Снимка, струваща повече от хиляда думи

Михаил Рангелов

Една снимка струва повече от хиляда думи. Особено ако е тази с която е илюстриран този материал. На нея виждате локомотив на БДЖ. Единственият, който освен да победи снега, да тръгне със закъснение и стигне навреме от София до Варна, е успял да победи и липсата на врата, липсата на резервни части и липсата на адекватен мениджмънт в превозвача БДЖ в последните десет години. Каква е причината въпреки лошото време този локомотив, както и другите влакове, макар и с цената на големи закъснения да успеят да докарат пътниците и товарите? Тя е една единствена – просто истинските железничари не са напуснали окончателно железницата.

В последните години само още един път съм бил свидетел на подобно метеорологично стечение на обстоятелствата – силен сняг, редуване на топло и студено време, което превръща контактната мрежа в едно дълго парче лед, което се къса от собствената си тежест. Да не говорим за няколкото случая, когато върху нея директно се стоварват далекопроводите на електроразпределителните дружества, където ледът върху контактната мрежа се измерва не с килограми, а с тоновe.

И докато уважаемите зрители гледат репортажите за закъснелите влакове, хиляди служители на железниците са навън, ринейки сняг от пероните и коловозите, стържейки леда от контактната мрежа, възстановявайки скъсаните проводници. Не е нещо ново. Правили са го поколения железничари преди тях. Ще го правят и други след тях.

Най-вероятно 90% от зрителите не са и разбрали, че в последните 15 години железопътната инфраструктура е съвсем различно дружество от БДЖ. И докато в НКЖИ нещата вървят сравнително добре, ръководството на националния превозвач за десет години направи всичко възможно да изгони професионалистите за сметка на политически коректни калинки-чиновници. Резултатите са видими с просто око – липса на товари, драстичен срив на пътниците. Въпреки усилията на ръководството обаче, в компанията останаха да работят достатъчно читави хора, като машинистите на споменатия по-горе злополучен локомотив. И докато техните началници се чудят от топлите канцеларии на кого да разпределят поредните обществени поръчки за ремонт и поддръжка, истинските железничари с тел, тиксо, мамата и други подръчни средства успяват да закрепят положението. Поне до следващия курс.

ЖП транспорт

Най-добрите гари в Европа

Железопътният транспорт остава един от най-евтините. А в контекста на пандемията и пътуването на по-къси разстояния е предпочитан пред авиационния, най-малкото поради наличието на повече площ. Consumer Choice Center публикува […]