Китайските ЖП линии, свързващи Евразия

Китай се превръща в световен лидер на производството на модерни железопътни линии, съоръжения и оборудване. Това е част от дългосрочната стратегия за ново икономическо пространство и изграждането на нови пазари там, където не са съществували.
 
Китайците са изучавали европейските ЖП производители, по-специално немските високоскоростни влакове, както и съвместно със Сименс завършиха изграждането на първата в света линия с магнитна левитация (т.нар. маглев), свързваща шанхайския международен конвенционален център с новото международно летище, със скорост 300-400 км/ч. Сега те работят над нова концепция за бързи ЖП линии, както и водят преговори с 28 страни за изграждането на високоскоростни конвенционални линии.
 
Вместо да внасят повече от маглев технологията на Сименс от Германия, китайските инженери внимателно са изучили характеристиките на модела, купен за летището в Шанхай и са изобретили своя подобрена версия. Миналият месец от китайския концерн CRRC Corp. в института Джуджоу, провинция Хунан, обявиха успешното тестване на маглев системата, чрез която скоростта на влаковете ще достигне 500 км/ч. Новата система е по-лека и по-мощна от тази на Сименс. Динг Ронжун, управител на института, каза, че CRRC ще започнат масово производство на влаковете маглев.
 
Китай гради и развива
Днес Китай разполага с най-дългата високоскоростна ЖП мрежа, около 16 000 километра, повече, отколкото във всички останали страни взети заедно. Нейната система включва най-дългата линия – Пекин–Гуанджоу, 2298 километра. По-рано тази година Русия и Китай постигнаха съгласие за строежа на високоскоростна ЖП линия – от Пекин до Москва през Казахстан, пътуване, което би взело 30 часа, вместо 5 дена, на стойност 240 милиарда долара. За двете евразийски нации това е начин да се надхитри доминацията на Вашингтон в моретата, като в същото време да се снабди с транспортни артерии новият икономически център в света – Евразия.
 
През последното десетилетие Китай внимателно изграждаше железопътната си индустрия, с цел да стане водещ световен износител на технологии и оборудване в този вид транспорт, чрез марката „Made in China“.
 
Иронично, по същия път върви Германия през 70-те години на 19 век, като гради най-напредналата индустриална икономика, използвайки националната банка Райхсбанк, а не частна банка като Федералния резерв. Британската индустрия принуждава немските вносители да сложат марка върху всяка стока „Made in Germany“. Скоро това става символ на качество, а не на евтини продукти.
 
В подготовката си за новият Път на коприната, който е и най-големият инфраструктурен проект в историята, Китай се въвлича в множество проекти за строеж на железопътни линии в чужбина. През 2014 година Китай участва в 348 строителни проекта извън страната, двойно повече от миналата година. Общата цена на сключените споразумения е 25 милиона долара, три пъти повече от 2013 година. От 2001 година износът на китайски локомотиви е нараснал от 80 милиона до 3,7 милиарда долара. Износът на високотехнологични и индустриални продукти е за над 80 държави, най-вече държавите от АСЕАН, Аржентина и Австралия.
Превод: Евгени Рушев
Воден транспорт

БСП: ГЕРБ бърза да назначи „политически калинки“ в края на мандата

В края на мандата си ГЕРБ се опитва да овладее колкото се може повече властови структури чрез назначаването на директори на държавни предприятия, това обяви депутатът от  БСП Христо Проданов. […]

Автомобилен транспорт

Автобусни превозвачи кандидатстват за финансова помощ от утре

От днес автобусните превозвачи може да кандидатстват по мярката за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бранша. Общият ресурс на схемата е 30 млн. лв., като всяка фирма може да […]

Автомобилен транспорт

Лобизъм сви три пъти прогнозните приходи от тол-системата

Лобистките „хватки“, прилагани  активно и системно от фирмите за тежкотоварен автомобилен транспорт  у нас, са  основната причина приходите  от въведената на 1 март тол система да паднат  три пъти под […]