Форум за балкански транспорт и инфраструктура
Форум за корпоративно управление
Инфраструктурните проекти са неделим елемент от цялостното развитие на отделни държави,региони и на света като цяло. Съвременната глобализация е резултат на „свързаността“ на хора,държави, региони чрез физическата инфраструктура и телекомуникациите. Качеството на живот определят и други измерения на инфраструктурата:енергиийни системи, ВИК. Инфраструктурните проекти и тяхното реализиране са във висока степен приоритет на 17-те цели на ООН за устойчиво развитие 2030/Global sustainable Goals- 2030/
Това определя и акцента върху тези проекти в две изследвания,публикувани през есента на 2018 година: Докладът на УНКТАД за търговия и развитие/Trade and Development Report 2018, UNCTAD/ и публикацията на Виенския Институт за икономически изледвания за инфраструктурните проекти в Западните Балкани/Infrastructure investments in Western Balkans 2018 WIIW/
Какви са констатациите и перспективите?
Авторите на Доклада за търговия и развитие/2018/, позововайки се на солиден теоретичен задел посочват разнообразието от дефиниции за инфраструктурни проекти,както и различията в методиките,определящи инвестиционните потребности за реализацията на този тип проекти. Факт е привежданото разбиране за инфраструктурни проекти като проекти във физическата транспортна инфраструктура/ пътища, ж.п.инфраструктура, летища и пристанища/,както и в телекомуникационни проекти, проекти на енергийната система и ВиК проекти.
Икономическите ефекти от тези проекти се оценяват с отдавна известната корелация- 10% увеличение на инфраструктурните активи води до 1%ръст на БВП на глава от населението в съответната страна. Логично е организация като УНКТАД да изследва проблеми и решения за реализиране на Целите за Устойчиво Развитие 2030. Един от проблемите е финасирането на тези проекти. Оценката за финансови есурси варира от 4,5 трил. Щат.долара/оценка на ОИСР/до 5,4 трил.щат. долара годишно. Сценарият за инфраструктурни проекти, следващи линията на намаляване на въглеродните емисиии надхвърля 7трил.щат.долара годишно. Оценката на глобалните потребности варира според статуквото в отделни региони: водещи по размер на инвестиции в инфраструктурни проекти са страни като Танзания-8% е размерът на тези инвестиции спрямо БВП, Боливия-9%. Близък до тези размери е размерът на инвестиците в Източна Азия/Китай,Монголия,Република Корея, Х.Конг/ Инвестициите в инфраструктурни проекти в Китай възлизат – средно между 15% и 20% от БВП през последното десетилетие. Тези данни са съпоставени с някои данни за държавни инвестиции в инфраструктурни проекти в страни с развити икономики 3,4% от БВП през 2015 срещу 4,7% в 1980. Ето и данни за статуквото: ако в Европа на 100кв.км.площ се падат 120км.павирани пътища,то в Азия са 20 км.павирани пътища и 2км са павираните пътища в Африка.
Експертите на УНКТАД извеждат като проблеми на реализиране на инфраструктурните проекти: финансиране, бизнес климатът в съответните страни, държавната политика по отношение тези проекти и безспорно,макар и не водещо сред проблемите е естеството на проектите. Посочват се инициативите за финансиране на инфраструктурните проекти в развиващите се икономики вкл. редица многостранни инициативи,банките за развитие,Инвестиционният план за Африка,иницииран от Германия,както и политиката на Китай за Един път-Еедин пояс. Изследва се и ролята на хибридното финансиране-държавно и частно. Подчертава се,че традиционно финансирането е хибридно : държавно и частно. Посочват се практики на 75% привличане на частния сектор. На фона на известно въздържане на частния бизнес от участие в тези проекти, е обединяване на държавни инвестиции с финансови ресурси на частния сектор до 2/3 от стойността на проекта в страни от Латинска Америка. Авторите на доклада извеждат като добри решения за привличане на частно инвестиране като стратегичека готовност от страна на държавата за проекти, ключова роля и способности на правителствата в планирането и изпълнението на нови инфраструктурни проекти, обвързване на проектите с националните стратегии за развитие, адекватни регулации и естествено качествени проекти.
Интерес представлява регионалното измерение на коментираната проблематика: държавна политика,инфраструктури проекти в регионален план– Западните Балкани. Публикация от Октомври 2018 г. на Виенския институт за сравнителни икономически изследвания обобщава и акцентира върху транспортни и енергийни инфраструктурни проекти във важен и за България регион. Констатира се пренебрежително ниския процент от БВП в инвестиции в инфраструктурни проекти в Западните Балкани за периода 2006-2016:общо за региона размерът на тези инвестици е около 2% от БВП за отделните години на този период. Данните са близки до данни за страни от Африка и Азия.
Цитираното изследване се фокусира върху проблема с недостига на инфраструктурата,препястващ и обединяването на региона, неговото преодоляване чрез адекватни финасови ресурси и политиката на основните играчи- ЕС и Китай. В качеството на илюстрация за слабо развитие на пътна и ж.п инфраструктур се привежда: ниска степен на наситеност с пътища и ж.п линии на 1000 кв.км. Сравненията по този показател не са в полза на региона- Така например при 120 км ж.п.линии на 1000 км.м земя заЧехия , най развита е жп инфраструктурата в Република Сърбия-50 км,следвана от Косово, Македония,,Босна, Монтенегро и Албания.
На този фон са приведени и различнияте инициативи на ЕС. Една от последните е :„ Дневният ред за свързване на ЕС/2018/ „ и по конкретно подобряване на транспорта и енергетиката в района. Цитираното изследване отделя място и на предшестващи инициативи на ЕС: Инструментът за предприсъединителна помощ/2014/ в размер на 1млрд евро.; За последните 12 години са привлечени 12.2млрд евро за траспортни проекти- инвестиции на правителствата на страните, заеми,безвъзмездна помощ,разпределени както следв а в пътища 9,9 мрд евра и жп 1,8 млрд евра .Около 54% от представената безвъзмездна помощ е инвестирана в транспортни проекти в региона. .
Внимание е отделено и на инициативата на международните финансови институции: Инвестиционната Рамка за Западните Балкани-ИРЗБ/2009/, обединила Банката на Съвета на Европа,ЕБВР, ЕИБ, Немската банка за възстановяване и развитие и Световна банка,както и и донорски програми на двустранна основа периода. Планирани и реализирани са 146 проекта,физическа инфаструктура,енергетика,околна среда. Привлечени са 10,9 млрд.евро: доминират заеми. Приоритети на финансиансиране на ИРЗБ са коридорХ и Хс,/Север-Юг/,част от коридор VIII Резултатите се оценяват като положителни. Проблем все още представляват част от пътищата и 30% от ж.п.мрежата в региона.
Изследването анализира тоа ролята на Китай-предоставящ заеми за инфраструктурни проекти-енерегетика и транспорт. Посочва се, наличието на „китайския елемент“ при всчки тези проекти. Независимо,че авторите на анализа не коментират,но тази специфика на финансиране от страна на Китай, е в унисон с „ китайската железопътна дипломация“. Обстоятелство,което нe допринася за икономическа ангажираност на региона. За периода 2010-2017 договорите между китайски компании за изграждане на транспортна инфраструктура в региона на Западните Балкани са на стойност 4730 млн щат долара . Около половината от предоставените ресурси –48,9%, са за проекти в Сърбия вкл и жп линията Белград -Будапеща. В отраслови план доминират проекти в областта на транспорта. На тях се падат половината от предоставените заемите- 46,4% .
Видно, е че и в глобален и в регионален план има сходоство на проблемите, съпътстващи инфраструктурни проекти:качество на проектите, икономическо и социално развитие на страната домакин и не на последно място финансиране. Независимо ,че сравнително бегло се споменават целите за устойчиво развитие 2030/Sustainable Development Goals 2030/ решаването на проблемите касаещи инфраструктурата е реализация на значителна част от тези цели.
По
TRADE and DEVELOPMENT REPORT 2018, UNCTAD G.2018
Infrastructure investment in the Western Balkans, Vienna Institute for International Economic Studies, V.2018
