Да те трансбордира БДЖ

Не знаете какво е трансбордиране? Ако се опитате да ползвате услугите на БДЖ , веднага ще разберете. Гарата на Бургас, жега, разгарът на сезона. По пейките в чакалнята – добре поддържана красива стара града, са насядал всякакъв народ – чужденци и българи, млади и стари. Отпред, на жегата, се пече втора тумба. Всички чакат да потеглят в посока София леко притеснени. На гарата тече операция „трансбордиране". Хората са си купили билет от държавното предприятие „Български държавни железници ", за да пътуват с влак до София. Обаче от Бургас до Айтос ще ги вози автобус. Всички се чудят откъде точно да го хванат, но продавачките на билети са успокояващо хладнокръвни – „ще спре пред входа, наш автобус". Автобусът на БДЖ пристига – грозна, стара, раздрънкана машина. От нея се изсипва куп народ, трансбордиран до Бургас от незнайно къде. По нищо не личи, че возилото е на БДЖ , не се разбира и от къде за къде се движи. Отпред на стъклото на водача има табелка с някакъв код, какво означават числата, е загадка. Не помагат и „стюардите" – служители на БДЖ , които слизат от автобуса. „За къде пътува", питат очакващите трансбордиране. Отговорът е: „Не знаем още."

По някое време мъглата се вдига – автобусът е за Айтос, крайна дестилация София. Появява се нова неразбираема табелка с числа -оказва се номерът на влака . Пасажерите се втурват да си качват багажите, макар да е очевидно, че автобусът няма как да побере всички хора. С цената на още хаос и нерви се разбира, че ще има втори автобус. Качилите багажа си и останали без място започват разтоварване, а после пак товарене втора серия. И допълнителният бус се препълва. Мнозина се оказват без места. Правостоящи не може, забранено е, обяснява жп служител малко преди забраненото да се окаже позволено. Автобусите потеглят, лепкави от нерви и пот. Добре, че са само до Айтос. Започва проверка на билетите – онези, купени за влака . Част от група роми се оказват гратисчии. Започва „разследване". Надигат подозрения за кражба на билети в самата група. Докато тече разправията, автобусите пристигат на гара Айтос -окаяно място, затънало в безвремие. Пътниците разтоварват от автобуса и натоварват на влака . Кога ще тръгне той – не се знае. „Спокойно, ще чакаме колкото трябва, да дойдат всички" успокоява кадър на БДЖ . Влакът най-сетне тръгва – стар и мръсен. Единственото, което разведрява пътуването, е природата.

По дестилацията Бургас-София в момента пътуват по 7 влака дневно. Поне за три от тях пътниците са подложени на автобусно „трансбордиране". „Комбинираното" пътуване е само щрих от тъжната картина, която представляват държавните БДЖ Раздрънкани мотриси, дефицит на локомотиви , безкрайни ремонти и чести аварии, страховити закъснения, кражби на гориво са още детайли от битието на жп предприятието.

Ето друга случка, показателна за качеството на услугата, предлагана от БДЖ . Централна гара София, пътници за Северна България чакат да потегли международният влак за Букурещ. По разписание тръгването е в 8.30 сутринта. В 9 ч. обаче все още няма раздвижване и пасажерите започват да нервничат и бродят по коридорите с надежда някой да им обясни защо е забавянето. В 9.30 композицията все така „виси" на перона. След близо 3 часа влакът най-сетне потегля. Оказва се, че е изчаквал да пристигне друг влак , от който да вземат локомотива и да го закачат за международния. Ако случите на добра касиерка, тя ще ви посъветва да не залагате на международен влак , ако ще пътувате в рамките на България. „Не ви го препоръчвам, не се знае кога ще тръгне", любезно обяснява тя.

Ако се качите на влак от София към Пловдив през Вакарел в късния следобед, може да съчетаете пътуването с посещение на мобилен битпазар. На Кази-чене се качват мургави търговци, които предлагат ако не от пиле мляко, поне широка гама стоки – от чехли, играчки и сутиени до домати. С алъш-вериша са заети основно ромките. Мъжете по двама-трима засядат като в кръчма. Когато коридорите са задръстени с денкове със стока, някои пътници, за да не изпуснат гарата си, са принудени или да прескачат препятствия, или да слязат от неправилната страна – не откъм перона, а на чакъла. „Кондукторите минават, проверяват, но не са в състояние да се преборят с ромската напаст", казват редовни клиенти на влака . Но се питат -там, горе, началниците, дали изобщо имат идея какво става из влаковете . И са категорични, че е нужна БДЖ полиция.

Модерна фирма ли е БДЖ ? Въпросът е риторичен. В експрес „Златни пясъци" се качва компания от млади хора – с лаптопи, смартфони, таблети. Веднага питат кондуктора къде има контакти – пътуването е дълго, ще се наложи да зареждат джаджите. Останалите пътници ги поглеждат с недоумение – „Тия луди ли са…" Жепеецът обаче насочва компанията към края на вагона и напук на неверниците се оказва, че там контакти има. В крайна сметка надделява реалността -има, само дето не работят. В последните години БДЖ си има една голяма гордост – 50-те лъскави мотриси ,Дезиро", произведени от германската „Сименс". Те бяха закупени през 2006 г. Оказва се, че днес една десета са извън строя. Пет влака стоят неремонтирани след претърпени катастрофи. Други пет са закотвени заради „възникнали различни технически откази" каквото и да значи това. Ог БДЖ ни обясниха, че в момента са в „процедура по обявяване на обществена поръчка" за ремонта им. И че ситуацията е тежка, защото договорът за поддръжка на мотрисите бил прекратен през 2008 г.?!

В жп фирмата май часовниците са спрели. В последните години стана традиция държавната железница да си променя разписанията заради недостиг на годни за превозване на пътници машини. Разреждането на влакове със сигурност няма как да увеличи пасажерите и приходите, нали? Не е чудно, че все по-малко българи (а и чужденци) са готови да си тренират нервите или да търсят „изненади" и силни усещания по релсите. Все пак има и други видове транспорт.А цяла плеяда ръководства на държавното предприятие неизменно обясняват едно и също – че са го поели в тежко финансово състояние и че полагат огромни усилия да подобрят нещата.

В последните седмици БДЖ стана гореща тема заради транс-бордирането и временно спрените влакове . А от БСП поискаха директорите на фирмата незабавно да подадат оставки. Шефовете на БДЖ обаче не се признаха за виновни – казаха, че са променили разписанията заради неотложни ремонти на 40-годишни локомотиви и че на 15 септември за старта на учебния сезон ще се възстанови редовното движение по всички линии. Нещо повече, вчера директорът Владимир Владимиров обяви, че „финансовото състояние на БДЖ никога не е било по-добро от днес". За техническото нищо не каза.

——————

Полуреформи

БДЖ Пътнически превози " и „БДЖ Товарни превози " отчитат положителен финансов резултат за първото шестмесечие на годината, твърдят от превозвача. В резултат от преструктурирането и оздравяването задълженията към банките кредитори са намалени с 400 млн. лева. „Реформите ще продължат до пълното възраждане", се казва в прессъобщение на компанията, пуснато след като БСП поиска оставки. Ако има финансово подобрение, това би било чудесна новина. Но засега по нищо не личи, че е така. Да, не е лесно да командваш БДЖ и да правиш реформи – синдикатите там са много властни и не дават и дума да се издума за съкращения. В началото на 2015 г. ръководството се опита да „оптимизира" нерентабилните линии, за да си намали разходите. Последва огромен отпор на всички нива – от обикновения пътник, за когото влакът е единствен превоз, до премиера Бойко Борисов, който, за да потуши социалното напрежение, отстъпи и опитът за реформи беше париран.

——————

Спорт и БДЖ

БДЖ може и да губи пътници и скорост, но пък развива шеметна спортна активност. Оказа се, че Владимир Владимиров не е само и просто директор на предприятието, но е и капитан и център-нападател на неговия футболен отбор „Локомотив БДЖ ", а сръчни с краката момчета се назначават като „експерти" в железниците с високи заплати. Владимиров се учуди на интереса на политици и медии към страничните занимания. „Развиваме работнически спорт, имаме си спонсори", коментира той по повод упреците, че се занимава с футбол, докато БДЖ тъне във финансови и технически проблеми. Междувременно се разбра, че БДЖ си има и 4 женски футболни отбора, а се организират и клубове по шахмат и тенис. В. „Сега" очаква от предприятието отговор на няколко съществени въпроса. Колко струва издръжката на ведомствените отбори. Кои са спонсорите? С какви суми подпомагат развитието на спорта в БДЖ ? Засега отговори не сме получили.

 

Източник: в. Сега