Защо Русия построи Транссибирската железопътна линия?

Транссибирската железопътна магистрала влезе в книгата на рекордите „Гинес“ с три номинации: обща дължина, брой станции и темповете на строителство. Магистрала била електрифицирана напълно едва на 1 януари 2003 г. и е най-дългата в света със своите 9288,2 км. Туристите, които пътуват по нея от Москва до Владивосток, пресичат 10 часови пояса. Железницата преминава през териториите на 12 области, 5 района, 2 републики, 1 автономна област и 1 окръг, на нея са разположени 87 града. Нейното строителство в началото на XX век струвало половин милиард златни рубли – за тези пари по това време можело да се купят 750 000 съвременни автомобила.

Към 1890 г. европейската част на Русия има железопътна мрежа, чиято дължина е близо 30 000 км, и е резултат на ефективната система на държавно-частното партньорство.Новосибирск

В същото време на изток от планината Урал, която разделя Европа от Азия, няма нито един километър железопътна линия, въпреки че император Александър III е бил ангажиран с проект за железница. През 1886 година той заявява, че „правителството все още не е направило нищо, за да отговори на потребностите на този богат, но пограничен район“.

Самата идеята за проект за железопътна линия от Москва до Тихия океан изглеждала нереална. Строителството на 650-километровата железопътна линия Санкт Петербург – Москва (открита през 1851 година) струвало 67 милиона рубли (при приходи за годината на правителството от 200 милиона рубли), а за свързването на Москва с Владивосток щели да бъдат необходими най-малко 330 милиона рубли (близо $7 милиарда днес).

Междувременно, след края на Кримската война (1853-56), източила ресурсите на Русия, хазната се оказала празна. Друг фактор, който плашел правителството, бил фактът, че Транссибирската жп линия трябвало да се прокара през почти безлюдния Сибир, прекосявайки стотици големи и малки реки. И така бюрократите отговорили на Александър III, че строежът е невъзможен.

Никой не знаел, че само след няколко години ще настъпи развитие, което ще надделее над страховете от прекомерно високите разходи. През юли 1890 г. в Санкт Петербург гръмнала новината, че Китай започва да строи железница в периферията на руския Далечен Изток.

Една далечна земя

Едва в средата на XIX век Русия била в състояние да сключи редица споразумения с династията Цин, които отреждат на руската империя територията, обединяваща днес района на Амур, Приморския край, Сахалин, Еврейския автономен окръг и голяма част от Хабаровския край.

По това време железницата свършвала до Урал. Оттам нататък само с конен впряг можело да се пътува през Сибир. До Владивосток можело да се стигне с кораби от Байкал, плавайки по реките Шилка и Амур. През зимата, когато Амур замръзвал, или пък през лятото, когато  заради плитчините, по него не можело да се плава, редовните връзки се нарушавали. Пътуването по този маршрут отнемало най-малко 11 месеца.

Алтернативата бил пътят по море покрай Индия, Китай, Корея и Япония. За преодоляването на този маршрут били необходими до 6 месеца, но всеки потенциален конфликт на Русия с Великобритания, Китай или Япония щял да откъсне Далечния Изток от европейска Русия. В действителност руският Далечен Изток по това време много приличал на „остров“, откъснат от Русия.

Китайската заплаха

Изолацията на руските азиатски територии била причината за страховете на Санкт Петербург, когато през лятото на 1890 г. се разнесла новината за плановете на Китай да строи железопътна линия по периферията на руския Далечен Изток.

С помощта на английски инженери Китай започва да строи железопътна линия от Пекин до северната част на страната, до Манджурия и по-нататък до град Хунчун, разположен в точката на пресичане на границата между три страни: Китай, Русия и Корея, само на 100 км от Владивосток.

По това време населението на Китай е 400 милиона души, а в руските райони в периферията на страната живеят по-малко от 2 милиона души. През август 1890 г. външният министър на руската империя, Николай Гирс, заявява, че строителството на Транссибирската железопътна линия е „от огромно значение“.

Геополитиката взема връх над финансовите съображения и Александър III възлага на престолонаследника Николай лично да контролира строителството на железницата във Владивосток.

Изграждането на Великия сибирски път, както била наречена Транссибирската железница, започва на 31 май 1891 година.

Строежът започва

Железопътната линия и процесът на изграждането ѝ изиграват съдбовна роля за социално-икономическото развитие на руския Далечен Изток. Само 5 години след началото на строителството на линията, количеството на товарите, превозвани от пристанището на Владивосток, се увеличава над 30 пъти.

Значителен обем от внасяните стоки са предназначени за изграждането на самата жп линия. С въвеждането в експлоатация на железопътна линия от Тихия океан до Урал, Владивосток става морската врата за трансконтинентална железопътна линия.

 Любопитен факт за отбелязване: предложената китайската железопътна линия от Пекин към северната част на страната, която по онова време толкова изплашила Русия, е построена няколко десетилетия след Транссибирската могистрала.

В наше време „Транссиб“ не губи значението си, защото по него се превозват около 100 млн. тона товари и няколко милиона пасажери годишно. Най-подходящото време за пътешествие по магистралата е от май до септември.

Транссибирската магистрала е построена на няколко етапа и се състои от шест участъка. Първият участък – Усурийската железопътна магистрала (Владивосток-Хабаровск) e с дължина 769 км, които са построени и въведени в експлоатация само 6 години след първата копка през 1891 г. във Владивосток. Западно-Cибирската железопътна магистрала, чиито участък е дълъг 1417 км (Челябинск-река Об) е построена за рекордните 4 години. Третият участък, от река Об до Иркутск, е с дължина 1830 км (Средносибирската железопътна магистрала) и е построен за 6 години – от 1893 до 1899 година. Полагането ѝ е доста трудно от инженерна гледна точка – равнинният релеф се редува с планински местности. Именно тук строителите за първи път се сблъскват с подобни малко познати явления като вечната замръзналост.

Строителството на Кругобайкалската железопътна магистрала (260 км) било отложено в следствие на редица технически трудности. През 1900 г. е открит 73-километровият фериботен път, а ледоразбивачите „Байкал“ и „Ангара“, произведени във Великобритания, в продължение на пет години проправяли пътя на железницата през езерото. През зимата на 1903-1904 г. направо на леда бил положен релсов път с дължина 45 км, по който конни тяги „пренасяли“ вагони и локомотиви. Неефективността на този подход се усетила особено силно по време на Руско-японската война. Брегът на езерото между станциите порт Байкал и Култук представлявал скалист хребет с дължина 81 км и височина 400 м над нивото на езерото. На трасето били построени 14 км подпорни стени, 445 м метални мостове, 6 каменни виадукта, 47 предохранителни галерии и 39 тунела с обща дължина 7,3 км. Себестойността на работата и нейния обем и трудност няма аналог по света. Още повече, че всичко това било построено само за 2 години и било предадено за експлоатация година по-рано от крайния срок.

През май 1908 г. било прието окончателно решението за строителство на последния участък на Транссибирската магистрала – Амурската железница. Именно тук за първи път било подобрено строителството, като от чакъл при строежа бил построен тунел във вечно замръзналата земя, с топлоизолационни слоеве между скалата и стената на тунела.

Строителството на Трансибирската магистрала на територията на Русия било официално завършено в годините на Първата световна война, през 1916 г. след въвеждането в експлоатация на Амурската железница с дължина 2178 км.

„Транссиб“ не просто свързва Сибир и Далечния Изток с останалата част на Русия, а създава верига нови градове и селища в най-отдалечените части на страната. Сега Транссибирската магистрала е един от основните туристически маршрути на Русия заедно с Байкал, двете столици и „Златния пръстен“. Най-големите градове са Владивосток, Иркутск, Екатеринбург, Нижни Новгород и Москва. Новата система за покупка на билети позволява да ползвате Hop on – Hop off тур, за да прекарате по няколко дни във всеки един от градовете.

Владимир

Древният Владимир се намира на бреговете на река Клязма, той изпраща и приема пътници от и за Москва и Нижни Новгород. Той е особено интересен за туристите, които се стремят да опознаят „Златния пръстен“. Владимир е историческо селище с класическа архитектура от 18 и 19 век. Освен това, в града има значително количество постройки и инфраструктура от съветската епоха.

Исторически градът се е развил като търговски център по пътя за Нижни Новгород. Днес Владимир е по-скоро индустриален град. Има металообработващи съоръжения, хранителни фабрики, лека промишленост и много повече. Въпреки всички индустрии, градът, все още изключително зелен, е и дом на много паркове.

От особено историческо значение е Владимировският Кремъл. Той не е просто комплекс от сгради, затворени от стени: той оформя целия регион на града, простиращ се от Златната порта до Рождественския манастир. През 1164 г. Владимир бил заобиколен от защитна стена и ров. Златната порта, построена от княз Андрей I, в момента е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Нижни Новгород

В предишни епохи Нижни Новгород е бил важен икономически, транспортен и културен център на Русия, разположен на стратегическото място, където се срещат реките Ока и Волга. Голяма част от центъра на града е построена в руски възрожденски или сталински архитектурен стил.

Музеят на изкуството на Нижни Новгород бил открит през 1896 г. Това била необичайна експозиция, която събирала на едно място 12 000 творби, сред които са картините на творци като Виктор Васнецов и Иван Шишкин. Това прави галерията изключително значима, още повече с невероятна колекция на руско авангардно изкуство и работите на Казимир Малевич и Василий Кандински.

Нижегородският Кремъл е в централната част на стария град и заема сравнително малка площ на един хълм. Първоначално стената на Кремъл била дълга около 2,5 км – около 180 м по-къса от тази на Московския Кремъл. 11 от оригиналните 13 кули са оцелели и до днес.

Перм

Перм е разположен на река Кама – петата по големина в Европа след Волга, Дунав, Урал и Днепър.

Тук има много места, където бихте могли да отидете и да прекарате приятно – „Арт Перм Галерия“ с изобилието си на изложби и Музея за история на политически репресии „Перм-36“. Последният е бивш лагер и училище за обучение на осъдени за особено опасни престъпления срещу държавата.

Има и различни видове театри – Пермският театър за опера и балет, Пермският драматичен театър, Младежкият театър. Световноизвестният балетист Сергей Дягилев е прекарал детството и старостта си в Перм. Дягилевата постановка „Руски сезони“ е представена в Париж в началото на 20 век, с което оставя завинаги името на този руски балетист в историята на световната култура.

Екатеринбург

Екатеринбург, намиращ се на 33 часа източно от Москва с влак и отвъд планината Урал, се намира на границата между Европа и Азия. Въображаемата разграничителна линия пронизва 12 много реални обелиска, които бележат границата по протежението на планината Урал; един от тези обелиски се намира на 17 км от Екатеринбург.

През съветските времена Екатеринбург (тогава наречен Свердловск) бил индустриален център. Днес е повече известен като град, в който последния руски цар, семейството и слугите му са срещнали смъртта от ръцете на болшевиките през 1918 г. Ипатиевския къща, където е извършено деянието, е разрушена през 1977 г. по заповед на Борис Елцин.

Екатеринбург се усеща като смес от двата най-големи града на Русия: той има шума и суетата на Москва, в съчетание с предреволюционна архитектура, водата и зелените пространства на Санкт Петербург. От тази страна на Урал, градските власти, изглежда, са направили повече усилия за запазване на дървените къщи на града, защото тук рамо до рамо съжителстват кули и двуетажни сгради, давайки на града различно усещане от много други в Русия.

Новосибирск

Новосибирск е основният транспортен възел на Транссибирската железница. Градът е построен в сибирските степи в началото на 20 век и процъфтява през Сталинската епоха.

Историческият център на град Новосибирск е колекция от разнообразни постройки, но почти всички имат съветски външен вид.

Освен големите количества красиви момичета и сняг, Новосибирск има колосален оперен театър с най-изявените артисти, огромни железопътни гари, красив мост над река Об, добре известен зоопарк, паметник, който прославя инженерните постижения в царската епоха на Русия, университет и Академгородок (огромен образователно-научен център в предградията, с лаборатории, изследователски центрове, жилищни площи и отлична инфраструктура).

Основното нещо, което трябва да се има предвид, когато се отправяте към Новосибирск през зимата, е, че хъскитата със сигурност чувстват студа, но те се обличат топло – дори когато това е неудобно или немодерно.

Красноярск

Красноярск е една от най-големите спирки по жп линията на Транссибирската магистрала. В действителност това е едно добро място да се прекъсне пътуването. Красноярск е спокойно място, в което може да прекарате един или два дни, като вземете участие в екстремните спортове, които се практикуват тук.

Една от основните забележителности на този сибирски град е Красноярският природен резерват „Стълбите“ и ски курортът „Боброви Лог“. Би било доста лесно да прекарате целия ден в Красноярск – просто се разхождате в природния резерват. На върха на планината можете да обядвате сред разкошни гледки към върховете на хиляди сибирски борови дървета.

Самият град Красноярск също е доста приятно място за безцелно скитане. Има няколко кафенета в основната част на града, които правят добри закуски, и това компенсира липсата на интернет връзка. Има и редица ресторанти, предлагащи разнообразие от интернационални ястия: задължителното суши подсилено в Красноярск от китайски и индийски специалитети.

Иркутск

Иркутск е един от най-големите туристически центрове на Транссибирската железница и точката, от която е възможно да се проучи голямото езеро Байкал. Езерото Байкал е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, а също така бе избран за едно от Седемте чудеса на Русия. Не е трудно да се види защо.

Автобусите и микробусите до остров Олхон, до западния бряг на езерото Байкал, тръгват точно пред централната жп гара в Иркутск. Къщите на острова са дървени и очукани, и е ясно, че туризмът е основният източник на доход тук. Дрънкулки от (относително) близкия Китай, кожени изделия и дърворезби от езерото и от Иркутск са в продажба в няколко туристически магазина. Традиционното руско облекло, като валенки (ботуши, предназначени за най-суровата зима) например, също са популярни.

Хабаровск

С общо 6,7 млн. души, Хабаровск е една от най-слабо населените територии в света. Градът последователно се нарежда в различни класации като един от най-добрите градове за бизнес в Русия и това се илюстрира от кафенетата и моловете, които са разпръснати из центъра на града. Тук можете да видите небостъргачи в процес на изграждане на няколко места, както и жени, които внимателно поливат цветята, поставени да висят по върховете на електрическите стълбове, от специална машина.

Владивосток

Жителите на европейската част на Русия смятат Владивосток за края на страната, но местните жители гледат на Владивосток като на началото – в края на краищата, слънцето изгрява от изток.

Когато съветският премиер Никита Хрушчов посетил Владивосток през 1959 г., след пътуване до Съединените щати, той заявил, че затвореният град ще бъде „Съветския Сан Франциско“.

Градът прави всички неудобства поносими, като предлага безброй възможности за съзерцание на разнообразния пейзаж от доста невероятни места, които са достъпни от почти всеки покрив. Най-популярното място да се види градът обаче е платформата за въжената линия към Орлово гнездо.

Съветските имена на местата, броят на оставащите дореволюционни сгради, мостовете от 21-ви век, превозните средства с десен волан в ляво движение – всичко това придава един необичаен цвят на града, който е невъзможно да видите другаде.

Изт: Руски Дневник

Автомобилен транспорт

Димитър Димитров, Камара на автомобилните превозвачи: Служебният транспортен министър може да помогне много на автомобилния бранш дори и без да пипа нормативната уредба

Господин Димитров, от днес транспортното министерство се поема от нов служебен министър. Какви са очакванията на автомобилния бранш към него? Първо искам да честитя новия пост на г-н Тодоров. Въпреки […]

Автомобилен транспорт

Георги Тодоров ще бъде служебен министър на транспорта

Георги Георгиев Тодоров ще бъде служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобщиха от президентството. Георги Тодоров е магистър по право. Професионалната му кариера преминава през Министерство на транспорта, […]