– Г-н Свиленски, в края на април по време на обществено обсъждане стана ясно, че Законът за движението по пътищата ще бъде разделен на три – Закон за движението по пътищата, Закон за водачите на моторни превозни средства и Закон за пътните превозни средства. Как ще коментирате предложенията на управляващите?
– Първоначалната идея беше да се изработи нов Закон за движението по пътищата. До идеята за разделянето му на три се стигна след поредица от промени в действащия документ. В рамките на 2-3 години бяха направени над 30 изменения, а откакто е влязъл законът в сила, те са над 80. Това го прави неработещ – има наслагване на нови тестове, без да са обвързани със старите.
– Преди 3-4 години БСП направи поредица от кръгли маси, за да се види дали има смисъл от нов закон, или трябва да се кърпи действащият. Какво последва?
– Тогава експерти и специалисти се обединиха около мнението, че трябва да се изработи нов закон. Дали ще бъде разделен на две или на три, дали ще бъде преподреден – не е толкова важно. По-важно е да бъде достъпен и разбираем за хората. В действащия документ има много текстове, които са неразбираеми дори за органите, които трябва да ги изпълняват.
От тази гледна точка управляващите са стигнали до решението да разделят закона на три. Едната част да е Законът за движението по пътищата, който се отнася пряко до правилата за движение по пътищата и отношението на водачите към пътната обстановка. Втората част да бъде за пътните превозни средства, в която да бъдат регламентирани изискванията към автомобилите и техните категории. И третата част да е за водачите. Това е може би най-важната част. В нея ще бъдат уточнени категориите, начинът на получаване на свидетелство за правоуправление, изпитите, които трябва да се полагат, и пр.
– Кои министерства ще контролират спазването на законите?
– Два от тези закона ще се контролират от Министерството на транспорта, а третият – от МВР. Според управляващите целта на разделянето е създаването на по-стабилна уредба, подобряване на дейността на закона, усъвършенстване на правилата и увеличаване на компетентността на контролните органи. Но в проектозаконите не виждам нов модел нито за организацията на пътната безопасност, нито за административно-наказателната отговорност, нито за обучението на водачите или за поддръжката на превозните средства.
– Кои са новите моменти в трите проекта?
– Едно от новите предложения е, че водачът трябва да се яви отново на шофьорски изпит, ако за две години допусне три тежки нарушения. Под тежки нарушения в закона се визират 7 типа. Сред тях са участия и организиране на гонки, шофиране в аварийната лента на магистрала, в насрещното движение, преминаване на червен светофар.
Проектът предвижда задължително носене на каска и жилетка от велосипедистите. От сдружение „Велореволюция“ бяха категорично против мярката с обяснението, че единствената държава, одобрила подобен регламент, е Австралия. В Европа такова изискване е имало в Македония, Сърбия и Босна, но е отпаднало, след като, вместо да намалее, травматизмът се е увеличил. Според велосипедистите носенето на каска е неефективно – намаляват се травмите на главата при катастрофа, но в пъти се увеличават травмите по тялото. Освен това практиката за велосипеди под наем, която доста общини въведоха, ще претърпи провал, тъй като няма как да се осигурят каски и жилетки за всички желаещи.
Важен момент е задължителната регистрация на автосервизите. Според експертите така ще се намали порочната практика хора без нужната квалификация да се занимават с ремонт на автомобили. Трябва обаче да се внимава при тази прекомерна регулация, за да не се стигне до затваряне на работещи сервизи. Ние предлагаме вместо регистрационен режимът да бъде уведомителен, а държавата да контролира качеството на извършените ремонти.
В закона е залегнало предложение за санкции при неспазване на дистанцията на път извън населено място, на скоростен път и на магистрала. Тя е съответно 40, 60 и 70 м. Това е неработеща мярка – водачът няма как да измери разстоянието до автомобила преди него, но може да бъде глобен за това. Ако предложението влезе в сила, ще се стигне до безсмислени спорове с КАТ. В сегашния закон преценката за дистанцията е оставена на водача.
Техническото досие на автомобила е другото въведение, което законът предвижда. В него ще се вписват какви промени са направени по автомобила, годишните технически прегледи, километражът. Целта е евентуален купувач да се запознае с реалното състояние на колата.
Според промените коланът става задължителен и за междуградските автобуси, които пътуват не повече от 30 км. Но трябва да е ясно, че за старите рейсове това е почти невъзможно. Не е достатъчно само коланът да е прикрепен към седалката. Има технически изисквания как да стане това. След монтирането му автобусът трябва задължително да мине на технически преглед и тест. Това става в специализирани лаборатории, каквито у нас няма. Има ги само в Германия. А това означава, че собствениците ще трябва да платят в пъти повече пари, за да изпълнят изискванията. Често средствата за това са повече, отколкото струва возилото.
Предлага се всички стикери от предното стъкло на автомобилите да се премахнат и да бъдат заменени от електронен стикер с чип. Той ще съдържа пълна информация за превозното средство – кога е извършен последният технически преглед, платена ли е „Гражданска отговорност“, годишен данък и т. н.
– Не се ли забави приемането на закона? Заговори се за него още преди години…
– Да, забавянето е притеснително. Председателят на ПГ на ГЕРБ и шеф на вътрешната комисия Цветан Цветанов лично се ангажира дебатите и гласуването на законите да станат през ноември – декември тази година. Вече е юни и все още проектозаконите липсват на банките на народните представители. Има качени предложения на електронните страници на министерствата, но едва ли това е достатъчно.
В края на април проектите бяха представени на кръгла маса. За съжаление резултатът е доста под очакванията. Всъщност действащият закон е разделен механично на три. Т. е. от него са извадени текстовете за транспортните средства и за водачите, които са включени в съответните законопроекти. Каквото е останало, е в Закона за движението по пътищата.
На обсъждането с експерти и специалисти стана ясно, че нито едно от министерствата не си е свършило добре работата и в предложените проекти няма почти нищо ново. А главната цел на законите е намаляване на жертвите при катастрофи и инциденти. Категоричен съм, че с предложените закони това няма да бъде постигнато, защото те нямат философия.
– Какво означава това?
– В закона за водачите не виждам да се набляга на обучението и на повишаване на качеството на обучителния процес. Говореше се за въвеждането на полигони, на двустепенно обучение. Това означава, получавайки свидетелство за правоуправление, след определена квалификация шофьорът да може да положи изпит и да получи пълна правоспособност, защото един водач не се изгражда с 30 часа кормуване. Няма я философията как да се повиши ефективността на обучителния процес.
Към Закона за пътните превозни средства няма кой знае какви очаквания, тъй като той се отнася единствено до техническото състояние на автомобилите. То така или иначе и сега се проверява. Може би там трябва да се включи засилване на контрола върху превозните средства.
В правилата за движение по пътищата отново няма обяснение защо се повишава размерът на глобите. Те се вдигат 2-3 пъти при определени нарушения. За преминаване на червен светофар глобата скача от 100 на 150 лв. Същото увеличение важи и за водачите, които не дадат предимство на пешеходец на зебра. Двойно се увеличават глобите за неправилно паркиране – от 50 на 100 лв. В същото време за каране с повишена скорост до 10 км/ч санкцията е 20 лв. Явно вносителите нямат ясна философия какво искат да постигнат с повишаване на размера на глобите. Не е ясно дали целта е да се съберат повече пари, или да има превенция, която да доведе до намаляване на жертвите на пътя.
Опитват се да въведат правилото за системния нарушител – при няколко нарушения да се отнема книжката и се кара нов курс. Записано е това да става при 5 нарушения. Каква е разликата дали караш с превишена скорост в населено място или извън него? Няма последователност и визия защо се предлагат измененията. Май всичко се прави, за да се демонстрира някаква промяна.
– Може би това е причината законопроектите да се бавят.
– Вероятно управляващите знаят, че документите са слаби и ще срещнат сериозен отпор при дебатите в пленарната зала. Всъщност не е ясно къде се пишат законите и кой работи върху тях. Знае се само, че в писането им не участват външни експерти. А това предизвиква сериозно притеснение – административният капацитет не е на ниво и не може да се очаква добър краен резултат. Надявам се в оставащите месеци работните групи, ако има такива, да си свършат работата и да внесат законопроектите за обсъждане в НС.