Цифровизацията на железопътния транспорт подобрява инфраструктурата и качеството на обслужване

Цифровизацията на железопътния транспорт подобрява инфраструктурата и качеството на обслужване, коментират д-р Людмил Иванов – председател на Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия (RASTIA), и проф. Симеон Ананиевпредседател на Клъстер „Зелен Транспорт“, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Цифровизация на железопътния транспорт се изразява в новите системи, които отменят аналоговите такива с времето. Те позволяват по-безопасно движение на влаковете. За потребителите това са мобилни приложения“, уточнява д-р Людмил Иванов.

Нашите железници в един дълъг период са били сред водещите като качество на услугата в Европа, смята проф. Симеон Ананиев. „В последните 20 години в железниците сякаш всичко е спряло като философия на обслужване и мениджмънт“, констатира той.

„На конференцията „Цифровизацията на железопътния транспорт в България“ представители на  различни институции, превозвачи, НПО и бизнеси обсъдиха какво може да се подобри в процеса по ускоряване на цифровизация главно в посока менажиране трафика и управление на влаковото движение. Вече сме задължени от ЕС да въвеждаме IRTMS система и в България е въведена в експлоатация между Пловдив и Свиленград и отчасти от септември до Бургас. Тази система ще повиши пропускателната възможност и безопасността по трасето“.

Железниците отдавна са част от Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която осигурява равнопоставен достъп до всички железопътни превозвачи, пътнически и товарни, обяснява проф.Симеон Ананиев. Цифровизацията в случая е цифровизация на инфраструктурата, на превозните средства и на платформите за обслужване на пътници и товари, допълва гостът.

„За да имаме добре опериращ коридор, трябват и усилия на съседните държави. Необходима е единна мрежа и европейска свързаност. От 2019 г. влиза в сила 4-ият железопътен пакет за мобилност, където либерализацията на железопътния транспорт пристъпва към по-висока ниво. Става дума за нови железопътни пътнически оператори, които да функционират безпроблемно на територията на страната, твърди д-р Людмир Иванов.

„Невъзможно е на този етап БДЖ да получи европейско финансиране за вагони и влакове. Но когато 4-ият пакет влезе в сила, говорим за общоевропейско независимо финансиране. Финансиране може да постъпи чрез публично-частни партньорства“.

Източник и видео: Блумбърг ТВ

Uncategorized

Асоциацията на българските авиокомпании: 2018 бе една добра година

Като традиционна и сравнително добра оцениха от Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ 2018 г. за българската гражданска авиация. Според Станислав Станулов, председател на АБА, близо 9-процентният ръст в превозените пътници […]