Михаил Рангелов
Днес за пореден път новият транспортен министър Росен Желязков бе на гости на националните телевизии. От гостуването му разбрахме много неща – за протестите, които тресат държавата, за стабилността на правителството, за дейността на президента. Разходка по пълния конспект, както е известна процедурата в студентския жаргон.
Точно за това, което зависи пряко от него като министър обаче, Росен Желязков не отговори – а именно кога и дали ще приеме оставката на тримата шефове на БДЖ (единият от които негов заместник – министър) – оставка, която отлежава на бюрото му вече почти седмица. Обясненията какво става в държавния жп превозвач звучат по-скоро като преразказ по журналистически публикации, отколкото на човек, който получи достатъчно време да се запознае с обстановката в транспортното министерство. След като си поискал (и получил) оставките на ръководството на компанията, защо трябва да ги бавиш със седмици? Въпрос на решение за пет минути на един опитен управленец. Ако такава е скоростта на действие на новия министър системата на транспорта я чакат големи закъснения.
Можем само да се радваме (а и неговите близки), че Росен Желязков е избрал за своя професия политиката и администрацията, а не своето хоби – музиката. Защото с това темпо на работа един музикант трудно би издържал семейството си, ако пуска нов сингъл веднъж на високосна година. Дори и да се казва Ерик Клептън, а не Росен Желязков.
Казусът с ръководството на БДЖ ще бъде сериозен атестат за действията на Желязков като министър. Отлагането във времето на решението за националния превозвач не разботи в полза на министъра, който трябва да покаже дали може прескочи летвата и да покаже, че е бил правилно назначен, а не защото премиерът Борисов е трябвало да намери някой да запуши кадровата дупка след излизането на Московски от МТИТС. Защото не е важно кой ще си отиде от БДЖ, а кой ще дойде да изправи компанията на крака. И ако това стане по европейски модел, с конкурс и представяне на план и концепция, Желязков ще може да отчете добре свършена работа. В противен случай има достатъчно желаещи за началници, но ще прилича повече на отбиване на номера
