Петър Курумбашев: Трябва да сме нащрек до края на този европарламент, за да не влязат за гласуване докладите по пакет „Мобилност 1“

Петър Курумбашев, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Готви ли се нова офанзива за приемането на Пакета „Мобилност“ на предстоящата на 11 март сесия в Страсбург? Съществува ли възможност да бъде направено предложение за внасяне за гласуване на трите доклада по така наречения План „Макрон“? Въпросите са към Петър Курумбашев, евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Г-н Курумбашев, съществува ли такава опасност в точка от дневния ред на предстоящата сесия в Страсбург да попаднат за гласуване трите доклада по така наречения План „Макрон“?

Петър Курумбашев: Съществува, разбира се, такава опасност потенциално, тъй като винаги при обсъждането на дневния ред политическа група има право да представи свое допълнително искане, което не е било обсъждано преди това. Разбира се,  трябва да се аргументира, защо извънредно трябва да се внася такава точка. Добрата новина от четвъртък е, че имаше така наречената Конференция на президентите или ако го преведем на български език, по-точно е Председателски съвет – така се казва в Народното събрание. А именно събират се председателите на политическите групи заедно с председателя на парламента и обсъждат различни предложения. Това се прави обикновено 4-5 дни преди самата сесия: какви доклади, какви досиета са готови за гласуване и какъв да бъде дневният ред на предстоящата сесия. Хубавият момент от това заседание, което беше днес е, че имаше такова предложение, имаше сериозен натиск върху така нареченият Председателски съвет тази точка да влезе в дневен ред, обаче за пореден път решението на така нареченият наш Председателски съвет е да не влиза в дневния ред на парламента, като обаче са взели решение след 2 седмици отново да се обсъжда този въпрос, само че вече за следващата сесия на парламента, която ще бъде в края на март. Пада се от 25 до 29 март. Така че можем да кажем, че в четвъртък Председателският съвет взе решение за пореден път да отложи темата за следващо заседание. Което като цяло е в наша полза, тъй като реално погледнато, ако не се гледа на тази сесия, до края на работата на парламента остават само две сесии – в края на март и една, която да я наречем Великденска, в средата на април, с което парламентът ще приключи своята дейност. Разбира се, имаме готовност, тъй като тази информация и този въпрос, който вие ми зададохте, доста се коментираше в кулоарите на парламента в последните 2 дни и в момента, в който научихме, че може някой да поиска да внесе такова предложение аd hoc, в пленарна зала, разбира се, примерно аз изпратих един имейл на всички колеги, които са от България, разговарял съм и с наши колеги от Централна и Източна Европа, и те са уведомени. Те са уведомили също всичките си колеги, без значение от коя парламентарна група са, най-важното в случая е, че по-скоро става дума за гласуване по държави, така че разчитаме всички колеги да бъдат на линия в пет часа в понеделник, така че ако бъде внесено такова предложение, така да го кажем, изненадващо или аd hoc, да имаме достатъчно гласове в зала, за да не може да се включи по този начин в дневния ред. Има две нередности, ако се направи такова предложение. Първата нередност е, че след като Председателският съвет е решил да не се включва, няма логика някой да иска отделно да се включи, тъй като за да се включи трябва да има някакъв предмет на спешност или някакви нови обстоятелства да са настъпили – да речем случва се нещо извънредно, да речем нещо се случва в петък или събота в света и трябва да се приеме внезапно да речем резолюция като отговор. Пакетът за мобилност не е такова събитие. Той е добре известен. Така че няма нищо изненадващо в неговото съществуване, така че по такъв порядък на спешност да се внася предложение за промяна на дневния ред. И второто нещо е, както вие попитахте, ще се внасят трите предложения. Ние продължаваме да задаваме простия въпрос: какво от тези три предложения ще се внесе, след като едно от тях е прието от Транспортната комисия, другите две не са приети? И тук идва простият въпрос: какво ще гласуваме, какви текстове? След като водещата комисия е отхвърлила всички текстове, какъв текст може да бъде внесен? Засега се коментира вариантът от другата страна да предложат просто оригиналните предложения на Комисията а не това, което са изработили докладчиците като компромиси. Но според нас просто не е редно да се внасят тези две предложения от трите, тъй като те просто са отхвърлени от водещата комисия и реално няма оригинални текстове, по които да се гласува в пленарна зала. Но, разбира се, пленарната зала може да реши всичко. Това е в крайна сметка политическата целесъобразност. Някой ако внесе предложение, председателят е длъжен да го подложи на гласуване, стига то да е внесено съобразно правилника на парламента. Така че в крайна сметка ние трябва да сме подготвени за това и да сме готови, ако има такова предложение, да сме повече на брой хора, които не биха искали този пакет да се гледа в рамките на този парламент, за да можем да го отхвърлим.

Водещ: Господин Курумбашев, от кое политическо семейство идва натискът за гласуването на докладите?

Петър Курумбашев: Не бих искал да отивам в това да казвам, сега примерно, тази политическа група иска повече, а друга политическа група иска по-малко, защото съвсем честният прочит на нещата е,  че няма нито една политическа група, говоря от големите четири – говоря за социалистите и демократите; за ЕНП; за либералите от „АЛДЕ“ и консерваторите ЕКР, няма нито една група, която да е категорична и да е казала: ние категорично заставаме на едната или другата позиция. Абсолютно всички тези групи, които ги изредих, са разделени по национален признак. Така че хората от Централна и Източна Европа в ЕНП имат едно мнение, пък хората от Западна Европа в ЕНП имат друго мнение. Хората от Централна и Източна Европа в нашата група имат едно мнение, пък хората от Западна Европа имат друго мнение. Така че гласуването не е на политически признак, а е по-скоро на географски признак. Тук даже извън източноевропейските колеги имаме подкрепа пряко от португалските, от испански евродепутати, ирландски евродепутати също гласуват с нас. Т.е. както разбирате тук в случая не става дума толкова за политически различия по политически признак. По-скоро държавите от периферията, географската периферия срещу географския център. Така че по-скоро такова е делението, отколкото да кажем, че има някаква група, която е на категорично становище. Може би на консерваторите групата е по-монолитна, защото там са да кажем две огромни националности: поляците и англичаните. Поляците са категорично на нашата позиция. От друга страна пък англичаните, бих казал, изобщо не ги интересува, там са британските консерватори. И аз до този момент много не съм ги видял да застават ясно на едната или другата позиция. Но хайде да кажем, че там няма много гласове против нас, макар че и там се намират гласове против нас, защото си спомням, че имаше например един датчанин от ЕКР, който гласува срещу нас на прочутото заседание на Комисията по транспорт. Така че анализът е по-скоро географски и регионален, отколкото е политически. Така както мога да кажа за всички български евродепутати, че независимо от това в коя политическа група членуват, те защитават българската национална позиция, а не се съобразяват с едно или друго мнение, което се опитва да направи мнозинството в тяхната политическа група. В случая всички български евродепутати на първо място стои националният интерес и те се съобразяват само и единствено с националната позиция на България при тези гласувания вече, които продължават може би повече от година в парламента.

Водещ: С какво да си обясним натиска, чрез който двата отхвърлени в Транспортната комисия доклади, се пробутват, меко казано, през задната врата?

Петър Курумбашев: Много точно използвате думата. Точно е пробутване. Беше написано едно писмо миналата седмица, аз просто избягвам да занимавам хората с кухнята на парламента, защото този написал писмо, онзи му отговорил. Аз ако седна да ви разказвам всеки ден кой на кого е направил някаква засада, защото нещо да се случи или да не се случи, хората ще се отегчат, честно казано. Но общо-взето инициативата тръгна от докладчика Исмаил Ертуг, който написа писмо от името на тримата координатори до Председателския съвет, в което каза „нека да се разгледат трите доклада“. Първо, писмото му беше некоректно, защото например единият от докладчиците Вим ван де Камп  изобщо не е бил питан за писането на това писмо, а пък е написано писмото, все едно е от името на тримата. Ние пък като го видяхме това писмо, аз веднага много бързо организирах писмо в нашата група, в което се обърнах към моите унгарски, румънски, полски колеги и казах  – дайте да напишем ние едно писмо до Председателския съвет, в което да кажем, че Исмаил Ертуг не отразява мнението на нашата група и че не се е допитал изобщо до нас да внася такова писмо. Така че ние много бързо се спретнахме и написахме такова писмо във вторник. В сряда последва ново контраписмо, което пък дойде от председателите на  големи делегации в ЕНП, което беше доста неприятно, тъй като ЕНП е най-голямата политическа сила и там председателят на френската делегация, на немската, на италианската, на испанската, които са доста големи и влиятелни в рамките на ЕНП, но само като представители на националните си делегации, поискаха това да се разглежда, този пакет да се разглежда в дневния ред. Разбира се пък нашите хора, които са в ЕНП, българските евродепутати, те имаха другата позиция. Имаше гласуване вътрешно в ЕНП дали те да заемат позиция на председателския съвет или да гласуват „въздържал се“ и за наша радост при това гласуване, някъде с разлика от 20 гласа, победи позицията ЕНП на председателския съвет в четвъртък да има позиция „въздържал се“ по темата  дали да влиза или да не влиза. И както виждате, до последно и двете страни се опитват да направят някакви опити от една страна да влезе, от друга страна да не влезе. Ние участваме в тази тиха съпротива винаги, когато видим действие от другата страна. И ние имахме проактивни действия. Аз например подготвих писмо, което беше пратено до президента Антонио Таяни, но имайте предвид, че беше подписано от 96 наши колеги, разбира се и всички български евродепутати. Но го подписаха евродепутати от 11 държави, в което пък ние бяхме помолили Таяни като председател на парламента, тъй като казусът е много неясен юридически, да поиска тълкувание от Комисията АСКО, която е, да я наречем, конституционната комисия на ЕП, и тя да отсъди как трябва да се движи оттук нататък тази процедура. Може ли тези предложения изобщо да влизат, нови предложения ли трябва да се направят  от парламента, ново предложение ли трябва да се направи от ЕК? И такова писмо смятахме, че ще даде юридическа яснота на ситуацията. Което също мисля, че пък беше разглеждано на един от председателските съвети, но не беше прието. Но в момента ви занимавам, с какви маневри се занимаваме с идеята да отложим това гласуване с цел то да не се гласува в сегашния парламент. Общо-взето останали са 3 сесии – тази, която е следващият понеделник; другата е в края на март; и другата Великденската, да я наречем, през април. Ние ще се борим до последно тези предложения да не влизат. Разбира се, никой не може да гарантира или да дава изявления от името на парламента и да каже това предложение няма да бъде направено в понеделник, или път то ще мине, или няма да мине. Така че трябва да сме просто нащрек до последния момент, което ще направят и всички български евродепутати.

Радио Фокус

Uncategorized

Асоциацията на българските авиокомпании: 2018 бе една добра година

Като традиционна и сравнително добра оцениха от Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ 2018 г. за българската гражданска авиация. Според Станислав Станулов, председател на АБА, близо 9-процентният ръст в превозените пътници […]