Тишината на милиардите: Какво не ни казват за винетките и тол системата?

Година след започването на дългоочакваното изграждане на българската тол система, Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) поетапно отстъпва пред натиска на корпоративните интереси на австрийска група от фирми, водени от Капш Трафик Солюшънс, спечелила търга с цена 150 млн. лв.

Глава първа:
Глупави политици лесно се управляват

Обществена поръчка на промоция

Загуба за България:
~50 млн. лв. в дейности и доставки, за които АПИ плаща, но няма да получи

Още през месец декември 2018 г., една година след старта на изграждането на тол системата и месец и половина след крайния срок по договор се случва нещо “ново” – страните се предоговарят за основни моменти.  Част от дейностите отпадат, а други се изменят значително в полза на изпълнителя. В следствие на направените тайни договорки излиза и публичен анекс, в който става ясно, че са опростени дейности и доставки за приблизително 50 млн. лв. на фирмата изпълнител на системата – Капш, а цената която плаща България остава непроменена.

Тези портални рамки няма нужда да ги правите

Съгласно сключения договор между АПИ и “Капш”, австрийският изпълнител е задължен да преоборудва 320 броя от съществуващите портални рамки (които в момента се ползват като броячи на пътния трафик). Вместо това Капш са освободени от задължението да преоборудват 125 съществуващи рамки за контрол, които се намират в населени места.България плаща за:
Преоборудване на 320 портални рамки с техника необходима за тол системата България получава:
Преоборудване на 195
портални рамки с техника необходима за тол системата

“Тази оптика не ни трябва”

“Капш” са освободени също така от задължението да поставят над 200 км. оптични кабели до десетте най-натоварени гранични пункта в страната. Изпълнението на това задължение щеше да позволи не само на АПИ, но и на всички институции, които оперират на ГКПП (като МВР и митници) да получат оптична свързаност, която щеше да замени наети медни линии, чийто капацитет е силно ограничен и води до сривове на информационните системи.

Изграждането на 200 км. оптична мрежа е труден и сложен процес предвид факта, че включва редица дейности по отчуждаване на терени, узаконяване на строителство и други в допълнение на иначе не-елементарната задача по изграждане на оптична интернет мрежа.

АПИ мотивира решението си с препоръка от Държавната агенция по електронно управление (ДАЕУ), което в последствие се оказва лъжа, след като ДАЕУ излизат с писмено становище, че оповестената от АПИ информация не е вярна.България плаща за:
Изграждане на 200 км 
оптична интернет мрежа
включва трасе, полагане на кабели, очуждаване на земя, озаконяване, осигуряване на ел. захранване и др. България получава:
0.00 км оптична мрежа
Необходимостта от дейностите по изграждане на оптично трасе за минимум 200 км. отпада.

Чиновническа математика – 30 е равно на 7

Друга съществена промяна е, че предвидените 30 бр. мобилни офиси по граничните пунктове, на които е трябвало да се санкционират неплатилите водачи, излизащи от страната, ще бъдат само седем. Тук отново се появява въпросът: Защо тази сметка не е била направена още при обявяване на офертата? Отпадането на 23 контейнера ще спести на изпълнителя около 320 хил. лв.България плаща за:
Доставка и оборудване на  30 бр. мобилни офиса –
представляват контейнери, предназначени за мобилно местене по различните гранични пунктове. Следва да са оборудвани с електрозахранване, интернет връзка и минимум 2 работни станции. България получава:
Доставка и оборудване на 7 мобилни офиса – 
дори при песимистични оценки от експерти – стойността на 1 бр. мобилен офис, отговарящ на изискванията, надхвърля 14 хил. лв или обща загуба за държавата надхвърля 320 хил. лв.

Кои институции трябва да се задействат?

В анекса е записано, че “страните безусловно приемат за установено, че промените нямат финансово отражение“, т.е., че всички тези промени не водят до необходимост от промяна на сумата, която държавата ще плати на изпълнителя. Цитираният текст всъщност показва преднамереността в тълкуването на закона от страна на служителите в АПИ. От посочените мотиви става ясно, че около 50 млн. лв. пропуснати доставки нямат финансово отражение от гледна точка на АПИ. Въпреки това в Закона за обществените поръчки много ясно се дефинират тези случаи:

Съгласно Чл. 116. от ЗОП: Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато: (…)
7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) се налагат изменения, които не са съществени;

Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ)
Съгласно действащото законодателство в България – в случай на установени пропуски или нарушения на Закона за обществените поръчки, възложителят по една процедура (в случая АПИ) следва да прекрати сключения анекс №53-00-9055/28.09.2018 към договор №Д-7/16.01.2018г и да върне в сила условията на първоначално подписания и одобрен договор.

Комисия за Защита на Конкуренцията (КЗК)
В случай на установени пропуски или нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) или за съмнения за поведение, водещо до нарушаване на принципите на свободна конкуренция, КЗК е длъжна да образува производство и да извърши проверка на законосъобразността на издадените от АПИ актове. В случай на установени нарушения КЗК може да обяви договора за невалиден и да върне процедурата на етап “Избор на изпълнител” или дори да прекрати окончателно цялата процедура и да наложи на АПИ да започне нова процедура.

Агенция за Обществените Поръчки (АОП)
Ведомството, което отговаря за законосъобразността на провежданите процедури е АОП. От тази агенция би следвало да се очаква да изисква от АПИ съгласуване на провежданите процедури или взиманите решения. В случай, че АПИ не е съгласувала решението си за сключване на анекс с АОП, то същата следва да се самосезира и да извърши проверка на процедурата.

Софийска Градска Прокуратура (СГП)
Предвид, че в гореописаните факти, подкрепени с документи, присъстват обстоятелства, които сочат за безстопанственост в особено големи размери и подозрение за действия срещу интересите на държавата – Софийска градска прокуратура (СГП) следва да се самосезира и да извърши пълна проверка на всички актове, решения, доклади или други нормативни документи издавани и приемани от АПИ, нейни бивши и настоящи служители и да определи дали има обстоятелства за престъпление съгласно Наказателния кодекс (НК).

“По-добре” късно отколкото никога

Загуба за АПИ:
15 млн. лв. неустойка по договор
547 млн. лв. пропуснати ползи заради забавяне
75 млн. лв. платен аванс за дейности, които не са свършени

Вместо благодарности за щедро направените подаръци обаче АПИ получава ултиматум от австрийския изпълнител. Пътната агенция е притисната да си затвори очите за санкцията от 15 млн. лв. в договора, сключен с Капш и да удължи допуснатия срок за изпълнение на 25 месеца. Управителния съвет на АПИ послушно изпълнява указанията на австрийския “играч” и сключва анекс, с който се конфронтира, както с интересите на българската държава и граждани, така и с насоките на премиера Борисов.

Припомняме, че процедурата за избор на изпълнител на тол системата се забави повече от 2 години в следствие на серия от злонамерени трикове, в които “таен” играч успя да направи за смях цялата държава, подавайки десетки жалби, които блокираха процедурата. В следствие на безпрецедентното забавяне дори и премиерът Бойко Борисов се намеси и в серия от публични изказвания той информираше обществото, че всеки ден забавяне струва на България 1.5 млн. лв. Именно министър-председателят разясняваше как тези пари отиват за пътища и инфраструктура – теми, които са част от основните приоритети на правителствата, водени от ГЕРБ.

Бойко си говори, кервана си върви

Въпреки десетките изказвания на премиера, АПИ си позволи да удължи допустимия срок за изпълнение и вместо да глоби фирмата изпълнител с 15 млн. лв., както е посочено в чл. 8 от договора, председателят на Управителния съвет на АПИ сключи незаконен анекс с Капш, който ощетява пътната агенция с 547.5 млн. лв. (12 месеца просрочване умножено по 1.5 млн. лв. за всеки просрочен ден).

Колаж: Тол система или мираж? Борбата за една фантазия

В допълнение на анекса, пълен с “подаръци”, пътната агенция успява да предаде и малкото й останали гаранции – методиката за разплащане. В пореден триумф над безпомощната агенция, австрийската компания за тол системи успява да наложи на АПИ да и плати аванс в размер на 50% (75 млн. лв. без ДДС), въпреки че реално тол системата все още носи повече отличителни белези на мираж, отколкото на електронна система за пътно таксуване.

Obshtestvo.org

Автомобилен транспорт

Георги Свиленски, БСП: Трябва да е ясно кой носи политическата отговорност за изгорялата магистрала „Струма“

Трябва да е ясно кой носи политическата отговорност за изгорялата магистрала „Струма“. Това каза заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Георги Свиленски по време на пресконференция, предаде репортер на […]

Воден транспорт

Изключиха българския морски флаг от всички списъци на Парижкия меморандум

България е изключена като собственик на морски флаг от всички списъци на Парижки меморандум – организация на всички европейски и част от световните морски страни, касаеща пристанищния контрол на корабите. […]

Автомобилен транспорт

Тишината на милиардите: Какво не ни казват за винетките и тол системата?

Година след започването на дългоочакваното изграждане на българската тол система, Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) поетапно отстъпва пред натиска на корпоративните интереси на австрийска група от фирми, водени от Капш Трафик […]