Когато си си свършил работата, а за това не ти е платено, най-нормалното нещо е да търсиш всякакви начини да си вземеш парите. Това е и причината строителните компании да протестират пред прозорците на властта. Според тях неразплатени от държавата са над 1 млрд. лева.
Разбира се има един тънък момент, който пътните строители удобно пропускат. Че срещу тези отчетни документи за строителство трябва да стоят реални резултати. И би трябвало срещу 1 млрд. лева миналата година да е направен ремонт на над 1000 километра пътна мрежа. И то не кърпене на дупки, а цялостна подмяна на асфалтовия слой. Да сте видели някъде подобни масови ремонти? Не.
Публична тайна е, че при предишното управление на ГЕРБ точно пътно-ремонтните и строителни дейности бяха основния източник на корупция. За да получат поръчки, компаниите трябваше да връщат голяма част от парите обратно в джобовете на управляващите. И оправданието, че такова е било времето не работи. Защото корупцията е двойна – виновен е не само тоя, който взима, но и тоя който дава. Да сте чули фирма да е изключена от браншовата камара за корупция? Няма и да чуете. Да сте видели пътни компании да протестират срещу корупцията? Няма и да видите.
Това от което имаме нужда е срещу парите, които излизат от нашите джобове, държавата да инвестира средства в пътно строителство и ремонти, а компаниите да извършват тази дейност качествено, срещу което да получават изработените си средства. Ако някъде тази верига се къса – не трябва да има пари. И който е виновен – отива на прокурор. И това важи не само за пътното строителство. Трябва да бъдат посочени и виновните тол системата да събира средства толкова, колкото да покрива собствената си многомилионна поддръжка, вместо да осигурява точно тези средства за ремонт и строителство на пътищата.
Виновни има. И те трябва да бъдат намерени, осъдени, да си получат наказанието и да върнат парите. Защото българите имат нужда не само от пътища, но и от справедливост.
