Има ли пилот в самолета

В популярната в Щатите анимация "The Jetsons" от 60-те години на миналия век (и давана преди време по Cartoon Nertwork в България) главният герой Джордж Джетсън всеки епизод висеше изнервен в задръствания в автономната си летяща кола. В наши дни неволите му може би са към края си, поне ако съдим по новите разработки в областта. Сред тях са плановете на Airbus да пуснат летящи самоуправляващи се таксита, а корейският технологичен институт KAIST (Korea Advanced Institute of Science & Technology) подготвя андроида пилот PIBOT.

"Един ден със сигурност ще имаме достатъчно умни самолети, които ще доведат до летящи автономни таксита на повикване", предсказа неотдавна д-р Ирен Грегъри от НАСА в лекция във Вашингтонския институт по аеронавтика. Днес обаче самолетите все още имат нужда от хора да ги напътстват, макара да са доста напреднали в "интелектуалното" си развитие.

Пило(бо)т

Може би тъкмо тази дупка между човешкия фактор и самоуправлението на самолетите се опитва от няколко години да запълни KAIST, макар и подходът да е малко странен на пръв поглед. Корейският институт работи по андроид летец, чиято първа версия беше представена още през 2014 г., а сега идва и второто му поколение. Идеята на PIBOT е да направи вече съществуващите самолети безпилотни. Аргумент в защита на разработката е, че преходът към автономни самолети ще стане много по-бързо, ако напаснем съществуващите машини, вместо да произвеждаме нови.

И тук на помощ идват сервомоторите, дистанционното управление и д-р Хюн Шим от KAIST. Последният иска да постави механичен човек на пилотското място – робот в реален размер с торс, ръце и крака, и глава, снабдена с камери. С това оборудване андроидът на Шим би могъл да се държи или поне да извършва движения съвсем като човек.

За да създадат PIBOT в днешния му вид, Шим и колегите му разбиват задачата на три области – възприятие, вземане на решения и действие. С други думи, PIBOT не е просто кукла с дистанционно, а "манекен" с интелигентен софтуер, способен да извършва и трите дейности едновременно. Възприятието и вземането на решения според екипа на Шим се програмира подобно на автопилота. От KAIST не обясняват детайлно как става предприемането на действия (за които и днешният автопилот има нужда от човек "до себе си"), освен как са програмирали синхронизираното движение на частите от тялото и сервомоторите. Последното навежда на мисълта, че все още става дума за дистанционен контрол.

През миналата година KAIST спечели състезанието за роботи на американската агенция за военни проучвания DARPA, чиято цел беше да съберат идеи за полу- или напълно автономни роботи за бойното поле. Може би и тук случаят не е много различен – все пак безпилотниците са широко използвани от военновъздушните сили. А по изчисленията на The Economist в случая с PIBOT увеличаването на броя им би бил много по-изгодно: един пилобот би струвал около 100 хил. долара, докато преоборудването на F-16 ще достигне 1 млрд. долара.

Самият Шим е на мнение, че разработката има по-широко предназначение от бойни действия. Той може да замести втори пилот в пътническите превози например. Ученият дори отива по-далеч и говори за използването на PIBOT за превръщането на всяка обикновена кола в автономна (KAIST работи и по такъв проект).

Градски техлегенди

Други компании също работят върху навлизането на изкуствен интелект в пътническите превози. През миналата седмица от Airbus обявиха странни планове за автономни летящи таксита.

Водени от идеята за продължаващия процес на урбанизация и притеснението, че след малко повече от десет години трафикът в градовете ще бъде много труден, в паневропейската самолетостроителна група започват да търсят радикални решения на явлението "час пик". Представената концепция е за подобно на хеликоптер летателно устройство на батерии, което може да пренася както малки пратки, така и да превозва пътници. Летящото такси с работно име CityAirbus ще може да се извика със смартфон и ще се движи над градските пътни артерии.

Макар и да звучи като фикция, фактът, че идва не от другаде, а от лидер в сектора като Airbus, означава, че такъв проект може и да се случи, смята журналистът от Fortune Дейвид Морис.
Още догодина ще започнат тестове на хеликоптерите на Airbus, предназначени за градски доставки в Сингапур. Екипи в Германия и Франция са се заели със задачата да пригодят летателните апарати и за пътници, казват от Airbus. Компанията обещава до десет години да пусне продукт на пазара (ако все още прохождащата регулация по тези въпроси го позволи).

Откъде излитаме

Макар днешните самолети все още да се нуждаят от пилоти, развитието на технологиите започва да превръща онова, което доскоро е изглеждало като научна фантастика, в реален сценарий: летателни апарати, които мислят самостоятелно, за да оптимизират ефективността и сигурността си.

Една от целите на Ирен Грегъри например е създаването на "самоосъзнат" самолет, който следи условията и ситуациите около себе си и е способен сам да взема решения за действия около сигурността на полета. Една такава машина би била способна да напасва траекторията на полета и "държанието" на самолета по оптималния според обстановката начин или да възприема и да се справя с възникнали проблеми от техническа неизправност до атмосферни условия.
Всъщност много от тези технологии вече са приложени в самолетостроенето. Последните модели на Boeing и Airbus например имат сензори, замерващи хиляди параметри вътре и вън от самолета. Но самоосъзнатите машини биха надхвърлили многократно днешните възможности на въздушния транспорт.

Макар в наши дни да се използват много напреднали автопилоти, те са няколко стъпала под технологията, за която говори Грегъри. Традиционният автопилот може да зададе траектория на движение, но не и да реагира адекватно на изменения в условията без човешка намеса. Самосиндикалното управление би позволило сменянето на курса, ако компютърът установи опасност.

Не става дума за заместване на човека в пилотската кабина изцяло, а по-скоро за елиминирането на нуждата от втори пилот и увеличаване на сигурността. Тази технология може да бъде и фундамент за бъдещото развитие на автономни пътнически самолети. Последното засега не е на дневен ред. Може би тъкмо затова и развитието на смелата идея на Airbus трябва да се следи внимателно.

Източник : www.capital.bg