Българин илюстрира колко добра е инфраструктурата на запад и колко зле е на изток
Ако тръгнете с влак от Виена днес, колко далеч можете да стигнете в рамките на денонощие? До Испания, Скандинавието, Балканите? А ако тръгнете от София?
Отговор на тези въпроси демонстрира Петър Кеперджиев, български учен, в момента работещ в Медицинския университет в Харвард, САЩ, но взел докторска степен от Виенския университет. Макар да е биохимик, Кеперджиев се занимава и с програмиране и има любов към картите и влаковете. Открил нужната информация в приложно-програмен интерфейс на швейцарския обществен транспорт, който съдържал данни за влаковите линии в почти цяла Европа. На базата на това разработил поредица изохронни карти. Те показва колко разстояние може да се измине с влак (ако се приеме, че между гарите човек ходи с бърза стъпка, или 5 км/ч) от дадена европейска столица в рамките на 22 часа.
Ето картата на горния пример – Виена. За под 22 ч е възможно с влак да се стигне до България, Испания, Шотландия, да се навлезе дълбоко в Скандинавието, а в ядрото на Европа се пътува далеч по-бързо.
Ето и изохронната карта на София. За под 12 часа едва достигаме до най-отдалечените точки в страната. За по-малко от 22 часа едва бихме могли да излезе от Балканския полуостров. Причината, разбира се, е в инфраструктурата и качеството на жп-линията ни. Подобна е ситуацията в цяла източна Европа.
"Отнема малко над 8 часа, за да се пътува от Париж до Берлин с влак, а почти същата дистанция между София и Сараево отнема 46 часа", обяснява Кеперджиев пред "Уошингътн Поуст".
Американският вестник е направил и опростени варианти на картите му:
Както се вижда, колкото повече се отива на Запад, толкова по-бавни стават влаковете. Триъгълникът Лондон-Париж-Брюксел имат най-бързите линии.
Източник: http://m.clubz.bg, 22.11.2016г.
