София и Скопие са единствените две европейски столици без жп линия помежду си
„Балканите – инфраструктура и транспортни връзки между Черно и Адриатическо море“. Това е темата на голямата международна конференция, която ще се проведе в петък, 31 октомври, в столичния „Гранд хотел София“. Основната цел на събитието е да бъдат посочени потенциалните възможности за осигуряване на финансиране за изграждането на липсващите и проблемните участъци от балканската транспортна инфраструктура по направлението на паневропейския Коридор №8. Акцентите ще бъдат поставени върху разширяването на връзките в региона.
Ще бъдат дискутирани и конкретните правителствени ангажименти за довършването на ключови за икономическото развитие и националната сигурност проекти. За участие в конференцията, организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура (ФБТИ), са поканени и вече са потвърдили участието си Николина Ангелкова, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България, Миле Янакиески, министър на транспорта и връзките на Македония, и Едмонд Хаджинасто, министър на транспорта и инфраструктурата на Албания.
Цели 20 години след определянето му на Втората общоевропейска конференция на министрите на транспорта на о. Крит (през март 1994 г.) като приоритетно за балканските страни направление
Коридор №8 все още си остава само на хартия.
Коридорът с дължина 1300 км би трябвало да свърже с удобен железопътен и автомобилен транспорт адриатическото пристанище Дурас (Драч) със столиците на Албания и Македония – Тирана и Скопие, и през Битоля, Кюстендил, София, Пловдив и Стара Загора – с черноморските ни пристанища Бургас и Варна. На запад Коридор №8 се свързва с италианските пристанища Бари, Бриндизи и Анкона, а на изток – с учредения през май 1993 г. в Брюксел евроазиатски транспортен коридор ТРАСЕКА, който осъществява връзките на Стария континент със страните от Каспийския регион и Централна Азия през териториите на Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.
Две десетилетия по-късно, след десетки проведени срещи и стотици дадени обещания на президентите, премиерите и министрите на транспорта на България, Македония и Албания обаче балканските транспортни връзки си остават в сферата на проектите и пожеланията. За никого не е тайна, че е много по-лесно, бързо и удобно да се стигне примерно от София до Тирана със самолет през Виена или Милано, отколкото директно с автомобил. А директни въздушни линии от столицата ни до Тирана, а и до Скопие, бяха открити от „Хемус ер“ още през 1991 г. и съществуваха повече от десетилетие, като самолетите бяха пълни основно с албанци, пътуващи през София от и за Германия и Норвегия например. След закриването им опит за възстановяване на директната линия София – Скопие бе направен от авиокомпания „България ер“ в края на 2007 г., но поради липса на интерес полетите бяха преустановени малко след това.
Още по-трагично е положението с буренясалата жп линия между София и Скопие.
Проектът за изграждането й датира още от турско време – 1897 година. Българският участък от линията – от София до Гюешево, е завършен през далечната 1910 година, като напълно очаквано Югославска Македония загърбва проекта. В периода 1941-1944 г., когато Македония е присъединена към Царство България, нашите инженери започват усилено да строят жп участъка Куманово – Крива паланка, но краят на Втората световна война слага край и на строителството на жп линията, но дава храна на фолклора. Според македонската преса хипотетичната жп линия София – Скопие ще вкара България и Македония в историята и в книгата на Гинес като единствените европейски страни, които нямат жп връзка помежду си. Македонският в. „Вечер” отбелязва, че проект за довършването на жп линията София – Скопие е най-старият от създаването на македонската държава през 1991 г.! Някои от нашите политици пък смятат, че Македония ще стане член на ЕС само когато железният път бъде изцяло завършен.
А старците в Куманово през сълзи коментират, че ако навремето „бугарите“ били останали в Македония още две години, линията щяла да е напълно готова през 1946 година. Но не би!
Някаква надежда се появи през октомври 1994 г., когато бившият транспортен министър Кирил Ерменков направи нова „първа копка” на линията, и то – на македонска територия. Скоро дъждовете обаче запълниха копката и я превърнаха в развъдник на попови лъжички.
88 километра. Толкова е липсващата връзка между жп мрежите на България и Македония.
Връзка, която пречи на свободното придвижване на пътници и товари с по принцип по-евтиния и екологичен жп транспорт. Липса, която вече 70 години Македония издига като Китайска стена по границата си с България. Скопие наистина съзнателно загърбва жп връзката си с България и хвърля усилия и пари само по направлението Сърбия – Македония – Гърция. Тя модернизира и електрифицира жп линията Генерал Янкович (Сърбия) – Скопие – Идомени (Гърция). Същото важи и за втората жп връзка със Сърбия: Скопие – Ниш, откъдето се движат малкото товари с влак между България и Македония.
А всичките тези липсващи 88 км от линията София – Скопие са на македонска територия. По 24 км от тях – от Деве баир на границата до Крива паланка, комшиите абсолютно нищо не правят. По участъка Крива паланка – Беляковци – Куманово (64 км) македонците уж започнаха строителство още преди 16 години. Разделиха го на лотове и ги дадоха на своите фирми „Пелагония”, „Гранит”, „Маврово” и „Бетон”. Договорите с тях обаче били така съставени, че при неизпълнение никой друг да няма право да продължи строителството. Фирмите започнали работа, след което по стар балкански обичай парите – над 100 млн. евро, някъде потънали. Така повече от 12 години работата беше блокирана. Едва преди 5 години Владата в Скопие с големи юридически фокуси успя да прекрати контрактите, за да даде зелена светлина за довършването на жп линията. След което бяха нужни още цели 4 години, докато комшиите се натуткат да решат и уредят заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и да проведат конкурс за изпълнител. Въпреки забавянето все пак договорът за заем от 46,4 млн. евро с ЕБВР бе сключен.
През декември миналата година бе подписан и контрактът с изпълнителя на отсечката Куманово – Беляковци – германската компания "Вибе" (Wiebe GmbH&Co.Kg). Според него строителството, което предвижда изграждане и на тунел, три моста, 8 подлеза и 6 надлеза, трябва да продължи 30 месеца и да приключи най-късно през септември 2016 година. За другите две отсечки: Беляковци – Крива паланка (34 км) и Крива паланка – Деве баир (24 км), в транспортното министерство в Скопие вече била започнала подготовка на документите за осигуряване на финансиране, твърдят комшиите. При това в края на управлението на кабинета „Орешарски“ външните министри на България и Македония Кристиан Вигенин и Никола Попоски поискаха в писмо, изпратено до тогавашните еврокомисари по разширяването и по регионалната политика Щефан Фюле и Йоханес Хан, финансова подкрепа от ЕС за цялостно доизграждане на жп линията София – Скопие.
Очаква се на конференцията в София македонският министър Миле Янакиески да поиска и получи политическа подкрепа от колежката си Николина Ангелкова за осигуряване на средства от фондовете на ЕС за двата участъка: Беляковци – Крива паланка – Деве баир. А самият проблем за жп линията ще бъде представен двустранно – от инж. Мария Милева от Българската асоциация на консултантските фирми по железопътно строителство и от Биляна Здравева, завеждащ жп отдела на македонското транспортно министерство.
Възможностите и препятствията пред възобновяването на въздушните връзки между трите балкански държави ще бъдат представени пред международната аудитория подробно и обективно от председателя на Асоциацията на българските авиокомпании инж. Светослав Станулов и от капитан Йовко Йоцев, главен секретар на асоциацията. Една от идеите, които ще бъдат обсъдени, е откриването на редовна чартърна линия София – Охрид.
Източник: Животът Днес
