На първи януари 2012 година влезе в сила договорът, според който „БМФ Порт Бургас” ЕАД получи на концесия за 35 години терминал „Бургас Изток – 2” на Пристанище Бургас, припомня в свой анализ сайтът Burgas1. През 2013 година дружеството сключи още един договор за концесия – на пристанищния терминал „Бургас Запад”, отново за 35 години. Концесионните договори бяха обвързани с конкретни ангажименти за инвестиции, увеличаване на товарооборота и покриване на задълженията по заема за изграждане на новия терминал за насипни товари. Дружеството тогава обяви амбициозна програма за развитие, която според изпълнителния директор тогава капитан Жорж Дерелиев, трябва да изведе „БМФ Порт Бургас” сред лидерите в черноморския регион. След отказа на България да ползва целевия заем от Японската банка за международно сътрудничество за изграждане на нови контейнерни терминали в Бургас и Варна и концесионирането на голяма част от Пристанище Бургас, тръгна дискусия накъде всъщност ще поеме концесионерът. В защита на решението за отказ от строителство на контейнерни терминали, специалисти коментираха в медиите, че ако уж ненужният след затварянето на „Кремиковци“ терминал за насипни товари 2А бъде реконструиран в контейнерен терминал, това ще осигури достатъчен контейнерен капацитет. „БМФ Порт Бургас” обявиха от своя страна, че виждат потенциал в зърнените товари и обмислят инвестиции за изграждане на зърнен терминал. Ясно беше, че за да тръгне новият пристанищен оператор по своя път, реорганизацията на административно и оперативно ниво са неизбежни и тепърва ще бъдат изготвяни конкретни планове за бъдещото развитие. Задачи, които изискват време. През последните месеци в „БМФ Порт Бургас” са извършени промени. Дружеството има нов директор – Калоян Калоянов. Явно след преоценка на значението на контейнерните превози, в края на миналата година е създаден отдел „Адванс контейнер терминал Бургас“, който занапред ще оперира контейнерния терминал на пристанище „Бургас Запад“. Директор на АКТ – Бургас е капитан Ян Новак, а оперативен мениджър Никола Косев. Инвестициите в обновяване на инфраструктурата и техника целят да увеличат капацитета и да намалят времето за обработване на товарите. Закупени са два нови 100-тонни мобилни крана, четири ричстакери, осем броя терминални трактора, 8 броя 65 т. ремаркета. Инвестирано е в терминална операционна система, с каквато се работи на всички големи контейнерни терминали по света. Организационната работа за постигане на максимална ефективност при обработката на контейнери все още продължава. В момента пристанището разполага със складови площи за 5300 TEU и с помощта на новозакупената техника има капацитет да обработва количества контейнери, който са съизмерими с целия контейнерен трафик през България в момента. Всички промени на пристанището явно дават резултат и то достатъчно впечатляващ. След като през 2013 година контейнерният товарооборот на „Бургас Запад“ е 48 380 TEU, което е 5,1% ръст спрямо 2012 година, през 2014 през пристанището са преминали 62 765 TEU или 29,7% повече от предходната година. Макар по годишен контейнерен товарооборот БМФ Порт Бургас да е далеч от лидерите в Черно море, вероятно по ръст е сред първите, което още веднъж показва големия потенциал. Пристанището работи с осем компании транспортиращи контейнери – MSC, Maersk, Norasia, Arkas, Hapag Lloyd, Yang Ming, NYK, CMA-CGM. Все още съществува запас в капацитета на контейнерния терминал „Бургас Запад“, но АКТ Бургас вече имат идея за реализиране на проект за нов терминал. Предвижда се изграждане на нова специализирана площадка за обработка и съхранение на контейнери, а планираният капацитет на новия терминал е над 250 000 TEU годишно. Плановете са с използването на модерна техника да бъде достигнат нов стандарт при обработката на контейнери, който ще направи възможно акостирането на най-големите контейнеровози влизащи в Черно Море с капацитет до 10 000 TEU и дължина до 300 метра. БМФ Порт Бургас товарооборот контейнери No. Пристанище 2013 2012 Ръст, TEU Ръст, % 1 Новоросийск (RU) 722 716 651 140 71 576 11,0 2 Констанца (RO) 661 124 680 360 -19 236 -2,8 3 Одеса (UA) 505 640 462 933 42 707 9,2 4 Поти (GE) 331 324 284 600 46 724 16,4 5 Иличовск MSP (Одеса) (UA) 227 347 219 915 7 432 3,4 6 Варна (BG) 132 066 128 390 3 676 2,9 7 Батуми (GE) 72 123 73 126 -1 003 -1,4 8 Бургас (BG) 48 380 46 009 2 371 5,1 9 Южний (Одеса) (UA) 46 305 30 660 15 645 51,0 10 Самсун (TR) 36 671 27 734 8 937 32,2 11 Трабзон (TR) 22 105 26 032 -3 927 -15,1 12 Росров (Западний порт) (RU) 10 500 5 504 4 996 90,8 13 Таганрог (RU) 7 200 17 000 -9 800 -57,6 14 Мариупол (UA) 8 590 10 006 -1 416 -14,2 15 Джурджулещ (MD) 6 840 2 100 4 740 225,7 16 Иличовск SFP (Одеса) (UA) 0 12 092 -12 092 -100,0 ОБЩО 2 838 931 2 673 124 165 807 6,2.
Източник: www.maritime.bg, 26.02.2015г.
