Във връзка с посещението в Швейцария на министър-председателя Бойко Борисов, министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова и министъра на транспорта Ивайло Московски, от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт ги питат задочно как ще осъществят пътуванията си в страната на часовниците, шоколадите, банките и… влаковете. Дали ще се осмелят да слязат от джиповете и лимузините и да се качат на влаковете на Швейцарската държавна железница (SBB). Така вероятно ще разберат – защо това е държавата с най-висок дял в пътническия железопътен транспорт в света. Също така от гражданската инициатива предлагат българските управляващи да се допитат до швейцарските държавници – с какво пътуват от/до работните си места и как се управлява успешно железопътния транспорт в интерес на цялото общество. Друг интересен въпрос е дали президентът на страната Симонета Сомаруга, с която ще има среща нашият министър-председател се придвижва с личен автомобил или използва основно обществен транспорт? Със сигурност ще бъде полезно да направят консултации с швейцарските си колеги как те в момента завършват най-дългия тунел в света Gotthard Base Tunnel. Вероятно за тяхно учудване ще разберат, че той е само за железница и не се предвижда изграждането на дублиращ пътен тунел. Този тунел предвижда прехвърляне на значителен трафик от автомобилния към железопътния транспорт. Така вероятно управниците ще придобият ценно знание и ще се преосмислят соченият за приоритетен автомобилен тунел под Шипка. Предлагаме г-н Борисов и неговите министри да почерпят опит и за управлението на Алпийските железници в Швейцария и да се поинтересуват как може там да се превозват и товари, а в България – едно от най-големите ни богатства – теснолинейката „Септември-Добринище", да бъде обявена за губеща и от 13 години да не превозва товари. В тази връзка, би било добре да се направи сравнение и какви тол-такси заплащат ТИР-овете в Швейцария и дали тези пари отиват за поддръжка на мрежата или както е в България, поддържането се заплаща директно от бюджета на страната. Швейцарските държавници вероятно с удоволствие биха отговорили на българските си колеги какво представляват външните разходи и дали в Швейцария, както в България, основната част от средствата в здравната система отиват за лечение на пострадали при пътни инциденти и това е една от причините за колосалния дефицит в здравната ни система. При последното посещение на българска делегация в Швейцария, чухме голяма доза хвалебствия за техните автомагистрали. Сега се надяваме да чуем нещо повече и за железницата им. Припомняме, че преди 1944г. БДЖ се е сравнявало в развитието си с Швейцарските и Белгийските железници