Открито писмо за състоянието и устойчивото развитие на българските железници

Движение за европейско развитие на българските железници

Йордан Мирчев
проф. Йордан Мирчев

НА 9 ФЕВРУАРИ 2021 г. КТ „ПОДКРЕПА“, БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА И СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ, АВТОМАТИКА, КОМУНИКАЦИЯ И ИНДУСТРИЯ, ПРОВЕДОХА КРЪГЛАТА МАСА ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ.

Във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от Европейската комисия бяха зададени следните въпроси по стълба „Транспортна свързаност“:

1. Как бихте оценили целесъобразността и въздействието на предвидените инвестиции в транспорт за постигането на целите, заложени в Зелената сделка? Кои биха били мерките с най-значим принос за стимулиране на работни места, растеж и намаляване отделянето на СО2? Правили ли сте оценка на предлаганите мерки въз основа на „принципа за нанасяне на незначителна вреда“?

2. Бихте ли предвидили допълнителни мерки в ПВУ за инвестиции в железницата за подобрения в инфраструктурата и ERTMS  или те трябва да се покриват от други източници на финансиране?

3. Защо SCADA, а не ERTMS? Разходи? Техническа готовност? Технически трудности в осъществяването на ERTMS? Планирате ли монтирането на SCADA и по-късно – на ERTMS?

4. Смятат ли българските власти за приоритет завършването на TEN-T мрежата? Как се съвместява ПВУ със завършването на коридора Ориент/Източно Средиземноморие? Защо приоритизиране засилването на връзките със Сърбия и Северна Македония повече, отколкото завършването на коридора от основната мрежа Ориент/Източно Средиземноморие?  

5. Какви реформи и мерки, свързани с транспорта, предвижда ПВУ да допринесат за прехвърляне от един на друг вид транспорт и за подобряване на околната среда?

6. Какви конкретни мерки предвиждате за разпространяване на електромобилността в страната?

7. Разглеждате ли пътната безопасност като предпоставка за устойчив транспорт и какви конкретни мерки и реформи в това отношение бихте приложили?

8. Предвиждате ли реформи и мерки за държавните предприятия в транспорта? Ако да, в какъв аспект?

9. Каква ще бъде координацията на предвидените мерки с инвестициите, предвидени по кохезионната политика и Механизма за свързаност на Европа?

10. Виждате ли възможност за участие на държавна помощ относно предвидените мерки за изграждане на интермодален терминал и закупуването на подвижен състав?

Защо тези въпроси, от които в много голяма степен зависи финансирането на предложените проекти не бяха поставени за обществена дискусия и няма ли това да доведе до проблеми с финансирането на инвестициите в железопътната инфраструктура и доставката на нови влакове?

От страна на ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ многократно сме поставяли и редица други въпроси по проблеми, свързани с бъдещето на железниците и устойчивото им развитие. Досега Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и двете държавни железопътни дружества отклоняват предложенията за диалог, а и не отговарят на въпросите:

  1. Защо беше провален вторият програмен период 2014-2020 г. по отношение на проектите, финансирани от ЕС за железопътната инфраструктура и каква е гаранцията, че те ще бъдат завършени до 2030 г.?
  2. Защо при осигурено финансиране през 2020 г. два пъти беше проваляна обществената поръчка за доставка на нови мотрисни влакове (първият път за 42 влака, вторият – за 16 влака), а сега за пореден път се предвиждат нови 15 влака по Плана за възстановяване и устойчивост?
  3. Защо държавната железница остана без влакове, вагони и локомотиви и за какво през последните години бяха похарчени общо около 6 млрд. лв.?
  4. Защо от доставените общо 50 броя мотрисни влакове през 2004-2005 г. днес 40 % от тях не са в експлоатация поради лошото им техническо състояние? Какво ще направим за да не се повтори това и с новите локомотиви. Защо не се инвестира в технически бази за ремонт и поддържка на подвижният железопътен състав?
  5. Как железниците ще подобрят конкурентоспособността си и качеството на услугата и ще увеличат пазарния си дял и собствените приходи?
  6. Кога българските железници ще достигнат поне средното европейско ниво на участие в пазара на транспортни услуги и ще догонят 67-процентното изоставане?
  7. Защо изоставаме с инвестиции в новите високотехнологични интермодални технологии, при условие  че родната железопътна индустрия произвежда специализирани вагони за превоз на камиони и контейнери.
  8. Докога ще се отлага цялостното завършване на проточилия се 15 години проект София-Пловдив-Бургас и реализирането на обещаното времепътуване от 3 часа?
  9. Каква е сравнителната оценка на ефективността на инвестициите в железопътния участък София-Пловдив, където през следващия програмен период предстои да се инвестират около 1 млрд. лв., за да се намали с 18 минути времепътуването между двата града?
  10. Докога българските държавни железници ще продължават да са неконкурентоспособни на пазара на транспортни услуги и ще продължава „усвояването“ на пари без да има ясна политика и конкретни цели за осигуряване на качество на услугата,  растеж на превозите и приходите и равноправна конкуренция на транспортния пазар в полза на българската икономика и гражданското общество.
  1. Как ще се реализира в България политиката на Европейския съюз по отношение засилване ролята на железниците във връзка със зелената сделка, мобилността и зелената безопасност и с какви акции ще се подкрепи новата инициатива на ЕК, която обяви 2021-ва за Европейска година на железниците? ЕК постави като основна задача и цел съществена част от превозите да се осъществяват по железопътен транспорт. Пазарният дял на нашите железници  е 2,5 пъти под средния за европейките железници.
  2. Докога ще се крие същинското състояние на българските железници и сериозното им технологично изоставане, превърнало се в пречка за осъществяването на единно европейско железопътно пространство?
  3. Каква е политиката на МТИТС за трансформация на  транспортната услуга, което е в основополагащо на зелената сделка в транспорта?

Глобалният проблем на българските железници е КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ !!!  Защо превозите на пътниците, товарите и приходите намаляват след като парите за железниците се увеличават ежегодно?

Ние от ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ предлагаме на българската икономика и гражданското общество решение на поставените въпроси с предложената от нас ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ, тя ще бъде представена на политическите партии, които искат да се ангажират с държавното управление на страната през следващите години, като сме готови да проведем отговорен политически дебат за състоянието и бъдещето на железниците. Ние предлагаме да се въведе интегрирано финансиране в пакет на системни железопътни проекти с ефективност на инвестициите и ефект върху подобряването на мобилността. Липсата на достъпна мобилност е бариера за икономическото и социалното развитие на обществото. Време е да се прекрати практиката „дайте пари да ги усвоим“ и да се премине към финансиране на политики и цели за гарантиране на устойчиво развитие.

Българските железничари и тези, които развиват съпътстваща дейност, свързана с железниците, както и потребителите на железопътната услуга очакват отговорно политическо поведение и ангажираност за бъдещето на българските железници в Европа.

Автомобилен транспорт

Датската компания за автомобилен транспорт Dania Connect получи три нови камиона Mercedes Actros с прибиращи се слънчеви панели. Панелите подобряват разхода на гориво, а също така и позволяват да се […]

Автомобилен транспорт

Изграждат нов жп възел в Унгария

Metrans, част от логистичнта компания HHLA, изгражда още един железопътен терминал в Унгария, за да разшири транспортните си услуги по Адриатическия коридор и към Южната и Югоизточна Европа. За тази […]