Георги Минчев, зам.председател на българо-руската промишлена палата: Очаквам санкциите срещу и от Русия да паднат в средата на следващата година

Господин Минчев, очертава ли се според Вас сътресенията в геополитически план да се отразят върху икономиката у нас и по-специално в транспорта?

Геополитическата обстановка е сложна, но това е в следствие от сложната глобална икономическа обстановка. Икономиката провокира противоречията и ги изостря до степен те да придобиват характер на остро геополитическо противопоставяне с всякакви средства, включително с потенциално избухване на война. Но България в никакъв случай не е такъв важен фактор и набутването между шамарите с непремерени изказвания удря по и без това разклатената ни икономика. Давам ви и пример – преди няколко дни говорихме с голям руски корабособственик за потенциални превози на товари. Той беше доста остро настроен – как може да ни спирате самолетите, не ви ли е срам. Заради подобни необмислени действия и говорене от наша страна се получава едно подобно негативно отношение на бизнес партньори, които по принцип са доброжелателно настроени към нас.
Това, което ни засяга конкретно са икономическите отношения и стокооборота между ЕС и Русия. В това число и въпросът за санкциите. Ние ги подкрепихме въпреки че недоволствахме с половин уста. По същество ние не декларирахме активна позиция, въпреки че ние сме една сериозно потърпевша страна независимо от неголемите си мащаби по много направления.
Първо – загубихме един голям, макар и конюнктурен сегмент – продажбата на недвижима собственост. Някъде в средата на 2014 година настъпи буквално внезапна смърт в този сектор. На практика спряха сделки с това, което имахме да продаваме и към което имаше инвестиционен интерес.
Вторият отрасъл по мащаб на загубите е туризмът. Тук има както краткосрочна конюнктура, така и дългосрочна негативна тенденция. Ние сме се позиционирали в сферата на нискобюджетния туризъм. А и икономическата, и геополитическата обстановка възпрепятства развитието точно на този вид туризъм. По тази причина миналата година загубихме около 20% от пазар, идващ от Русия и Украйна, а тази година губим вече около 40%. Бодрите заявления от страна на някои браншови организации и от страна на министър Ангелкова, че тези туристи ще бъдат компенсирани от други дестинации се оказаха далече от действителността. Туризмът през 2012 и 2013 година се оформи като отрасъл, който формира над 14% от БВП по официални данни. А по същество като се вземат и неосчетоводените обороти и това, че много туристи идват у нас от трети страни с шенгенски визи, това нещо през 2012 г., която беше най-силната за българския туризъм вдигна относителния дял в БВП до 16-16,5%. Някои оценки дори му даваха над 17%. Но дори да приемем, че делът е 15%, това е страшно много за държава като България. Загубата на 50% от паричния оборот в туризма води до загуба на няколко процента от БВП, при това забележимо.
Следващият отрасъл, който претърпя сериозни загуби, както свързани пряко със санкциите, така и свързан със сериозните условия на Руската федерация да ограничи вноса в критични области, в това число и високотехнологични е машиностроенето. Нашия бизнес в тоя отрасъл страда както като директен износител на машини за Русия, така и косвено като подизпълнител на крупните европейски компании, които оперират на този пазар. При това машиностроенето у нас бе отрасъл, който се развиваше най-динамично като обеми и износ за Русия, а сега губи стотици милиони от изпуснатите пазари. За съжаление тенденциите за тези загуби са да станат необратими, тъй като покрай санкциите Русия стартира програма за заместването на подобен тип внос със собствено производство.
Директна щета понесе и селското ни стопанство и специално производството на пресни плодове и зеленчуци. Това също е един сектор, който в последните три-четири години по ред причини отбеляза значителен ръст. От пренебрежимо малки нива нарастна в пъти в рамките на няколко години. И имаше потенциал да удвоява всяка година обемите си. Направиха се доста инвестиции, включително и с евросредства, като наши производители успяха да си завоюват място на пазара и то не инцидентно. 2014 година вече бяха сключени договори, които имат тригодишен обхват. И това ние го загубихме. Само в областта на износа на череши по данни на браншовата асоциация загубихме предварително договорен износ за над 10 милиона евро. От друга страна имаме страни, които си бяха намерили пазарите в Русия. Например Германия, Холандия, Полша, Франция, Италия. И техния пазар също беше затворен, като остана неереализирана продукция за милиарди евро. Оттам ние понесохме още един удар – защото тази стока влезе на ликвидационни цени, да не кажем – направо на откровен дъмпинг. Това направо изкопа гроба на родния производител.
Като цяло политическата и икономическата обстановка, това, че работата с Русия не се толерира, девалвацията на рублата, която се отрази негативно въобще върху възможността за внос в Русия се отразява зле на целия ЕС, а ние сме част от него.

– Как очаквате да се развият отношенията между ЕС и Русия?

– Прави впечатление, че последните няколко месеца независимо от формално не особено променената санкционна реторика, във формулировките, тона, остротата на изказванията на страни като Германия, Франция, Италия се забелязва едно пречупване на тенденцията, едно желание за промяна на отношенията. Показателни са т.нар. мински преговори – вече се наблюдава едно покриване на позициите и на ЕС, и на Русия. Вече го няма този жизнерадостен ентусиазъм как ще интегрираме Украйна в ЕС и НАТО. Стана ясно нещо – Украйна е неотделима от икономиката на Русия, а всички опити да бъде направено това могат да доведат до летален икономически край. На този фон реалността е по-силна от желанията на един или друг политик. Така или иначе ще се наложи една по-нова политика и ще се намери едно място на Украйна, което да удовлетворява всички страни. От друга страна едно ескалиране на напрежението може да доведе само и единствено до окончателното ликвидиране на украинската държава. Като цяло обаче икономиката е по-силна от геополитиката в тези моменти, в които геополитиката се отделя от интересите на хората. И това ще си проличи в Украйна. Едно грешно политическо решение се взима за пет минути и се реализира за петнадесет. Икономиката обаче е като мелница – мели бавно и сигурно и в крайна сметка поставя нещата на мястото им.
Така ще стане и с отношенията между Русия и ЕС. От конфронтацията си и двете страни губят годишно по над сто милиарда евро. И ЕС е в по-неизгодно положение – Русия не е загубила пазарни позиции – напротив – даже в началото на тази санкционна година Москва си договори увеличение на пазарния дял в износа на основната си суровина – енергийните ресурси. Така че дори и да бъдат удължени санкциите сега, очаквам те да бъдат свалени двустранно още в средата на следващата година.

– Един от потенциалните врагове на Запада доскоро бе Иран. Като че ли обаче отношенията са на път да се обърнат към по-добро. Можем ли да извлечем някакви ползи от това?

– Целият свят ще спечели, ако въвлече Иран в един нормален геополитически оборот – и от икономическа гледна точка, и по отношение на сигурността. Техеран е в много отношения незаобиколим фактор в района на Близкия Изток. Даже в условията на много строги санкции Иран успя да запази тези свои позиции. Силно се надявам добрата инерция, която беше набрана от Иран и другите страни в преговорите по ядрената програма да се разшири и в други области. Техеран може да стана положителен пример с развитието си и за останалите проблемни страни от региона.

– А ние какво можем да спечелим при евентуално падане на санкциите срещу Иран?

– Ние имаме традиционно добри отношения с Иран. Те ще имат нужда от сериозна модернизация буквално във всеки един отрасъл на народното стопанство. Има място за машиностроенето ни, за хранително-вкусовата ни промишленост, транспорта и логистиката. Въобще във всички тези области, в които сме съхранили своя потенциял, ние имаме шанс да получим своя пазарен дял. А при едно добро стечение на обстоятелствата ще се стигне до международни инвестиции за стотици милиарди. И ние ще можем да се включим там и като директни доставчици на стоки и услуги, така и като подизпълнители на международни компании.

Не мога да не ви попитам и какво става с фериботната връзка Варна – Кавказ. Като че ли се стигна до някакво решение в спора между българския и руския превозвач.

– Според мен имаше един изопачен прочит на някои отделно взети хора в областта на транспорта за характера и буквата на споразумението, което урежда работата на фериботната връзка. Ясно е, че то бе продиктувано от желанието на българския морски превозвач да закрепи възможно по-равностойни пазарни позиции, но за съжаление опитът бе концентриран към извънпазарни форми. Нямаме особен шанс чрез подобни механизми да караме руския превозвач да върши такива отстъпки. В същото време обаче искам дебело да подчертая, че трябва да се помага на усилията на българския превозвач да си завоюва място под слънцето, да увеличава пазрния си дял, да създава собствена товарна база. За това обаче трябва да има едо сериозно желание в реални форми от страна на нашия превозва, тоест може да му се помага при положение при положение че работи по качеството на услугата, че разширява нейния обхват. Но тези неща не трябва да бъдат правени срещу интереса на руския превозвач, кокто не е редно той да прави това срещу нашия. Тръгнем ли да решаваме нещата с командно-административни методи просто ще съсипем цялата връзка. Стига сме живели със заблудата, че сме незаобиколим фактор.

– А можем ли да очакваме, че при едно падане на санкциите връзката ще постигне резултати, достатъчни да решат проблемите?

– Ами тя работата беше тръгнала. Имахме много сериозно увеличение на работата, което предизвика организационни проблеми иза БДЖ, и за пристанището. Говорим за сериозен товаропоток от Турция за Русия през Варна, който достигаше до 100 вагона на месец, тенденциите бяха да стигнем и до 200 вагона. Изострянето на отношенията между превозвачите и острата намеса на държавата в бизнес отношенията провали до голяма степен тази логистична верига. Според мен каквито и проблеми да е имало, те трябваше да бъдат решени чрез разговори, а не чрез демонстриране на мускули. Каквито и проблеми да е имал нашия превозвач в руското пристанище, нека не забравяме, че товаропотокът е от Русия и за Русия. Ние трябва да работим да съберем регионалния трафик, като всичко може да бъде решено чрез преговори с руската страна. Използването на груба административна сила ще доведе единствено до това, да бъдем извадени от играта за продължителен период от време.
 

Автомобилен транспорт

Петър Мутафчиев, председател на ФБТИ: Лошите парламентарни практики на управляващите доведоха до напрежението в сектора на пътническите превози

Господин Мутафчиев, каква е причината за напрежението при автобусните превозвачи, заради което от утре се очакват протестни действия? Причината е ясна, неизпълнени ангажименти от страна на управляващите да предприемат действия […]

ЖП транспорт

През Закона за ЖП транспорта МС бетонира нови тлъсти бонуси: Мая

на Министерския съвет, главните и административните секретари в изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната; ръководителите на бюджетни организации или други длъжностни лица. […]

Въздушен транспорт

Летете пеша, бе!

Малко преди концесията „Летище София“ вдигна драстично таксите за догодина. Ryanair ще преразгледа полетите си от София като маршрути и честотa Темата накратко Малко преди концесията „Летище София“ вдигна драстично […]