Инж. Стоян Стоянов: ERTMS Ниво 2 не трябва да се въвежда на парче, а след цялостен план


Визитка: Стоян Стоянов е железопътен и енергиен експерт с над 30 години стаж в железопътната система. Завършил е ВВТУ „Тодор Каблешков“ специалност „Съобщително – осигурителна техника и системи“ и УНСС – магистратура „Финанси“. Бил е директор на поделение „Електроразпределение“ в ДП „НК Железопътна инфраструктура“ в периода 2007 – 2021 година и Управител на „Трен“ ООД – дъщерно дружество на НКЖИ, търговец на електроенергия за нуждите на железницата.


  • Господин Стоянов, на кръглата маса, организирана от ФБТИ изразихте опасения, че проектите от Плана за възстановяване и устойчивост не могат да бъдат реализирани?
  • Да, така е. Става дума конкретно за въвеждането на ERTMS-2 по 9-та линия. Аз съм първият човек, който преди 20 години искаше да се въвежда директно ниво 2, като тогава трябваше да бъде съставен план за въвеждането му. И тъй като съм работил по този въпрос знам колко сложен е инвестиционният процес на неговото изграждане. Тогава трябваше да се създаде план за въвеждането му. С други думи да има основа, върху която да се развие ниво 2 по цялата железопътна мрежа
  • Какво трябва да съдържа този план?
  • Този план следваше да реши концептуални въпроси като например колко опорни радио блок-центъра трябва да има – два или три. Колко и какви оптични рингове трябва да се изградят за пренос на данни. При изграждането на GSM-R какъв да бъде той – за предаване на глас или предаване на данни. По кои направления трябва да се изгражда и съответно кога. При какъв трафик каква осигурителна техника и на кои участъци трябва да бъде изградена.
  • Липсата на такъв план ли е това, което Ви притеснява?
  • Липсата на този план до голяма степен обуславя бъдещото изпълнение на този проект, който е заложен в Плана за възстановяване. Но не е само той. Освен всичко, което вече изброих, следва да отбележим и липсата на готовност за реализиране на време на инвестиционния проект. А той трябва да започне още с подготовката на заданието. За да се подготви то, освен осигурителната техника, която трябва да се изгради и за която не би трябвало да има проблем като задание следва да се подготви такова и за GSM-R за предаване на данни. И всъщност тук е най-рисковия момент в целия проект.
  • Защо?
  • Защото за да се подготви задание е необходимо преди това да има готов поне идеен проект за радиопокритието за целия участък. Без този идеен проект и съответните замервания ние не може да кажем колко антени трябва да бъдат изградени и къде. И тъй като участъка на 9-та жп линия е доста сложен от гледна точка на терен е необходимо да има по-нагъсто разположени антени, като за тяхното разположение ще е необходимо отчуждение на имоти. Съответно трябва да се осигури и достъп до тези антени за тяхното обслужване. Освен достъп трябва да се осигури и качествено и надеждно захранване, за да се постигне високо ниво на надеждност и безопасност на изградената система.
  • В този случай оправдано ли е точно по тази линия да се изгражда пилотния проект за България?
  • За сведение в Европа към момента от 200 хил. километра жп мрежа с ERTMS-2 са оборудвани само около 2000 км и то само високоскоростни линии. Изграждането на тази система има смисъл, когато има изчерпване на капацитета на железопътната мрежа и влаковете следва да се движат на блок – участъци.
  • Но на форума бе обявено, че движението така или иначе ще бъде на блок-участъци. Възможно ли е това да стане по 9-та линия?
  • По тази линия не е възможно това нещо да стане, тъй като изградената енергийната система в участъка не може да осигури необходимото захранване за движение на блок-участъци. За да се осигури това е необходимо да се модернизират тяговите подстанции и да се подмени цялата контактна мрежа. И ако бъде изградена тази система ние ще имаме инвестирани много средства, които няма да можем да ги използваме ефективно.

Друго важно условие за ефективността на системата е тя да бъде изградена в целия участък от Русе до Каспичан, а доколкото разбрахме не са включени гарите Русе, Русе-Разпределителна и Каспичан. Тоест ние нямаме завършен цял участък. Имаме проект, който започва от никъде и завършва на никъде.

  • Само това ли са проблемите пред този проект?
  • Не, не са само това. Тук трябва да проследим и целия инвестиционен процес освен заданието, провеждането на обществената поръчка, нейната продължителност, предвид това, че са възможни жалби и други забавяния, независещи от административния процес. Трябва да се отчете и сериозния недостиг на проектанти и строители, тъй като в момента вървят и проекти по другите европейски програми.
  • Какво предлагате в този случай?
  • Първо трябва да се направи оценка на риска на база на гантов график, като се отчетат всички рискове, които изброих по-горе. Трябва да се оцени дали е възможно в рамките на периода на Плана за възстановяване и развитие този проект да бъде изграден. Лично мое мнение е, че това няма как да се случи в срока, който е определен от Брюксел. Затова най-реалистично е да се изгради осигурителната техника в тези гари, които са заложени в плана и да се изгради ERTMS-ITCS – ниво 1. След това трябва по най-бързия начин да се състави работна група, която да започне подготовка на план за въвеждане ниво 2 за цялата железопътна мрежа, не само за един участък. За целта е необходимо да се подберат експерти, които да се запознаят на място с най-добрите практики в ЕС и съответно да ги приложат в този план. Но този план трябва да бъде част от обща цялостна стратегия за развитие на железопътната система. А тази стратегия следва да бъде за поне 30-40 години напред.
  • Какво трябва да съдържа тази стратегия?
  • Според мен тя трябва да бъде разработена с експерти от НК „Железопътна инфраструктура“ и от бизнеса, като под бизнес имам предвид железопътните превозвачи, техните контрагенти, проектанти и строители. В тази стратегия следва да се акцентира основни върху бизнеса, качеството на услугата и конкурентоспособността на жп транспорта. Като качеството на услугата зависи най-вече от скоростта, надеждността на системата и нейната ефективност. В тази стратегия следва да се вземат решения по отношение на закритите железопътни линии и на тези с ниско натоварване. Тук следва да се отбележи най-вече скоростта, която следва да се постигне в отделните участъци, за да изградим един конкурентен жп транспорт. Не е необходимо тази стратегия да бъде огромна и дълга – може да са пет-шест страници, но съдържателни ! Върху тази стратегия трябва да има обществено обсъждане и да бъде одобрена от Народното събрание. В тази стратегия трябва да бъде включено задължително развитието на кадрите, защото хората са най-ценния капитал на железницата.
  • Какво друго според Вас трябва да се включи в Плана за възстановяване и развитие?
  • Не искам да давам конкретни предложения, тъй като си мисля, че в НК „Железопътна инфраструктура“ и БДЖ има достатъчно добри експерти, които могат да предложат адекватни проекти, които биха били в унисон с Плана за възстановяване и развитие и да бъдат реализирани в срок. Просто тяхното мнение трябва да бъде чуто.
волга
Автомобилен транспорт

Автомобилът “Волга” възкръсна (СНИМКИ)

май 21, 2024

Русия се насочва към местното производство на автомобили, след като ембаргото ограничи сериозно вноса и присъствието на чуждестранни авто…