва или се придружава от национален план за авиационна безопасност. Този план се основава на оценка на свързаната с безопасността информация, като се набелязват основните рискове, засягащи националната система за безопасност и се определят необходимите действия за ограничаване на тези рискове.

III.Ролята на Европейската агенция по авиационна безопасност (EASA)

Точно както авиационните оператори и организации се проверяват от Националните авиационни администрации, така и NAAs подлежат на контрол и надзор с цел гарантиране спазването на изискванията приложими към националния орган.EASA извършва тази дейност посредством стандартизационни инспекции. На основание на резултатите от тези инспекции се прави оценка на способността на компетентните органи да изпълняват своите задължения по надзора и когато е необходимо  се предприемат действия, на база направените  констатации. Когато резултатите от проверките и други надзорни дейности , проведени от Агенцията , показват наличие на съществена и трайна неспособност на държавата- членка да изпълнява ефективно някои или всички свои задачи,  в съответствие с европейските стандарти и практики, то след прилагането на определени действия и мерки може да се стигне до преразпределение на отговорностите и задачите по сертифициране, надзор и правоприлагане към Агенцията или към друга държава членка.

Съществуването и правилното функциониране на Системата за управление на Националната авиационна власт е ключов фактор за безопасността на гражданското въздухоплаване в държавата.  Единствено при добро управление на активно действащ систематизиран процес на управление,  документиране, адекватно кадрово и нематериално ресурсно обезпечаване и регулярни и нормативно издържани одитни дейности, националната авиационна власт е в състояние да отговори на европейските и международни авиационни изисквания, така че и държавата, и авиационната индустрия да са уверени, че безопасността на гражданското въздухоплаване на национално ниво е гарантирана.

ЖП транспорт

Най-добрите гари в Европа

Железопътният транспорт остава един от най-евтините. А в контекста на пандемията и пътуването на по-къси разстояния е предпочитан пред авиационния, най-малкото поради наличието на повече площ. Consumer Choice Center публикува […]