Поредица от административни земетресения разтърси напоследък централния офис на „Холдинг БДЖ“ на столичната ул. „Иван Вазов“ 3, точно срещу къщата-музей на Патриарха на българската литература. Презглава оттам изхвърчаха изпълнителният директор Владимир Владимиров и председателят на съвета на директорите Велик Занчев, който продължава да заема поста зам.-министър на транспорта. Причината, изтъкната от ведомството на министър Росен Желязков, е, че назначеният от него одит в холдинга „е констатирал сериозни организационни пропуски…“.
На мястото на Занчев и Владимиров в съвета на директорите влязоха
Григори Григоров и Светломир Николов. Както „Стандарт“ вече пръв съобщи,
в началото на следващата седмица като изпълнителен директор на жп
холдинга и нов член на борда ще бъде назначен Никола Василев, бивш
директор на Вагоно-ремонтния завод в Карлово и досегашен шеф на
държавната компания „Булгартел“, част от БЕХ. Неговата задача ще е да
стабилизира бързо холдинга. Въпреки че, както един железничар коментира
от Брюксел – „И Ричард Брансън да докарат – пак няма да успее да спаси
БДЖ!“ Поне това показват фактите. А когато фактите говорят … боговете в
транспортното министерство трябва да вземат конкретни оздравителни
решения.
Приключилият неотдавна вътрешен одит констатира трагичното състояние на „БДЖ – Пътнически превози“ поради лошо управление.
Броят на превозените от дружеството пътници през последните години
непрекъснато намалява. Спадът е от 26.071 млн. пътници през 2013 г. на
21.433 млн. през 2016-а и до 21.203 млн. през 2017-а година. Клиентите
на „БДЖ – Пътнически превози“ продължават да намаляват и от началото на
тази година, като през второто тримесечие са превозени 3.533 млн.
пътници – с 408 600 по-малко спрямо първото тримесечие. Значително
намалява и извършената работа – от 242.9 млн. пътникокилометра през
първото тримесечие, на 219.5 млн. пътникокилометра през второто, което
ще рече, че намалява не само броят на пътниците, но и дължината на
разстоянията, на които те се возят.
При това положение, напълно логично, и приходите от продажбата на билети
в компанията намаляват от 58.315 млн. лв. през 2016-а на 57.083 млн.
лв. през 2017-а. За сметка на това оперативните разходи на „БДЖ –
Пътнически превози“ скачат с 11.753 млн. лв. – от 204.982 млн. лв. през
2016 г. на 216.735 млн. лв. през 2017 г., което е скок от 6 на сто.
Още по-черна започва да изглежда картинката в „БДЖ-Пътнически превози“
когато се посочи, че на практика държавната субсидия от 175 млн. лв.
годишно съставлява вече над 75% от общите приходи на компанията.
Следователно излиза, че българската държава плаща на свое дружество, за
да го държи над тинята, и то с официалния мотив, че уж извършвало
„социални превози“.
На практика пътническите композиции на компанията през последните години
са съставени само от по един локомотив и един вагон, в който освен
влаковата бригада, рядко можеш да видиш по 2-3 пенсионери или студенти. И
причината за това не са само остарелите и неподдържани вагони.
Основната причина за постоянно намаляващия брой на пътниците е фактът,
че през последните години „БДЖ-Пътнически превози“ се превърна в
компания за „случаен“ транспорт – нейните потенциални пътници не знаят
нито кога ще потеглят, нито дали изобщо ще стигнат там, закъдето
пътуват.
Според дългогодишни железничари, основната причина за трагичното
състояние на „БДЖ – Пътнически превози“ трябва да се търси в
управленските решения на зам.-министъра на транспорта Велик Занчев,
който до неотдавна беше и председател на борда на „Холдинг БДЖ“. Според
тях именно негови назначения били последните двама управители на
„БДЖ-Пътнически превози“ – Димитър Костадинов и Пламен Пешаров, под
чието ръководство компанията продължи да затъва. При това най-големият
парадокс е, че благодарение на държавната субсидия от 175 млн. лв. за т.
нар. „социални превози“ плюс капиталовия трансфер дружеството разполага
с много пари, но не обявява обществени поръчки и не прави ремонти на
локомотивите и вагоните – нещо, което влошава и без това некачествената
транспортна услуга и отблъсква и пътниците й.
Това, коментират железничари, била и една от причините за нескончаемите
конфликти между зам.-министър Велик Занчев и вече бившия шеф на „Холдинг
БДЖ“ Владимир Владимиров, които, според злите езици, стигали и до
батални сцени.
285 млн. лева дължи
холдингът на държавата
Близо 285 млн. лв. дължи „Холдинг БДЖ“ на държавата към края на 2018
г. 195 млн. от тях са временна безлихвена държавна помощ, отпусната на
три пъти от финансовото министерство на холдинга, за да изплати
задълженията си към кредиторите по втория облигационен заем. Поради
систематичното непогасяване на дълга, в края на 2014 г. той беше обявен
за предсрочно изискуем. След многократни отлагания миналата година от
бюджета на БДЖ бяха отпуснати на 62 млн. лв., в началото на тази – още
30 млн. лв., а през юли – допълнително други 103 млн. лева.
Падежът на първите 62 млн. лв. беше 31 декември 2018 г., но
правителството взе решение да го отложи до края на 2019 г. с мотива, че
беше удължен срокът на процедурата за отдаване на концесия на Летище
София, откъдето се чакат сериозни постъпления за изплащането на дълга на
БДЖ. Падежът на останалите 133 млн. лв. е краят на 2020 г.
Още близо 90 млн. лв. „Холдинг БДЖ“ дължи за неплатени инфраструктурни такси на НКЖИ.