Кметове, представители на бизнеса, неправителствени организации и академичната общност обсъдиха в Троян възможностите за ускоряване на проекта за железопътна връзка под Стара планина. Кръглата маса беше организирана от кмета на община Троян Донка Михайлова и „Форум за балкански транспорт и инфраструктура“, като основен акцент в дискусията беше необходимостта от подобряване на транспортната свързаност между Северна и Южна България.
Участниците изразиха обща позиция, че развитието на транспортната инфраструктура е ключово за икономическото развитие на Северна България и настояха проектът за тунел под Балкана да получи приоритет в националната политика.
В началото на форума беше поставен акцент върху ограничените транспортни връзки между двете части на страната. Според участници в дискусията през зимните месеци проходите през Стара планина често са затруднени, което създава проблеми както за гражданите, така и за бизнеса.
Заместник-кметът на Русе представи анализ на транспортните и икономическите тенденции в региона. По думите му, преди години товаропотокът е бил в съотношение 3:1 в полза на България, докато в момента съотношението е в полза на Румъния. Според него това се дължи на последователната инфраструктурна политика на северната ни съседка, включително изграждането на магистрални връзки в направление изток – запад и развитието на пристанище Констанца, докато Северна България е останала с по-слабо развита транспортна инфраструктура.
Кметът на Горна Оряховица Николай Рашков заяви, че въпреки многогодишните разговори за развитието на железопътния транспорт, жителите на Северна България не са усетили реални резултати. По думите му общините в региона са готови да търсят директно европейско финансиране съвместно с Лясковец и Велико Търново. Той посочи, че ще бъде подготвен проект за кандидатстване за между 70 и 90 млн. евро с цел развитие на летището в Горна Оряховица и подобряване на транспортната свързаност.
Президентът на Европейската икономическа камара за България проф. Бранимир Ботев представи визия за развитието на логистиката през следващите години. Според него автономните карго дронове ще имат все по-голямо значение за товарните превози, като до 2028 г. се очаква техният капацитет да достигне 15–20 тона. Той посочи, че летище Горна Оряховица има потенциал да се превърне в регионален логистичен център, обслужващ България, Румъния, Молдова и части от Украйна. Проф. Ботев призова местните власти да търсят пряко партньорство с европейски компании, работещи в тази област.
По време на дискусията беше поставен и въпросът за възможните механизми за финансиране на проекта за тунел под Балкана. Председателят на „Форума за балкански транспорт и инфраструктура“ Антон Гинев изрази мнение, че реалистичен вариант е реализирането на проекта чрез международна концесия, тъй като според него държавният бюджет трудно би могъл самостоятелно да осигури необходимия финансов ресурс.
Сред обсъжданите теми беше и значението на проекта за военната мобилност. Участници в срещата отбелязаха, че евентуален тунел би могъл да бъде използван като част от транспортната инфраструктура, необходима за придвижването на техника по Източния фланг на НАТО.
Гражданският активист Денислав Иванов постави въпроса за необходимостта освен железопътен да бъде изграден и автомобилен тунел. По думите му жителите на предбалканските райони изпитват затруднения през зимните месеци заради затварянето на проходите, а липсата на пряка връзка между Плевен и Пловдив води до значително удължаване на времето за пътуване.
В заключителната част на форума кметът на Троян Донка Михайлова заяви, че местната власт следва да запази активната си роля в подкрепа на проекта и изрази увереност, че усилията за неговото реализиране трябва да продължат.
По време на срещата беше съобщено, че предстои създаването на официално сдружение между общини от Северна и Южна България с участието на представители на академичните среди, сред които Русенският университет и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. Целта е координирани действия в подкрепа на проекта за транспортна свързаност под Стара планина и търсене на възможности за национално и европейско финансиране.
