Говори изпълнителният директор на „Булмаркет“

Публикуваме един разговор, излъчен по телевизия СКАТ, с изпълнителния директор на БУЛМАРКЕТ Светослав Първанов за възможностите на железопътния транспорт да изтегли икономиката по време на коронакризата:

Г-н Първанов, какво е състоянието на железопътните превози на фона на корона кризата? Защото станахме свидетели на опашки по границите с автомобилния превоз, на затруднени стоки, особено пък при първия локдаун, през пролетните месеци на годината?

– Аз бих оценил състоянието на железопътните превози в момента като добро. Началото на 2020г. започна с доста договори за железопътни превози. Единствения спад отчетохме през месец април, в началото и средата. Това съвпадна с периода, когато бяха затворени много от градове за движение. Този спад го отчетохме наистина само в рамките на месец Април, след което тръгна възход и към месец Ноември тази година отчитаме ръст около 14 % в товарните превози по железния път.

Какви са перспективите? Изглежда сякаш именно Вашия сектор трябва да е този, който може да издърпа превозите в това кризисно време.

– Корона кризата и случващото се катализираха процеса и като, че ли се взеха правилни решения. Ние всички наблюдавахме проблемите във веригите на доставките, особено в автомобилния транспорт. Това наистина увеличи товаропотока на железопътните товарни превози. Така, че перспективите са за увеличаване на превозите. Ние виждаме, че това ще се случи. Нещо повече, увеличаваме своя парк от локомотиви, за да може да откликнем на всички заявки.

В тази връзка, какво е качеството което предлагате Вие като български превозвач? Конкурентни ли сме на останалите подобни фирми в Европа?

– Аз бих оценил качеството, което предлагат българските частни железопътни превозвачи, за добро. В частност нашето дружество има известно преимущество, тъй като ние оперираме с група фирми, които освен с железопътен транспорт, се занимават с автотранспорт и с воден транспорт. Така, че може да предложим по комплексна услуга на нашите клиенти. Освен това, ние освен ЖП превозите, активно развиваме и маневрената дейност, която е една съпътстваща, но много важна дейност в железопътния транспорт. Партнираме си с много дружества извън България, тъй като поемаме транспорти от Турция за Западна Европа или обратно. Така, че познаваме и тяхната работа. Смея да твърдя, че сме конкурентни. Качеството на услугата ни е добро.

Всъщност интермодалния подход, за който споменахте, до колко е навлязъл в българската икономика, защото струва ми се или поне за масовите хора, които не са част от по специализирана сфера на транспорта, изглежда сякаш това са много далечни неща и така изглежда доста сложно, бих казал.

– За съжаление в България , той не е толкова развит колкото в другите страни, особено западноевропейските. Ние имахме инициатива преди няколко години. Започнахме с турски партньор. Замразихме този проект, но очевидно след тазгодишните събития, отново ще се наложи да поработим към него. Интермодалността има своето бъдеще и то става все по належащо да се случи и в България.

В тази връзка обаче, ако се върнем конкретно в ЖП превоза, какво е състоянието на железопътната инфраструктура в България. И то отговаря ли на вашите нужди?

– Състоянието на железния път, буквално ежедневно се подобрява. Стопанина на пътя Национална компания железопътна инфраструктура извършва частични ремонти и не само частични. По този начин старанието е да се съхрани поне сегашното състояние на пътя. Правят се и по големи ремонти, с които се цели увеличаване на скоростта и надеждността на железния път. Но тук някак си ми се иска да дам един пример с малко история. Когато през 1866 година е открита първата железопътна линия в България, това е Русе – Варна. В същата 1866г. е открит в Русе и локомотивния вагонен завод.

Този завод е изграден тук от английски инвеститори с една единствена цел, да се грижи за поддръжката на новоизградения железен път и с поддръжката на локомотивите и вагоните. В България в момента има заводи, които се занимават с ремонт, които са по-малко от пръстите на едната ми ръка, а със сигурност надеждността на железопътния транспорт, е както в състоянието на железопътната инфраструктура, така и в състоянието на возилата. Така че тук също има поле за работа и аз знам, че нашата следваща голяма инвестиция в железопътния транспорт ще бъде именно в това да се занимаваме с ремонт и построяване на нови вагони.

Наскоро Булмаркет се сдоби с два изключително модерни локомотива. Каква е разликата между съвременните локомотиви, които използват съвсем различни информационни системи и изобщо не могат да бъдат сравнявани с това, което сме свикнали да виждаме по железопътните трасета в България.

– Двата нови локомотиви пристигнаха буквално преди дни при нас и направиха едва вчера и завчера първият си успешен превоз на товар . Това се случи буквално един ден след като бяха вписани в регистъра на Железопътната Администрация. А, каква е разликата между тези съвременни локомотиви и локомотивите, които използваме. Тя е основно в две направления. Едното е, че те са по малко енергоемки, с по малко енергия, получаваме по голяма мощност.

Те са с мощност от 5,6 MW. А втората, не по-малко значителна разлика е в интелигентните им системи за управление и контрол. Това са не само електроните системи за сигурност и надеждност, това са не само системи, които позволяват да се наблюдава процеса на експлоатация, да се вземат правилни решения, да се оптимизират транспортите. Те наистина са умни, смарт локомотиви.

На този фон обаче, връщайки се към предишните ви думи, има ли къде всъщност в България да се поддържат правилно, така че да може тяхната експлоатация да бъде наистина доста години.

– Елемент от договора за доставка, и то не малък елемент , е частта за поддръжка на тези локомотиви. Производителят осигурява и извънгаранционен сервиз, след гаранционния срок, когато изтече той. Така че ние нямаме притеснения за тяхната поддръжка, това са изключително скъпи машини, с хоризонт на инвестицията от над 30 години. Ние сме втората компания в България, която си ги закупи, но знаем че предишните, които бяха доставени тук са минали над 300 млн. км. успешен товарен транспорт.

В интернет пространството пише, че те могат да развият скорост до 160 км./ч. В момента има ли трасе, железопътно в България, на което може да се упражнява подобна скорост.

– Теоретически да, има такова трасе, но скоростта за движение на тези локомотиви, те са проектирани и изработени , както за железните пътища в Германия, в Чехия, предлагат се на пазара само на няколко държави в Европа. Така че тяхната проектна скорост може да бъде развита, но са прекалено малко местата, почти отсъстват такива места, да развием такава скорост в България.

На този фон, какво е бъдещето пред сектора, включително и свързаното с либерализацията на българския пазар с пътническите превози, т.е. вие като товарни превозвачи, бихте ли имали интерес след време да изпълнявате и пътнически превози? Може ли да търси някаква комбинирана услуга?

– Бъдещето на железопътните превози, товари и пътнически е голямо. Не случайно продължаваме с едно така много сериозно отношение към тази част от своя бизнес. Това наше убеждение идва от наблюденията които имаме с колегите в Европа и знаем, че той дори е по успешен от автомобилния транспорт и по надежден. А що се отнася до пътническите превози, знаете че все още съществува държавен монопол върху тази дейност.

Но в началото на годината, когато се строяха временни паркинги за тежкотоварни автомобили, когато имаше въведени карантини за част от нашите съседки, ние направихме писмено предложение до Министерството на транспорта, в което заявихме своята готовност веднага да започнем превозване на тежкотоварни автомобили върху ЖП платформи, като в състава на този влак можехме да осигурим пътнически вагон, в който всеки водач да бъде сам в купе, т.е. да бъдат спазени всички противоепидемични мерки, така че имаме готовност и стига законодателно да ни бъде позволено, имаме интерес към пътническите превози.

Откликнаха ли с разбиране от Министерството на транспорта? Това като цяло звучи наистина доста добра идея. Тя е добра и от икономическа гледна точка и като бизнес решение.

– Получихме отговор твърде късно от тях, че на този етап това е неприложимо и ни благодариха за идеята.

Остава да се надяваме, че в същност извън ще решат, че е приложимо. Можем ли в същност ние с подобен транспорт наистина да осигурим доста по сериозното преминаване на тирове и в извън кризисни обстоятелства. Това е нещо, за което доста се говори, защото тировете изключително натоварват автомобилния трафик, рушат пътищата и същевременно са предпоставка за доста произшествия, там където магистралите на са приспособени, тоест има в предвид първокласните пътища. Тоест далеч ли е и въобще вижда ли се на хоризонта точно такъв вид превоз, да кажем от една граница да бъде натоварен тира на железопътен състав и да бъде транспортиран до другата сухопътна граница.

– Има достатъчно аргументи в подкрепа на тази идея. Тези аргументи са и икономически и екологични и чисто хуманни. Вие споменахте за жертвите по пътищата. Но считаме, че без намесата на държавата и без ясни правила и регламенти частната инициатива трудно би убедила хората, че това е по доброто решение за тях.

Една от причините да обръщаме толкова внимание на точно този дял от икономиката е неразбирането на хората в България или по скоро бих казал заблуждението, че едва ли не железопътните превози са нещо архаично. Какво ще кажете на хората, които масовата им среща с пътническите превози на БДЖ, които за огромно съжаление на всички не отговарят на модерните, нормалните изисквания и затова някак си хората приемат, че и товарните и пътническите превози, изобщо това е транспорт, коото остава в миналото, а сякаш точно обратното.

– Техническото развитие на железопътните превози и технологиите, които са вкарани там по нищо не отстъпват на автомобилните. Ще дам пример с новите локомотиви, които закупихме. Те са управляват с тъч скрийн дисплей, подобно на някои от някои от най – съвременните леки автомобили и то клас над средния. Може би за да бъдат убедени хората те трябва да познават по отблизо дейността или да ползват по често железопътния транспорт. За съжаление аз от много години не съм ползвал пътническия железопътен транспорт в България, но за сметка на това наскоро имах възможността да ползвам в две други скандинавски държави. Аз съм очарован от пътническите им превози там. Там също е държавно дружеството-превозвач. Не виждам никаква пречка условията, качеството на пътуването, комфорта на пътуването в България също да бъдат добри.

Може да видите видеото тук:

Източник: https://www.dunavmost.com