Правителството дава ход на проекта за тунел под връх Шипка. Това стана ясно по време на заседание на Министерския съвет, на което вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев настоя Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да ускорят работата по реализацията му. По думите му, проектът е стратегически важен за свързаността между Северна и Южна България, но през последните четири години напредъкът му е бил незадоволителен.
Историята на една 125-годишна мечта
Идеята за тунел под Шипка не е нова – тя възниква още през 1897 г., когато габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов предлагат изграждане на трансбалканска железопътна линия, преминаваща през Шипченския проход. Те изпращат писмо до тогавашния министър-председател Константин Стоилов, в което подчертават, че инициативата е в интерес на цялата страна, а не само на региона.
Проектът обаче не успява да се реализира дълго време, поради конкуренцията от други проходи като Хаинбоаз и Елена–Сливен, както и поради икономически и технически предизвикателства. Въпреки това, още същата година Народното събрание приема закон, с който се утвърждава трасето през Шипка.
През XX и началото на XXI век тунелът остава на дневен ред, като периодично попада в центъра на вниманието на политици и инженери. През 2022 г. бе подписан договор за неговото строителство, но екологични оценки и административни процедури отложиха реалното начало на дейностите.
