Как да пътуваме в метрото?!?

Вече 17 години софийското метро обслужва жителите и гостите на столицата. И докато в самото начало около 150 000 души ползваха ежедневно подземната железница, то днес цифрата вече скача на над 300 000, а към 2018 година, когато ще бъдат пуснати нови линии и метрото ще обхване още по-голяма част от града, в мотрисите всеки ден ще се возят половин милион души.

 

Колкото и да е странно обаче, 17 години част от пътниците, ползващи този тип градски транспорт, не владеят простичките правила, които биха улеснили както тяхното придвижване в метрото, така и това на останалите хора. И така биха си спестили доста сутрешното напрежение и не биха отишли на работа или не биха подходили към делата, които трябва да вършат нервни, ядосани и с омраза към целия свят. Затова предлагаме на редовно ползващите столичното метро, както и на тези, които за пръв път ще го ползват, няколко простички съвета.

 

Няма да им казваме как и откъде да си купят карти или билети, тъй като все пак вярваме в интелигентността на българина. Тук дори не става дума за това къде и как се слагат билетчетата и магнитните карти, за да може човек да премине през стъклените вратички или металните въртележки и да слезе в метрото. Тук става дума за онези простички указания, които често са въпрос само на възпитание и може би … на малко опит с градския транспорт.

 

Бутането и блъскането в подземната железница особено в пиковите часове също е част от ежедневието. То няма как да се избегне. По-скоро става дума за онези пътници, които ходят като костенурки, които, излизайки от мотрисата, започват изплашено да се оглеждат къде е изходът, заставайки точно до вратите й, така че пречат както на излизащите, така и на влизащите във влакчето пътници. Е, никой не се е родил научен къде точно е изходът към мола примерно на спирка „Европейски съюз" и е нормално, ако не си ходил с метро, да се огледаш и да прочетеш табелите. Но далеч по-удобно е да направиш това в средата на перона, а не веднага, като излезеш от мотрисата.

 

И още едно важно указание – влизайки в метрото, не заставайте пред вратата, защото зад вас все пак влизат и други хора. Все пак влакчето не е само и единствено за вас. В този момент то може да се ползва от още 100 души, а други 2000 чакат да се чакат в останалите вагони. И тъй като бавното придвижване на някои пътници често е доста изнервящо, им напомняме, или пък ако не знаят, вече да знаят, че по правило на ескалатора се застава от дясната страна, така че лявата половина да е свободна за тези, които искат да слизат или пък да се качват по-бързо.

 

И моля, не се сърдете, ако някой гневно ви избута от лявата страна – там просто не ви е мястото. Ако всички тези придвижващи се едвам-едвам пътници един ден се окажат в метрото на Лондон, Токио, Париж или Москва, те със сигурност ще бъдат пометени, смачкани и стъпкани от тълпата. Защото в подземната железница няма време за мотаене. Там трябва да се реагира бързо. И защото пътуването с метро, освен удобство, означава и култура на придвижване. Ясно е, че нито у нас, нито по света ще може да бъде решен въпросът с блъскането и грубото навлизане в личното пространство. В градския транспорт си ставаме особено близки. Е, понякога е приятно, друг път не особено.

 

Макар че наскоро дизайнери изобретиха специална жилетка срещу блъскането в метрото, която представлява пластмасова броня, снабдена с дълги гъвкави шипове. Те не могат да нанесат сериозна вреда на околните, но са достатъчно остри, за да ги държат на разстояние. Тези жилетки са от жизнена важност най-вече за японците, тъй като в метрото в Токио те се тъпчат буквално като сардини. И понеже железницата в японската столица едва побира 10-те милиона, които я ползват, властите наеха хора, чиято работа е да бутат пътниците навътре в мотрисите, за да се затворят вратите. Така че, софиянци, от бутане и блъскане спасение няма, но ако ходите твърде бавно в метрото, рискувате просто да ви смачкат. И то в най-добрия случай. В лошия, например в Токио, просто няма да оцелеете.

Източник: Vsekiden.com