ЕС прегърна икономиката на споделянето

На предстоящите президентски избори във Франция лидерът на националистите и вероятен кандидат-президент Марин льо Пен може би ще открие сериозни поддръжници на антиевропейската си риторика в лицето на общността на таксиметровите шофьори в страната. Особено след като Европейската комисия зае преди броени дни позиция в подкрепа на т.нар. икономика на споделянето (shared economy), обхващаща множество услуги за споделяне на имоти, вещи, време и други ресурси. Става въпрос за концепция, според която можем да използваме по-пълноценно нашите вещи, вместо да купуваме нови и нови неща, които след това да изхвърляме. Една идея, стара колкото самия свят, която обаче през последните години получи нов тласък с развитието на дигиталните платформи, които улесняват значително целия процес на споделяне. Причината таксиметровите шофьори във Франция, а и не само там, да се обявяват против тази иначе толкова благородна идея е в тяхната неприязън към може би най-афишираната компания, свързана със „споделената икономика" – Uber . Мобилно приложение, стартирало като платформа за свързване на непрофесионални шофьори с пътуващи и превърнало се в последствие в многомилиарден бизнес. Според новите препоръки на Европейската комисия, които бяха публикувани неотдавна, страните на континента трябва да стимулират развитието на този тип услуги и да ги забраняват само в краен случай. Причината според еврочиновниците е, че в противен случай има опасност Европа да изостане значително от САЩ, Азиатско-тихо-океанския регион и други части на планетата по отношение на този бързо развиващ се дигитален сегмент. Тяхната препоръка обаче идва в момент, когато ситуацията около навлизането на новите услуги за споделяне може да бъде оприличена най-успешно като „бойни действия". Протестите на таксиметровите шофьори в Париж срещу Uber през миналата година бяха може би най-яркият пример за войната, която водят стартиращите компании за споделени услуги срещу различни традиционни браншове. Тогава много от знаковите улици във френската столица бяха блокирани от таксита и купчини запалени гуми, а на места се стигна и до бой между шофьори от двете групи, както и до обръщане на коли на Uber . Проблеми обаче има не само във Франция. Airbnb е създадена през 2008 г. в Сан Франсиско, а Uber – една година по-късно в същия град, и почти от самото начало двете технологични фирми се оказват въвлечени в битки с различни браншови лобита и регулаторни органи първо в САЩ, а после и по целия свят. С навлизането си на европейския пазар, известен с традициите си в защита на различни професионални групи, и двете се превръщат в любима мишена на местните институции, както и на различни конкуренти. От 2014 г. насам таксиметровите организации протестират срещу Uber във Франция, Великобритания, Португалия, Испания и много други европейски страни, обвинявайки я в нелоялна конкуренция. В Обединеното кралство компанията срещна отпор и от страна на собствените си шофьори, които настояват да бъдат третирани като нейни служители, а не просто като потребители на онлайн услуга, използващи я, за да печелят допълнителни доходи. През миналата година френските прокурори влязоха в офисите на компанията в Париж, докато в Белгия тя беше принудена да прекрати своята услуга UberPOP, която разчита на непрофесионални шофьори, след съдебна заповед. Услугата бе спряна и в България след решение на Комисията за защита на конкуренцията и съда, докато компанията не отговори на законовите изисквания за таксиметрови превози. Макар и да не е толкова нашумяла, Airbnb също среща множество критики от общинските власти в редица градове – от Барселона до Париж, заради негативния ефект върху местните пазари на настаняване. Платформата на практика позволява на всеки собственик на жилище да отдава под наем отделни помещения за ден, два или повече. Опция, която е изключително удобна за туристите, а напоследък се използва все по-често и при командировки. Създавайки сайта, за да предлага едно помещение в собствения си апартамент, основателят Брайън Чески през последните години се превърна в собственик на бизнес на стойност 20 млрд. щ. долара, а през платформата вече се предлагат както апартаменти и отделни помещения, така и палатки, каравани и цели замъци. Нито хотелската индустрия, нито местните власти в много градове обаче са щастливи от този факт. На 1 май т.г. властите в Берлин въведоха нова регулация, която ограничава значително отдаването под наем на жилища за кратки периоди – една от особеностите на Airbnb. Забраната вече беше атакувана от местния конкурент на Airbnb – Wimdu. Истината е, че нещата отдавна не опират до Uber и Airbnb. Днес в „икономиката на споделянето" работят стотици технологични платформи, които улесняват съвместното използване на автомобили, инструменти и техника, както и споделяне на свободното време за разхождане на кучета или за приготвяне на вечеря. Самата Uber вече има десетина по-сериозни конкурента, най-големият сред които – Lyft – също е милиардна компания. Очаква се и Google да навлезе в този сегмент. „Споделената икономика" се разраства независимо дали това се харесва на традиционните лобита и едва ли силовите мерки ще прекратят този процес. Затова и чрез публикуваните си наскоро препоръки Европейската комисия побърза да обяви, че на това ново явление трябва да бъде даден шанс и посъветва правителствата на страните членки да не забраняват тези услуги, освен ако не е наистина наложително. „Цялостната забрана на тези активности е крайна мярка, която трябва да бъде въведена само ако и където никакви други рестриктивни мерки за защита на обществения интерес не могат да бъдат използвани" – пише в документа, предоставен на медиите. Според него всякакви ограничения на онлайн услугите за споделяне в общността трябва да съответстват на обществения интерес, а забраната за краткосрочно отдаване под наем трудно може да бъде обоснована. Безспорно препоръките са добра новина за компании като Uber и Airbnb. Все още обаче е трудно да се отговори на въпроса дали стимулирането на този нов сегмент ще е добре за обществото като цяло. Ползите от новите платформи са очевидни, но въпросът е какви са вредите които те могат да нанесат на редица традиционни бизнеси. Освен това въпросът за обществения интерес има и екологична страна. Много хотели, например, изхвърлят консумативи като сапуни и шампоани преди всяко настаняване на нови гости, докато при използването на Airbnb този проблем не съществува. Като цяло споделянето на ресурси и вещи е много по-екологично в сравнение с модела, характерен за консуматорското общество, при който непрекъснато купуваме нови и нови вещи, без да сме сигурни дали ни трябват, след което те отиват на бунището. Вече се чуха и първите отзиви на новите европейски препоръки. От германската асоциация на хотелиерите IHA посочват, че „Съществуващият правен вакуум … носи загуби на потребителите, посетителите и данъкоплатците и изкривява конкуренцията в ущърб на по-силно регулирания хотелиерски бранш". От новите компании също са на мнение, че е налице празнота в законите, която трябва да бъде запълнена. Въпросът обаче е какви точно ще бъдат новите регулации и коя от страните ще успее да прокара своите интереси при гласуването им.
Източник: сп. Икономика
Воден транспорт

Превозът на български въглища за Сърбия, удълбочаването на Дунав и нов интермодален терминал, обсъдиха Христо Алексиев и Томислав Момирович

България и Сърбия ще работят заедно за гарантирането на енергийните си ресурси с оглед на предстоящия зимен сезон. Това заяви вицепремиерът по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията […]

Автомобилен транспорт

Служебният кабинет върна Бойко Рановски в Автомобилна администрация

Бойко Рановски се връща начело на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация, съобщиха Нова и бТВ.  Рановски бе освободен от поста в средата на февруари, като той самият обясни, че не е […]

ЖП транспорт

Железничари с отворено писмо до транспортния министър

На дневен ред може би е необходимо предприемането на стъпки за изготвяне и приемане на национална транспортна политика, както и актуализиране на търговските политики в железопътните дружества с цел привличане […]