Поскъпването на жп пътя

Цените за ползване на железопътната инфраструктура са се увеличили от февруари тази година със 7-8%

Третото управление на ГЕРБ в транспорта ще бъде запомнено с масовото увеличаване на таксите по всички направления.

Министър Росен Желязков обясни, че дължим на таксиметровите компании вдигането на първоначалната им тарифа и на практика държавата увеличи повсеместно цената на такситата. После летище София реши да увеличи драстично цените си в много кризисно време за авиацията, като инициативата беше спряна в крайна сметка от администрацията. Докато вниманието беше насочено към самолетите и такситата като по-близки до крайните потребители, тихо са се увеличили и таксите за железопътните превози.

Увеличението е трябвало да се случи от октомври миналата година по решение на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, но понеже превозвачите не са били уведомени своевременно, е влязло в сила от началото на февруари 2021 г., обясняват от бранша. Частните жп компании са имали възражение, но Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура“ е преценила, че ръстът на таксите е основателен.

От НКЖИ неофициално обясниха, че политиката на компанията винаги е била таксите да вървят надолу, както и че това е първото вдигане на таксите от 2013 г. За бизнеса нещата обаче са необясними на фона на постоянните заявки, че жп транспортът трябва да бъде приоритетен, удара от ковид кризата и надеждите, че след въвеждането на тол таксите жп пътят ще става все по-привлекателен. От бизнеса коментираха още, че вдигането на цените със 7-8% е антимярка, ако се цели стимулирането на жп превозите. А товародатели, че някои жп превозвачи вече са вдигнали и цените към тях. Или ефектът продължава нататък по веригата.

Какво се е увеличило

Ръст има на четири от таксите на НКЖИ. Първата е тази за брутотонкилометри, или колкото по-тежък е един влак, толкова повече плаща за преминаване, като увеличението е 4.76% (0.0021 лв. е станала 0.0022 лв.). Расте и таксата за „реализирани влаккилометри“. Тя се увеличава със 7.26%, като от 0.6086 лв. става 0.6515 лв. Най-висок е скокът за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия, като от 50.4 лв. тя става 56.93 лв. на MWh.

Четвъртата коригирана е таксата за „заявен и неизползван капацитет“ на влаккилометри, която от 1.98 лв. е станала 2.15 лв. Или това са глобите, когато превозвачът е заявил, но не е изпълнил даден превоз, за който НКЖИ предварително му е запазил трасе. Въпросната такса засяга основно държавните железници, които поради недостиг на локомотиви се случва да не пуснат даден влак. А вдигането точно на тази такса беше обяснено с нуждата от дисциплиниране на държавния превозвач.

От НКЖИ неофициално обясниха, че въвеждането на нова инфраструктура и модернизацията на тяговите подстанции вдигат преките експлоатационни разходи на компанията и това е довело и до ръст на таксите. Или колкото повече нови обекти се вкарват в експлоатация, толкова повече скачат разходите.

Проблемите на НКЖИ

Според последния отчет на компанията приходите на НКЖИ за 2020 г. са 457 млн. лв., а разходите 536 млн. лв. Инфраструктурната компания, която се грижи за жп мрежата и за гарите, се финансира основно с пари от бюджета. Обяснението за огромната финансова дупка от години са амортизациите, които трябва да прави компанията на новите активи, като в края на 2019 г. управляваните активи са се увеличили с около 2 млрд. лв., а през миналата с малко под 200 млн. лв.

Приходите й от инфраструктурни такси, или от реалния й бизнес, са 57 млн. лв. за 2019 г., като от тях 48.62% са от пътнически превози (има и приходи от изолирани локомотиви). Или каргото е около 49.49% от общото. Общото число за 2020 г. е дори по-високо – 62.5 млн. лв., т.е. COVID-19 не е свил постъпленията от такси. В бизнес програмата си за периода 2021-2025 г. компанията отбелязва, че в последните пет години размерът на инфраструктурните такси е намалял с повече от 2 млн. лв. годишно в резултат на прилагането на метода на преките разходи, като идеята е държавната компания да не печели от тях като монополист на мрежата и да се стимулира жп трафика.

Друг рисков момент е, че основни клиенти на дружеството са държавните жп превозвачи на пътници и товари, на които се държат и 93% от несъбраните вземания на НКЖИ. Най-големи са тези на БДЖ „Товарни превози“ – 63% от общата сметка, или 61.3 млн. лв., което надхвърля повече от два пъти сумата за дължимите инфраструктурни такси за достъп годишно към НКЖИ. Или и сега от вдигането на таксите ще пострада основно частният бизнес.

Другите от пазара

Отдавна жп не започва и не свършва само с БДЖ. Половината от пазара на товарните превози от години е на частните компании. Те държат малко по-малко от половината от пазара на товарните превози за 2019 г. на база размер на таксите към НКЖИ (виж таблицата). Въпреки ограничения пазар на товарите се появяват нови и нови компании. Играчите, освен двете държавни поделения на БДЖ, вече са 13, като сред тях е и дружеството „Мини Марица-изток“, както и държавното „Транспортно строителство и възстановяване“. Редица от тях пък предпочетоха да се развиват в определени ниши.

Източник: https://www.capital.bg/biznes/transport/2021/06/18/4222900_poskupvaneto_na_jp_putia/

Автомобилен транспорт

Зелената сделка ще повиши цената на бензина

Предстоящата Зелена сделка и предложението за нови минимални нива на акциза, които Европейската комисия се кани да приеме, ще доведат до това до година и половина – две цените на […]

ЖП транспорт

30 млрд. евро за инфраструктурни проекти, свързващи регионите на ЕС

През изминалата седмица Европейският парламент прие актуализираната програма „Механизъм за свързване на Европа“ и отпусна още средства за транспортни, цифрови и енергийни проекти за периода 2021—2027 г. Актуализираната програма „Механизъм […]