Пари има а сега на къде ? Пълно предаване

Водещ Венцислав Тоцев:

Сега ще си говорим за това как можем да излезем от кризата, сигурен съм че повечето от вас знаят че има различни фондове за възстановяване, но как трябва да се харчат и в какво трябва да се инвестира и разбира се къде е мястото на железопътния транспорт във всичко това. Мои гости тази вечер в предаването са доктор Людмил Иванов председател на RASTIA (Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия) и докторант инж. Марио Нинов главен експерт в Конфедерация на Труда „Подкрепа”.

Във вторник организирахте една кръгла маса и каква беше целта и?

Д-р Иванов:RASTIA в партньорство с БТПП (Българска търговско-промишлена палата и КТ „Подкрепа“ организираха тази кръгла маса. Целта бе да дадем насоки и препоръки как да бъдат усвоени и изхарчени по най добрия начин с най висока придадена стойност една крупна сума от около 1 милиард лева.

Водещ: Споменавайки тези суми за всеки един сектор са много големи, но могат ли наистина целево да бъдат насочени, а не някой да прибира само комисионни.

Инж. Нинов: Това беше и една от целите на тази кръгла маса, ние в д-р Иванов от самото начало обсъждайки този процес/проблем от когато излезе и беше представен плана от вице премиера Томислав Дончев ние видяхме някой недоизяснени неща. Поискахме да има по широко обсъждане за да стане ясно сега , когато някой осигурява средства за какво ще се харчат тези пари защото до сега все сме искали пари, все сме търсили и все е нямало. Сега има и ни дават! И е много важно как ще се харчат тези пари ! Тази кръга маса даде възможност на абсолютно всички експерти, специалисти, браншови организации, политици и други, който иска и има желание да каже своите съображения своите питания и своите виждания така че се получи много добре във вторник. Процеса продължава и ние продължаваме да събираме въпросите. Днес сме неделя и утре в понеделник ще ги внесем в МТИТС официално, както се разбрахме на самата кръгла маса и както поеха ангажимент всички страни до първи март да се отговори на тези въпроси за да може да ги направим обществено достояние на всички. Разбрахме се през месец май 2021 година да направим нов форум на който отново всички да имат възможност да участват и тези които са гледали записа и тези които пропуснали първия. Който има идеи или да отправи съответна критика да го направи. В тази връзка това бе направено в този формат точно с тази идея за да може да има най – добър краен резултат парите да бъдат най-добре инвестирани в нещо.

Водещ: Не ми се иска да задавам този въпрос , но той е неизбежен. Политическата нестабилност и това че предстоят избори, смени и тн. Притеснява ли ви ? Ще се получи ли една консолидация около важните проекти и притеснява ли ви че тази политическа нестабилност ще се отрази ?

Д-р Иванов : Проекта е над политически, той е с хоризонт минимум седем години, не може да влезе в рамките на един четири годишен мандат на едно правителство. Тук говорим за по сериозно цели, като една транспортна система се изгражда за десетилетие две, а не говорим за колебания от няколко месеца, така че тази нестабилност не може да повлияе съществено на процесите на модернизация на тези отсечки.

Три части от Националния план за възстановяване и устойчивост са за ДП“НКЖИ“ и една за БДЖ – Пътнически превози. За ДП“НКЖИ“ първата част е чиста цифровизация основно по линията София – Г. Оряховица – Варна и Карнобат – Синдел, където ще се модернизират осигурителни системи и техника, общо взето ще се сложи почти най – съвременното оборудване. Не мога да кажа най – съвременните защото имам известни резерви ! Ще се подменя диспечерска централизация с единен център, изграждане на МРЦ, модерна цифрова телекомуникационна система, пътническа информационна система, видео наблюдение, оптични кабелни мрежи и различни устройства и системи свързани с безопасността и сигнализацията по изброените направления. В допълнение ще се сменя LED осветление по гари, фотоволтаични централи ще се монтират на част от гарите. Втората част от плана е модернизация на гарови комплекси, като за момента предвидени са гарите Мездра и Червен Бряг. Третата част е високото направление на 25 киловолта напрежение, където ще се модернизират около 20 подстанции и инсталиране на SKADA системи по Русе – Димитровград, Русе – Каспичан, София – Каспичан и Столник – Зимница.

Имаме известни притеснения за втората част от проекта, като по информация то края на миналата година имаше предвидени 188 млн. лв. без ДДС , а данните представени от ДП“НКЖИ“ са намалени със 110 млн. лв. без ДДС и в момента планираните разходи по перото са около 78 млн. лв. без ДДС. Не можахме да разберем каква е причината за това орязване на бюджета ! За четвъртата част, ще се закупят между 16 и 20 мотрисни влака за дълги разстояние над 300 км., като и там имаме известни въпроси и притеснения, но нека спра до тук.

Водещ: На този фон и всичко това, което споменахте отново намесваме БДЖ – Пътнически превози, а от последните седмици се тиражира че те са във фактически фалит. Там пропастта продължава и дъно няма !

Инж. Нинов:Бих Ви поправил и не БДЖ Пътнически превози! Реално с договора за Обществена услуга, който извършва БДЖ ПП няма как да е във фалит и има достатъчно осигурено финансиране и можем да кажем спокойно че през 2021 година средствата отпускани от държавата, в новото време и новата история са най големи като размер, така че няма как БДЖ ПП да бъде във фалит! Още повече че по време на цялата криза на БДЖ така да се каже беше разпоредено/неофициално наредено да осигурява възможност за придвижване на всеки. В известен период нищо друго не се движеше освен влаковете ! Това което казвате по скоро важи за БДЖ – Товарни превози, но тази тема е по-широка и да се говори отделно за нея, там работят 3000 души и положението е много сериозно и несигурно така да се каже е „меко“. По скоро положението е неизвестно ! По отношение на политическата обстановка и за евентуална не сигурност. Избори има и ще има постоянно и не бива да се притесняваме. Имахме въпроси от социалните мрежи, като „Какво говорите с тия“ и „Тия си отиват в други ден“ и тн., но не е така защото Евро депутатите са с различен хоризонт от българското НС. Също тези от местната власт и те са със различен хоризонт също спрямо тези от парламента, който хоризонт приключва след месец. Има достатъчно гаранции че ще се случи нещо още повече че при всички положения ще има финансиране от ЕС. Въпроса не е дали ще има , а дали ще се оползотвори.  Това не би трябвало да окаже влияние на другото! Възможността всеки един да изкаже мнение е изключително важна. Ние с д-р Иванов много добре забелязваме от вътре как между двете представяния имаше малко представяне само в частта му транспортна свързаност през средата на ноември месец и сега има разлика. Ние виждаме, както д-р Иванов спомена над 100 милиона разлика. Видяхме как на едното място беше заложено да се прави ремонт на гара Варна, а сега вече не фигурира във второто място. Има някакви движения и казват че ще има втори вариант на плана, който не е същия като първоначалния. Надявам се, че ще има все повече хора, които ще се престрашат да говорят и да кажат мнение, особено специалисти за да могат да станат наистина полезни нещата.

Водещ: Можем ли да кажем че наистина има един изявен бъдещ железопътен проект даващ повече внимание и концентрация. Например когато говорим за автомобилния транспорт за магистралите винаги казваме, ето тази е най – важната и има логика. Можем ли да изведем нещо толкова важно и да е в железопътния превоз и да се стремим към него !

Д-р Иванов:  Европейския съюз е определил направлението Видин – Кулата с разклонение София – Пловдив – Бургас и Пловдив – Свиленград това е основното направление. Голяма част от това направление ще бъде завършено за следващите седем години по оперативната програма и инструмента за свързаност (ще се осигурят също колосални суми). Извън тези суми този милиард за цифровизация ще бъде разпределен основно в Северна България по линията София – Варна. Имаме известни опасения, с част от тези средства ще бъде подменено част от оборудването на самите гари, това е амортизирана техника на над 40 години. Имам система за управление на влаковото движение ERTMS, която трябва да бъде монтирана тя е общо европейска и световна като стандарт. В този бюджет не е включена и няма яснота за момента от къде ще дойдат едни няколко стотин милиона за да бъде инсталирана по това направление. Другото ни опасение е че по другите линии модернизиращи се в близките години се залага да бъде сложена техника, която е морално остаряла.

Водещия: Можем да говорим за абсурд и нашите железници още са в миналия век и сега отново ще подменим със система от миналия век.

Д-р Иванов:ERTMS системата е с три нива. Първото ниво ДП“НКЖИ“ са решили да го залагат по национален план, но след няколко години то ще бъде изключително морално остаряло и преминаваме на второто ниво. Не ми се иска да допускаме на национално ниво да се допуска да се инсталира морално остаряла техника. Да говорим че тази система представлява системи от две части, една от тях е GSM-R която е от 90-те години на миналия век с 2G технология, а вече навлизаме в 5G ерата Futurerailwaymobilecommunicationsystem, което ще започне да навлиза масово в близката година две. Сега въпроса е дали да инвестираме сериозни суми в 2G технология от над 30 години или да преминем към последното ниво 5G. GSM-R ще бъде произвеждан до 2025 година и ще се поддържа до 2030 година, а ние евентуално ще започнем да го монтираме и внедряваме може би след 2025 година.

Водещ: Много тъжно звучи това. Такива форуми като вашия не карат ли поне малко чиновниците да се замислят поне тези, които могат да повлияят върху писането на стратегията.

Инж. Нинов: Определено точно такива събития и форуми ги карат! И определено за тези събития, които се случват като политическа нестабилност ги карат поне да си отворят ушите и да чуят. А за най важните жп проекти, все пак аз съм представител на синдикална организация защитна организация на работещите и трудещите се и за нас има нещо което е с особен приоритет. Ще ви прочета решение на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23 декември 2020 година за Обявяване на Европейска година на железопътния транспорт. От 01.01.2021 година до 31.12.2022 година е европейска година на жп транспорта.

 Ще Ви прочета точка №16 от : „Ролята на мотивирания персонал не може да бъде подценявана, тъй като той гарантира добро изпълнение на услугата. За да си постигне пълния потенциал железопътния сектор трябва да диверсифицира работната си сила и по специално да привлече жени млади работници и служители. Тази политика следва да се насърчава от всички институционални равнища“

С други думи трябва да го има живия фактор и хората за да я има железницата. Не случайно го прочетох това нещо и не случайно тези от които зависи и се надавам в този момент да чуят, че трябва да обърнат внимание на живия потенциал. В началото на годината станахме свидетели на известно напрежение. Преди малко говорихме за едно не ясно бъдеще на Националния товарен превозвач за едно напрежение в държавния пътнически превозвач. В края на миналата година започнаха да напускат машинисти, започнаха да имат проблеми с превозния персонал. Защо е необходимо да се гасят пожари на парчета и защо трябва организации като нашата синдикалната да тичаме и да говорим с политиците и да гледат какво става по места и какво напрежение се вдига!? Всичко това не би трябвало да се случва в годината обявена за Година на Железопътния транспорт , а би трябвало да се мисли за добруването на тези хора така че да може всеки един, който желае да дойде и да започне работа там , а не да дойде и да каже „абе какви са тия“ и какво ще правя там и какво бъдеще ще имам като нямаме кадри. Цялата тази тирада стига до това за да има бъдеще трябва да има кадри и за да се привличат млади хора трябва да е привлекателна професията. Професията е привлекателна когато условията са добри, заплащанията са добри и тогава самите хора идват, желаят и искат да идват. Европейските проекти да един начин за подобряване на железопътната инфраструктура. Четвъртия проект за които анонсира д-р Иванов е за закупуване на нови електро мотрисни влакове, като ни увериха в срещата че всички те ще бъдат оборудвани във всички нива на безопасност, комфорт и високи скорости. Така че след няколко години наистина да се насладим на това нещо. Това е част от всичко, но живия фактор не трябва до го забравяме!

Водещ: Започнахме ли да узряваме като общество и като публична администрация за ролята и важността на железопътния транспорт, защото аз си мисля че това ни е един от големите проблеми че не осъзнаваме.

Д-р Иванов: Имаме още дълъг път да извървим в тази посока. Според мен преди 10-15 години сериозен проблем бяха средствата за модернизация, то в момента ги имаме. Това са няколко милиарда за следващите 6 – 7 години, но според мен имаме недостиг на капацитет ! Знаете за забавянето през миналия програмен период, прехвърляне на средства към новия програмен период и явно нещо някъде не е наред във веригата. Този път средствата са повече, натрупани с тези от изминалия, които още ги изразходваме и се притеснявам че няма да успеем да ги „усвоим“, колкото и да не е симпатична тази думичка.

Водещ: Харесвам белгийския модел. Там отиваш и си купуваш един билет, като той важи по всички влакове по това направление без значение за часа на тръгване, като те са на всеки 10-15 минути. Във всеки влак има един любезен човек, който веднага ще ти отговори на всички въпроси и кога ще можем да говорим за нещо подобно тук в България ? Мисля си че това в нашата страна в близките 20 години ще е един блян !

Инж. Нинов: Едно от нещата е да го повторя пак. Точка 16 от решението…Важна е удовлетвореността на хората работещи там и когато някой изпитва удоволствие то той ще Ви посрещне с най – приятната усмивка на света , която има. Когато се замисля за своите проблеми или за доходите си за да живее нормално, то тогава се получават неприятни истории. Няма вежливостта, няма усмихнатоста! Ви сте били в Белгия, ние сме пътували на други но равнището и стандарта на живот все още е различен в различните държави и силно се надявам да се опитваме да се движим в тази посока! Темповете на повдигане на стандарта са все още не такива каквито ни се иска за да ги стигнем. За проектите осигурени с финансиране в нашата държава , да има финансиране и сега и в годините назад, но някак си или не сме искали или не сме могли все не сме го ползвали. Някак си че тази мантра Европа не е давала, не са основателни и ние хората занимаващи се с това знаем истината. Стигнахме до момента да искаме пари, да ни ги дават и да се опитваме да ги изразходваме, но явно проблема с кадрите стои защото ако имахме по голям потенциал щяхме да усвояваме. Казахте за белгийците и този билет и да спомена преди доста години билета у нас важеше за 24 часа, ние сме преди белгийците.

Водещ: Финални думи и кажете нещо оптимистично !

Д-р Иванов:Чака ни доста работа и до около 2030 година ще успеем да постигнем поне 80% от заложените цели !!!

Инж. Нинов:Не можем да не сме оптимисти и когато има осигурено финансиране, ако не можеш да се справиш с него то ще дойде друг, който да се справи ! Може да се забави процеса на ъпгрейдване и модернизация, но той няма да бъде спрян. Проблема е когато няма финансиране, в случая имаме осигурено и то не е само Национален план за възстановяване и устойчивост има и други европейски програми и възможности . Силно се надявам че в следващите години държавата ще продължи политиката да увеличаване на средствата в жп транспорта , така че всички които ползват и ползват услугите да са доволни!

Цялото видео можете да видите тук:

Източник: ТВ СКАТ

Автомобилен транспорт

Фотоволтаични панели за по добра ефективност

Датската компания за автомобилен транспорт Dania Connect получи три нови камиона Mercedes Actros с прибиращи се слънчеви панели. Панелите подобряват разхода на гориво, а също така и позволяват да се […]