Арх. Любо Георгиев от „Визия за София“: Влакове ще могат да се движат по трамвайните релси

Дългосрочната стратегия за развитие на Столичната община до 2050 г., наречена „Визия за София“, бе приета в Столичния общински съвет на 23 юли. На нейна база предстои промяна в Общия устройствен план на столицата, както и пренасочване на политиките на общината. Арх. Любо Георгиев беше начело на екипа, изготвил „Визията“ с проучвания повече от две години. Той ръководи и общинското предприятие „Софпроект“.

Арх. Георгиев, кои са първите стъпки, които трябва да насочат развитието на
София към „компактен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си“, каквото е посланието на „Визията“?

– Визия за София е замислена и формулирана като стратегията – шапка на Столична община. В този смисъл едни от първите задачи след приемането й от Столичния общински съвет е привеждането на общинските планове и секторни стратегии в синхрон, както с „Визията“, така и помежду им. Това включва всички общински стратегически и планови документи.

Сред тях са както Общият устройствен план, който ще наричаме Планът на София с цел по-широка и включваща комуникация, така и Планът за интегрирано развитие, който ще комуникираме като Програма за София, тъй като е обвързан с европейското финансиране в следващия програмен период от 2021 до 2027 г. Това ще е доста тежка задача, но трябва да бъде направена, защото в момента имаме твърде много стратегии, но те не работят много добре заедно.

Кой трябва да свърши тази „тежка задача“?

– За да имаме в екипа на „Софпроект“ „мандат“ да работим по всички тези неща, очаквам общинският съвет да одобри предложението ни за преструктуриране на „Софпроект“ в Софияплан“ – звеното в общината, занимаващо се с цялостното стратегическо и пространствено планиране. Това предложение е публикувано на портала за обществени обсъждания и събираме обратна връзка по него до 6 август.

Кои са основните промени, които ще предложите за Общия устройствен план на София?

– На този етап от подготовката още е рано да кажа в пълнота, но има няколко аспекта, които вече излизат на преден план. Първо – това са параметрите и географският обхват на устройствените зони. Сегашният ОУП позволява на твърде много места да се строят твърде много неща. Това създава усещането за презастрояване, но и поставя общината в ситуацията да трябва да обслужи с инфраструктура всички и навсякъде. Ресурс за това е очевидно, че няма. Тоест е много вероятно да вървим в посока на намаляване на параметрите на застрояване.

Второ – ще бъде променена самата логика на този план. Имаме амбицията да превърнем ОУП освен в инструмент за планиране, и в инструмент за наблюдение, но и за управление. Което ще рече да имаме солидна база данни с възможно най-актуалната информация за различни аспекти от качествата на физическата среда във всички части на общината.

И може би, трето – още с предложенията за изменения ще целим да мислим как се реализират те – тоест какъв ресурс ще е нужен. Не е достатъчно да имаш добри и възвишени идеи, трябва да можеш да предложиш и начини за тяхното осъществяване.

Отчетени ли са във „Визия за София“ тенденциите, които се появиха с пандемията от Covid 19 – желание за жилища далече от големите комплекси, нужда от по-големи открити публични пространства и др.?

– При завършването на „Визия за София“ през ноември 2019 г. никой не знаеше за съществуването на коронавируса. Но категорично смятаме, че ключови инструменти за борбата с тази, а и евентуални бъдещи пандемии, са предвидени и включени във „Визията“. От една страна в целта „Здравословен живот и здрaви хора“ са предвидени стъпки, които целят да подобрят здравословното състояние на хората чрез превенция, спорт, хранене и т.н., както и капацитета и качествата на здравната система (болници, поликлиники, лични лекари и т.н.).

Определени са стъпки, които целят да подобрят качествата на публичните пространства и да ги направят по-здравословни, да са удобни, безопасни и атрактивни, да се увеличи зеленината в града (както площта на парковете, така и на уличното озеленяване).

Важно е, че „Визията“ предвижда да се създадат условия за наличието на разнообразни функции във всички части на града. Тоест да избегнем кварталите-спални или бизнес парковете, които са активни само 8 часа от денонощието и т.н.

В месеците на извънредно положение хората търсеха дистанция, но търсеха и стоки и услуги. И пояснявам – „компактен и концентриран град“ не означава т. нар. престижни южни квартали – „Манастирските ливади“, „Кръстова вада“ и т.н. – там имаме презастрояване, което не бива да допускаме да се повтаря.

Примери за „компактен и концентриран“ са кварталите „Лагера“, „Хиподрума“, „Оборище“, „Яворов“ и „Западен парк“, където хората имат непосредствен достъп до всичко необходимо.

И все пак „Визията“ отчита ли разделение на софиянци (интереси, стандарт и т.н.) в различните зони на града?

– Да, това е едно от нещата, които потвърдихме с данни в изследванията, които проведохме през последните няколко години. В София, а и в общината като цяло се наблюдава формирането на два полюса: югоизтока – с по-млади хора, с деца, с по-добро образование, с по-добри доходи и социално активни; и северозапада – по-възрастни хора, с по-малко деца, повече хора с начално или средно образование, с по-ниски доходи и в по-голяма степен социално изолирани.

Това е много притеснителна тенденция, която в един момент би довела до ярка сегрегация, ако не бъдат взети мерки навреме. Затова във „Визията“ предложихме немалко стъпки и мерки, които засягат този проблем от различни ъгли – социален, икономически, инфраструктурен, административен и т.н.

Освен със „стратегии“, занимавате ли се и с належащи проблеми на града?

– В момента работим и по по-конкретни инициативи, които са заложени във „Визията“ – план за действие за решаването на проблемите в „Манастирски ливади – Изток,“ изготвяне на карта на дърветата и на зелените площи, идентифициране и приоритизация на зелените площи за отчуждаване, определяне на визуални коридори, прогноза за енергийното потребление и снабдяване на жилищата, анализи на почвите и на реките, Зеленият ринг, транспортен достъп до Кремиковци, отворената покана за Централната минерална баня, карта на местата за култура на открито и т.н.

Кой е най-добрият начин за управление на отпадъците на града?

– Разделното събиране трябва да бъде увеличено значително, а от там пък формирането на „общ“ отпадък да бъде намалено максимално. Други ключови стъпки и мерки, свързани с отпадъците, които също присъстват във „Визията“, са отпадъците да не бъдат анонимни. Такса смет трябва да бъде изчислявана на базата на реално изхвърления „боклук“, като под това разбираме нещата, които не могат да се разделят от едно обикновено домакинство илифирма.

Имат ли реален шанс велосипедите и тротинетките или това е поредната „мода“, която градът невъзмутимо ще преодолее?

– Не мисля, че това е мода, мисля, че е убедителна тенденция. Според личния ми субективен поглед, велосипедистите в града се увеличават всяка година, а аз се придвижвам основно с колело. Но за да бъдат хората убедени или изкушени да изоставят колите, то трябва да има повече, по-свързана и по-добра велоинфраструктура. Затова и „Визията“ има подробно обоснована и разработена цел със съответните стъпки и мерки – Активно придвижване.

Колкото повече отлагаме намаляването на колите, толкова повече изоставаме и се разболяваме като град и като хора.

Десетки хиляди хора ежедневно пътуват до София на работа. Как трябва да се реши в дългосрочен план транспортът на агломерацията на града?

– Всички анализи и наблюдения от по-напреднали градове показват, че по-далечните или дълги придвижвания е най-удачно да се осъществяват с релсов транспорт – метро, трамвай, влак. Те трябва да са много добре интегрирани помежду си, тоест да имат общи спирки, обща билетна система, а дори и общи трасета. Например влак, който влиза в метрото или трамвайната мрежа на града. Пример за добра такава връзка е спирка „Искърско шосе“, където се пресичат влак и метро. Скоро ще има такава и в кв. „Овча купел“. Но трябват и още.

Само от направлението Перник това са над 10 хиляди човека и те основно ползват коли. Това трябва да се промени, за да се придвижват хората по-бързо и градът и магистралите да не се задръстват с автомобили. Директен ефект от предложеното във „Визия за София“ е удвояването на линията София – Перник. Такова не беше предвидено, но в следствие на изследванията и срещите,
които проведохме, в момента Направление „Архитектура и градоустройство“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ работят в тази посока.

Друга възможна стъпка е общината, в лицето на Центъра за градска мобилност, да започне да оперира регионални влакове. Много големи градове по света правят това, самостоятелно или в публично-частно партньорство.

Източник: Дневник

ЖП транспорт

София посреща Железопътен форум 2024: Международни експерти обсъждат бъдещето на жп оперативната съвместимост

ноември 6, 2024

На 8-9 ноември 2024 г. в София ще се проведе “Железопътен форум 2024” на тема “Бъдещето на железопътната оперативна съвместимост: 25 години опит …