Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов влезе в публичен сблъсък с „Продължаваме промяната – Демократична България“ заради процедурата за възлагане на обществената пътническа железопътна услуга. В публикация във „Фейсбук“, разпространена и като официална позиция, Караджов атакува коалицията, че критикува реформа, която сама е заложила, и че в предизборна ситуация „всички средства са позволени“, но това не променя „лесно проверимите факти“.
Поводът е декларация на ПП–ДБ от парламентарната трибуна, с която формацията настоя процедурата да бъде прекратена и да се обяви нова, изработена с помощта на външни консултанти и експерти от държави като Германия или Великобритания. Депутатът Стела Николова заяви, че ако „порочната процедура“ не бъде спряна, коалицията възнамерява да сезира ОЛАФ, Европейската прокуратура, еврокомисаря по транспорта и управляващия орган по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите ѝ се стига до праг на 12-годишен договор, който създава частен монопол, гарантира значителни субсидии и предоставя за ползване нови влакове, закупени с европейски средства, при „предрешен“ резултат и политически чадър.
Караджов отговаря, че конкурсът не е политическа прищявка, а задължение, обвързано с Националния план за възстановяване и устойчивост и с ключов етап 165, от който зависи плащане по Плана. Той твърди, че в НПВУ е записано „черно на бяло“ възлагането да стане чрез открита, недискриминационна и конкурентна процедура и договорът да се раздели на лотове, за да се отвори пазарът, както и че избраните оператори ще ползват новия подвижен състав по Плана, който остава държавна собственост.
Действително в документите, свързани с етап 165 по компонента за транспорт, е заложено новият договор за обществена услуга за железопътен пътнически превоз в България да бъде сключен след търг, разделен на няколко лота, и да влезе в сила не по-късно от 13 декември 2026 г. В текста е описано и как се урежда достъпът до подвижен състав, включително предоставяне за безвъзмездно ползване на влакове, придобити след 2009 г. (в това число и по Плана), както и задължение да бъдат върнати след срока на договора при нормална амортизация.
Паралелно Министерството на транспорта и съобщенията още през 2025 г. публикува проект на условията за възлагане на обществените превозни услуги, според който услугата се планира да бъде възложена на регионален принцип в три лота – западен, северен и южен, с 12-годишна продължителност и едногодишен период за мобилизация. В същия документ е посочено и планираното времево разписание: сключване на договорите до 31 декември 2025 г. и старт на обслужването по новите договори от 13 декември 2026 г.
Караджов използва именно темата за сроковете като основен контрааргумент срещу искането на ПП–ДБ за рестарт. По думите му от 2022 г. насам процедурата не е придвижвана достатъчно, а спирането ѝ сега би застрашило изпълнението на НПВУ и финансирането за нови влакове. В позицията си той поставя и финансовата цена на евентуално забавяне, като предупреждава за риск от загуба на европейски средства и нужда държавата да търси стотици милиони за вече поръчани мотриси.
По данни от страницата на министерството инвестицията за „Железопътен подвижен състав“ по НПВУ е на обща стойност 1 436 800 000 лв. и включва доставки на десетки нови електрически мотрисни влакове и влакови композиции (в т.ч. за крайградски и междурегионален транспорт), като е записано, че влаковете са държавна собственост и ще се експлоатират съгласно договора за обществена услуга от избрания(ите) превозвач(и).
От своя страна ПП–ДБ акцентира върху две линии на критика: първо, че при конкретната конфигурация се стига до „частен монопол“ за 12 години, и второ, че има съмнения за предварително предрешен резултат и за кандидат без релевантен опит в пътническите превози. В публичните си изявления Караджов отхвърля тези обвинения, като твърди, че лицензите се издават по европейски правила, не са срочни и подлежат на периодичен контрол, а критиките за „набързо лицензирани фирми“ не стъпват на изискванията за лицензиране.
Напрежението ескалира допълнително след като тази седмица Караджов обяви, че са определени изпълнителите за трите обособени позиции – западен, северен и южен превозвач. Според информацията, цитирана от БТА, „БДЖ – Пътнически превози“ запазва западния лот, а за северния и южния е посочена „Ивкони Експрес“ като единствен друг кандидат по тези позиции. Именно участието на частен оператор и разпределението на лотовете е в основата на политическия спор дали се постига реална конкуренция или се създават регионални доминиращи позиции с държавно финансиране.
На този фон процедурата остава под лупа заради двойния натиск – от една страна календарът на НПВУ и формалните ангажименти към Европейската комисия за етапите на реформата, а от друга – политическите обвинения за непрозрачност и исканията за нов дизайн на конкурса. Следващите дни са ключови, защото според заложените срокове договорите трябва да бъдат финализирани до края на 2025 г., а всяко действие по спиране или пренаписване на процедурата би имало пряко отражение върху възможността новите договори да влязат в сила на 13 декември 2026 г.
