Частична евакуация на моряци, санкциониран танкер, изоставен от турски влекач в български води и нарастващо напрежение в Черно море – случаят с „KAIROS“ край Ахтопол се превърна за часове от локален инцидент в симптом на много по-голям геополитически и екологичен проблем.
По информация на Maritime.bg и българските власти, в неделя следобед бе извършена въздушна евакуация на трима от общо десетимата моряци на борда на танкера „KAIROS“ (IMO 9236004), който от два дни е закотвен на едва около една морска миля източно от Ахтопол. Операцията е изпълнена от екипаж на хеликоптер от морската вертолетна авиобаза „Чайка“ към Военноморските сили заради силното вълнение и невъзможността кораб да доближи безопасно танкера.
Според официално разпространената до момента информация здравословното състояние на моряците е стабилно, а на борда има храна и вода поне за три дни. Лошите метеорологични условия обаче възпрепятстват пълната евакуация и огледа на корпуса. Българската Морска администрация и граничните служби наблюдават непрекъснато кораба и уверяват, че към момента няма непосредствен риск от потъване или голямо замърсяване, но ситуацията остава динамична.
Историята на „KAIROS“ започва далеч преди той да се появи на хоризонта на Ахтопол. На 28–29 ноември украински морски дронове „Sea Baby“ удрят два свързани с Русия танкера – „KAIROS“ и „VIRAT“ – в акваторията на Черно море, в турската изключителна икономическа зона, докато двата кораба плават празни от Египет към руския порт Новоросийск, за да натоварят суров петрол. След попадението „KAIROS“ експлодира и на борда избухва мащабен пожар, който турските служби овладяват след няколко дни; екипажът от около 25 души е евакуиран.
Ударите срещу „KAIROS“ и „VIRAT“ са част от обявената стратегия на Киев да атакува руския петролен износ и т.нар. „сенчеста флота“ – флот от преименувани и често префлагвани танкери, които позволяват заобикаляне на западните санкции. Украински източници публично признават употребата на собствени морски дронове срещу двата танкера, но отричат участие в последвалия трети удар срещу друг плавателен съд – „MIDVOLGA 2“ – също в Черно море.
„KAIROS“ сам по себе си е типичен представител на „сенчестата флота“. Построен през 2002 г. афрамакс танкер с дължина около 274 метра и дедуейт близо 150 000 тона, той в последните години сменя няколко флага – от Панама и Либерия до Гамбия – и е свързван с китайски собственици, обслужващи руския петролен износ. Украинският публичен регистър на „сенчестата флота“ го посочва като кораб, ангажиран с нарушение на петролното ембарго и подлаган на санкции от ЕС, Великобритания и Швейцария, макар част от тези санкции формално да са били впоследствие коригирани.
След овладяването на пожара турските власти организират провлачването на тежко увредения танкер към Тузла за ремонт. За целта е нает турският влекач „TIMUR BEY“. Според информация на Maritime.bg, впоследствие потвърдена и от други медии, влекачът започва буксиране на 3 декември, но по необяснени причини променя курса на север и изтегля повредения „KAIROS“ не към турско пристанище, а към българското крайбрежие. След като навлизат в българските териториални води, „TIMUR BEY“ прекратява буксирането, изключва системата за автоматична идентификация (AIS) и се насочва към турското пристанище Инеада, оставяйки танкера да дрейфува сам към брега.
Българските власти твърдят, че са следили ситуацията и движението както на танкера, така и на влекача. Въпреки това официалните им съобщения не дават отговор на ключовия въпрос защо повреден и свързван със санкции танкер е бил доведен почти до бреговата линия на страната без предварително ясно координиран план за безопасност, нито защо действията на турския влекач не са били публично адресирани от София и Анкара. В правен план казусът поставя въпроси за отговорността на държавата на флага (Гамбия), на крайбрежните държави (Турция и България) и на реалните собственици на кораба.
Случаят с „KAIROS“ се развива на фона на остри реакции на Москва, Анкара и Нур-султан срещу украинските атаки по търговски кораби. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определя ударите като „опасна ескалация“, а руският президент Владимир Путин заплашва да „отреже Украйна от морето“ в отговор на атаките срещу руски петролни танкери в Черно море.
България засега избягва да заеме ясна политическа позиция по самите атаки и ролята на „сенчестата флота“, фокусирайки се основно върху спасителните действия, сигурността на екипажа и предотвратяването на замърсяване. Maritime.bg припомня, че София до момента не е осъдила нападенията срещу търговски кораби, въпреки че те създават очевиден риск за безопасността на корабоплаването, за живота и здравето на моряците, както и за екосистемата на Черно море.
Екологичният риск остава една от най-чувствителните теми. „KAIROS“ се намира под баласт, без натоварен товар суров петрол, което значително намалява вероятността от катастрофален разлив. Въпреки това в танковете може да има остатъчни количества, а на борда – стотици тонове гориво за собствени нужди. Повреденият корпус след пожара и буксирането, в комбинация с силните ветрове и вълнение, са достатъчно основание за тревога. Българското министерство на околната среда вече е започнало спешен мониторинг на морските води в района, а експерти предупреждават, че дори малък теч би могъл да нанесе щети на крайбрежната екосистема около Ахтопол.
На този фон съдбата на десетимата моряци остава човешкото лице на иначе абстрактния спор за санкции, петрол и геополитика. Екипажът е многонционален – според предишни публикации на Maritime.bg сред тях има китайски и други азиатски моряци – и се оказва заложник на войната, икономическите интереси на големи играчи и сивите зони на международното морско право. Международната транспортна федерация (ITF) вече сигнализира за „трагични условия“ на борда преди частичната евакуация и настоява за гаранции, че моряците няма да бъдат изоставени.
Случаят „KAIROS“ далеч не е само инцидент край Ахтопол. Той концентрира в една точка на картата последиците от войната в Украйна, санкционния режим срещу Русия, слабото регулиране на глобалната „сенчеста флота“ и уязвимостта на Черно море. Следващите стъпки на българските власти – от пълната евакуация и проверка на кораба, през евентуален ремонт или изтегляне, до дипломатическите разговори с Турция и партньорите в ЕС – ще покажат дали страната ще се ограничи до ролята на пасивен наблюдател, или ще постави на масата по-големия въпрос за сигурността на морските пътища в един все по-милитаризиран Черноморски регион.
