автор: Георги Пауновски в. Дневник
В съвременните автомобили вече основните системи за сигурност, дори стабилизиращата програма и тази следене на налягането в гумите са серийни. В ценовите листи все още обаче присъстват много електронни ангели хранители, които могат да са полезни на едни купувачи, но пък излишни за други.
Имал съм възможността да тествам многократно почти всички от тях и мисля, че е полезно да обобщя зад кое завъртяно име какво се крие и доколко си струва инвестицията в тази, или онази технология.
Спри ти, за да не спра аз
Все повече автомобили предлагат една система, която има за задача да предотврати сблъсък с движещия се отпред автомобил. Тя бива два вида, за спиране в градски условия, като едно от имената и е City Emergency Brake, разбирай при движение с ниска скорост (до около 40 км/ч), и работеща в целия скоростен диапазон, популярна и като Front Assist, Front Collision Avoidance, и т.н.
Системата разчита на камерата, използвана и от някои други асистиращи системи, или радарен сензор. Те "сканират" зоната пред автомобила и когато по една или друга причина, препятствието се приближава прекалено бързо, следва светлинно и звуково предупреждение и подготовка на спирачките за агресивно спиране.
Ако водачът не реагира, е предвидено и автономно задействане на спирачките. В зависимост от скоростта и пътните условия, тази екстра може да избегне напълно инцидента или пък да намали последиците от него.
Усъвършенстваните варианти на системата реагират и при внезапно изскочил пред автомобила пешеходец. Лошата новина е, че в почти всички коли, дори от средния ценови клас, тази система се доплаща. Цената тръгва от около 800 лева за системата за спиране в града.
При положение че тази екстра се предлага с модела, който сте си харесали, инвестицията ще ви спести много нерви, а може и да ви спаси живота. Казано накратко, този тип системи са силно препоръчителни.
Адаптивният круизконтрол не е само глезотия
Своеобразно допълнение на системите за аварийно спиране, със сериозен елемент на допълнителен комфорт и удобство е адаптивният круиз контрол. За разлика от обикновения темпомат, който само поддържа зададената скорост, като подава или отнема газта, тези системи следват темпото на предния автомобил, като оперират и със спирачката.
Така при намаляване на скоростта на предния автомобил, намалява тази и на вашия, а при ускорение, се засилва и вашата кола, до зададената стойност. По-съвършените и скъпи версии на адаптивните темпомати могат да спрат колата до пълен покой, след което отново да продължат да следват темпото на колоната.
По-старите и елементарни изпълнения предават контрола на шофьора при достигане на определена минимална скорост. Трябваха ми няколко десетки пътувания с кола с адаптивен круиз контрол, за да установя кога той е най-полезен, а именно при гъста мъгла. Тъй като работи с радар, способността на системата "да вижда" не се ограничава от нея и в резултат шофирането е много по-безопасно, като автомобилът намалява още преди водачът да е видял препятствието. Предвид факта, че се сканира пътят на доста голямо разстояние напред (до 200 метра), карането по-тъмно също е по-безопасно.
В колите, екипирани с адаптивния темпомат, радарът работи дори когато той не е включен, така че при опасност от сблъсък се подава сигнал към шофьора или се предприема аварийно спиране. Лошата новина е, че тази система тепърва навлиза в масовите модели, но срещу доплащане от близо 4000 лева се предлага дори в някои коли от "Голф" сегмента. Смисълът от тази инвестиция просто не подлежи на коментар.
Да надникнеш зад мъртвия ъгъл
Огледалата в автомобила са ключови за безопасното шофиране, но имат една коварна особеност – т.нар. мъртъв ъгъл, тоест в един момент приближаващият отзад или отстрани автомобил, просто не се вижда в тях. Професионалистите съветват никога да не доверявате само на едно поглеждане, а на няколко, през определен интервал и в различните огледала, но така или иначе причинените от този недостатък катастрофи сигурно са стотици всеки ден.
Естествено производителите на автомобили дадоха своето решение – системите за сигнализация за превозно средство в мъртвия ъгъл на огледалата. Означенията са различни RVM (Rear View Monitor), Blind Spot Information System (BLIS), Side Assist, Blind Sport Warning и др. Различни са и начините за засичане на "скритите" автомобили – с камери в огледалата или радарни датчици в задната броня.
В принципа на предупреждение и действие също има вариации. Най-общо, при подаване на мигач, за извършване на маневра, следва светлинен и/или звуков сигнал, който подсказва, че в лентата, в която искате да отидете, има друго превозно средство. Важно условие да сработи системата навреме е подаването на мигач, ако просто тръгнете да се пристроявате, сигнализацията може да дойде твърде късно.
Недостатък на по-старите и по-евтините версии на системите е, че не работят под определена скорост – 60 км/ч примерно. Силно препоръчителна за покупка система, за жалост рядко част от серийното оборудване, но пък сравнително евтина – около 1000 лева.
Дръж си платното
Една от най-честите причини за тежки катастрофи с фатален изход е заспиването зад волана. Противодействието се нарича най-често Lane Departure Warning (LDW). Системата разчита на една или няколко камери, разположени най-често на предното стъкло, които следят маркировката.
Тук е моментът да отбележим, че поради липсата й на много пътища у нас, системата просто не работи. Като се има предвид обаче, че най-опасно е излизането от шосето с висока скорост, тоест на магистрала и по първокласен път, в повечето случаи този недостатък липсва. Идеята на системата е, когато автомобилът напуска лентата, без сигнал за маневра, тоест подаване на мигач, водачът деликатно да бъде предупреден.
Предупрежденията са различни при отделните марки и варират от писукане, през бръмчене от говорителя откъм посоката на отклонение, вибриране на волана или на страницата на седалката, включва се и светлинна сигнализация на приборното табло. По-елементарните и евтини системи се задоволяват само с алармирането, докато по-скъпите коригират траекторията чрез дискретно завъртане на волана в нужната посока или спирачен импулс към нужното колело.
Най-интелигентните изпълнения дори работят по различен начин в зависимост от това дали се пресича прекъсната или непрекъсната линия, дали в платното, към което колата отива, има или няма автомобил, като коригират траекторията само при риск от катастрофа.
И тази система рядко се включва в серийното оборудване, но в масовите автомобили цената й е поносима – около 1000 лева. Що се отнася до смисъла от покупката и, за мен е по-скоро излишна, освен ако не пътувате често изморен на дълги разстояния или нощем.
Да виждаш в тъмното
От няколко години в луксозните марки автомобили присъства и система, която буквално вижда в тъмното. За целта тя използва инфрачервена камера, осигуряваща картина на зоната на до 300 метра пред колата.
Системата има специална функция за контрастно изобразяване на хора и животни, намиращи се около или на пътя, които обикновено са трудно забележими. В марките, които я предлагат, системата за нощно виждане струва около 4000 лева. Инвестицията определено си струва, дори ако колата е с отлични фарове.
Тук е моментът да препоръчам при покупка да избирате най-добрите възможни светлини, които моделът предлага. Достатъчно е веднъж да шофирате автомобил със светодиодни фарове, за да оцените разликата. От една страна светлината е много по-близка като характеристики до дневната, а от друга технологията позволява адаптирането към пътните условия така, че шофьорът да вижда максимално напред, без да заслепява водачите на насрещните превозни средства.
Най-евтините подобни светлини струват поне 2500 лева, но това е една от най-добрите инвестиции, които можете да направите.
Експерт в паркирането
Системите за улесняване на маневрирането в съвременните автомобили става все по-съвършени. Първо се появиха парктрониците, които с писукане и цветна сигнализация улесняваха паркирането.
После дойдоха камерите за заден ход, вече снабдени и със сигнализация за движение зад колата при маневриране. Сега на мода са наборът от камери, даващи поглед към цялата зона около автомобила.
Полезна тяхна функция е и симулирания поглед към колата от високо, като се получава пълна картина на препятствията около автомобила. Разположената в предната решетка камера дава още един бонус – възможност да се надникне зад ъгъла, като излизате от гаража например и се е подала само предницата на колата.
Освен че ще ви спестят чести посещения при застрахователя заради щети при паркиране, този тип системи могат и да спасят живота на деца, разсеяни пешеходци и дори домашни любимци. Цената на предлаганата почти навсякъде като екстра система рядко надвишава 1500 лева – инвестиция, която си струва.
Не са малко и колите, които предлагат системи за автономно паркиране. При тях с натискане на бутон радарни сензори сигнализират, при преминаване при място с подходяща големина, а при задействане на процедурата цялата работа с волана се поема от електрониката.
За водача остава само да подава газ и спирачка, и да следва съветите за превключване на съответната предавка (за движение напред, или назад). Тук има сериозно предлагане на различни системи, но дори и най-добрите се нуждаят от доста по-голямо място, отколкото е нужно на един добър шофьор.
Друг недостатък на автоматичното паркиране е, че процедурата отнема време, което би изнервило останалите водачи на пътя. Казана накратко, по-добре инвестирайте в упражнения по паркиране, отколкото в тези автоматизирани системи.
Да станеш офроуд експерт
Автомобилите със задвижване 4Х4 стават все по популярни, а наистина подготвените да ги управляват хора не са чак толкова много. И тук технологиите идват на помощ, за да улеснят едно от най-тежките упражнения – спускане по стръмен наклон. Особено ако това се прави при кал, сняг.
Системата най-често е означавана като HDC (Hill Descent Control). Основната задача на технологията е да поддържа постоянна скорост на спускане, която се наглася от водача в определени граници, като се следва и зададената от водача траектория с волана. Системата е част от серийното оборудване на почти всички нови автомобили със задвижване 4Х4.
