Министър Николай Събев: Трябва да инвестираме в релси, това е бъдещето на Европа

  • Господин Министър, вече няколко седмици сте на този пост. Изяснихте ли си вече какви персонални и структурни промени трябва да се извършт в рамките на транспортното министерство, за да заработи така, както искате?
  • Когато говорим за промени, трябва да си зададем въпроса защо са необходими те. А целта е една – постигане на високоефективна транспортна система в България, която да съчетава всички видове транспорт. А тази висока ефективност означава транспортните предприятия да имат среда, в която да растат. По този начин крайните потребители трябва да имат високо ниво на удовлетвореност от транспортната услуга.

След като имаме подкрепата от коалиционните партньори за тази политика нещата се подреждат много просто. След като сме си отговорили на въпросът „Защо?“ трябва да си отговорим и на въпроса „Как?“. След като имаме идеята за високоефективна транспортна система трябва в администрацията на министерството на транспорта да вземем мерки тя да бъде подпомагаща целия този процес. Тук имаме няколко много добри идеи, които да реализираме – ще имаме измерване, оценка. Това ще става по обективни показатели, а не по това дали някой го харесват или не. Самоцелната смяна „Отиват си ваши, за да дойдат наши“ – това не го играем. Администрацията трябва да стане ефективна.

Друго, което е важно е, че ние трябва да инвестираме в релси, за да отговорим за изискванията на Европа за Зелената сделка и намаляването на вредните емисии. Трябва да създадем повече възможности на българина за избор между различни видове публичен и личен транспорт.

  • Една от идеите за структурни промени бе преминаването на Агенция „Пътна инфраструктура“ към транспортното министерство. Защо това не се случи.
  • Ние с вицепремиера Гроздан Караджов седнахме още от първия ден и може да е каже, че станахме като сиамски близнаци – тоест разбрахме се нещата да ги правим координирано. За целта се разбрахме още от първия ден да изработим пътна карта, в която искаме да видим отразена ситуацията – къде сме сега и къде искаме да стигнем. Не само в жп транспорта и пътната агенция, но навсякъде – включително и в разписанията на автобусния транспорт. В тази пътна карта ние сме заложили какво искаме да видим в един хоризонт от следващите десет години. В нея са включени строителство на мостове, на тунели, на връзките между Северна и Южна България, увеличаване и подобряване на граничните връзки , което да увеличи пропускливостта на транспортните потоци. Всичко това го виждаме като един генерален план. Защото ако го нямаме този план с дълъг хоризонт, трябва да взимаме решения на парче. А това нито е ефективно, нито е ефикасно. Искаме този план да се вижда не само от нас, но и от хората.

А една от целите в дългосрочен план е да отделим проектирането от изпълнението. Ако например за един обект е взето решение на Министерски съвет – на „А отбора“ ние можем да вземем решение строителството да започне например след две години. А през това време да задвижим процеса на проектиране. При това трябва да направим проектирането такова, че изпълнението да е много просто. Трябва да декомпозираме сложните задачи в едно проектиране в прости решения за един изпълнител. И като дойде момента ще обявим конкурса и да изберем кой да го изпълни на определена цена. Когато изпълнението е ясно със сигурност ефективността на използването на публични средства ще е много по-високо.

  • Пътната карта е хубаво нещо. Но например за изграждането на мостове над Дунав е необходимо и съгласието на румънската страна. Включително един проект, който е включен във вашата предизборна програма за превръщането на Дунав в целогодишно плавателна река пак трябва да бъде съгласуван с тях?
  • Аз смятам, че ще можем да се разберем, защото виждам историята на българо-румънските взаимоотношения по повод строителството на хидровъзли и други транспортни съоръжения от 1956 година досега. Последният меморандум между двете страни е за реализирането на три моста и десет фериботни съоръжения през Дунав. Този меморандум е разписан през 1992 година и оттогава досега нямаме друг документ. Аз съм убеден, че румънската страна ще разгледа много практично тези предложения. И съм убеден, че липсата на действителна активност от българска страна в последните 30 години е причината да нямаме реализация на тези проекти. Трябва да сме по-активни и да излезем с по-сериозни аргументи. Трябва да се видят ползите за българската държава, за румънската държава и за хората, които транзитират през тях.
  • В предизборната ви програма също така е залегнало създаване на допълнителни гранични преходи със съседните ни държави. Един от проблемните ни моменти е връзката ни със Северна Македония. Може ли завършването на коридор №8 да бъде едно от условията за подкрепа на членството на съседите ни в ЕС?
  • От гледна точка на Министерството на транспорта и това граничните пунктове да създават условия за безпрепятствено преминаване на границите аз съм поддръжник на идеята, че не бива да поставяш съседа си в условия на принуда и липса на избор. Трябва да търсим икономическия интерес. За да се създаде този интерес трябва да има създадени условия за добри икономически връзки, включително и транспортни. Именно затова в нашата програма, а и подкрепено от коалиционните ни партньори, е залегнало подобряването на тези гранични връзки и намаляване до минимум на затрудненията при преминаване. И затова ние ще направим всичко възможно да свършим тази задача, като ще инициираме разговори с всички държавни организации от съседните ни страни, от които зависи облекчаването на преминаването през граничните пунктове. Ние ще отидем на тези срещи не просто да се запознаем, но с готови идеи и предложения. Защото политиката си е политика. Но икономиката и нейното развитие ще доведе до положителен ефект за обществото. Хората не бягат от доброто икономическо развитие.
  • В последните десетина години имаше една политика на подписване и поемане на всякакви ангажименти за развитие на различни транспортни коридори, включително и на някои, които взаимно се изключват. Ще направите ли преоценка на приоритетите на тези ангажименти?
  • Със сигурност тези коридори, които са европейски проекти ще имат европейско финансиране, ще получат и подкрепата на министерството на транспорта. Ние в момента правим одит на тези ангажименти и тези стъпки са направени. Във всички случаи решенията, които ще се вземат ще бъдат с цел да се защити българския национален интерес. Всички действия и резултати, които ще се получат трябва да увеличат обществените ползи.
  • Няколко пъти вие заявихте, че можете да реорганизирате железниците и БДЖ да стане печелившо дружество. Не стана ясно обаче дали ще държите да се запази субсидията по договора за извършване на обществена услуга?
  • Със сигурност ще я запазим. Освен това ще има пълна прозрачност по изразходването на парите на данъкоплатците. С тази тема не се шегуваме. Има параметри в едно предприятие, които при един икономически модел могат да бъдат такива, че да не дърпат пари от данъкоплатците, а да носят ползи. Освен това има и други икономически решения и един ден след като имаме страхотна инфраструктура, която отговаря и като оперативна съвместимост с европейската транспортна мрежа можем да вземем решения за една по-добра конкуренция в този пазар. Това обаче става с вдигане на скоростта на първо време. Не може един автопревозвач да минава през България за 24 часа, а на жп транспорт да бъде 48 часа. Няма как да направим такава оферта и да очакваме да я приемат. Хората и превозвачите не трябва да губят време в пътуване.
  • За да се намали времето на пътуване обаче трябва да бъде изготвена национална транспортна схема. А последната такава е от 2004 година. Ще се справите ли с тази задача?
  • Обвръзката на жп и автобусния транспорт трябва да бъде направена. Те трябва да бъдат синхронизирани. Това е картата, върху която трябва да бъде извършено по-нататъшното планиране. Освен това трябва да се синхронизират и товарите, които влизат освен от граничните пунктове и от пристанищата и на които можем да предложи по-добро и ефективно преминаване. Това е въпрос на настройването на цялостната логистична схема.
  • И един последен въпрос. Видяхте какво се случи с кораба „Вера Су“ през лятото. Какви мерки ще вземете в областта на морско-спасителната дейност, за да може България да бъде готова при подобни инциденти в бъдеще?
  • Първото и най-важно нещо го започна служебния министър Христо Алексиев – да има разработена процедура при такива случаи. Ние трябва да имаме екшън план. В него трябва да е записано кои организации по какъв начин могат и трябва да участва в една подобна операция. Аз съм привърженик на идеята, че държавата трябва да създаде среда, в това число чрез регулации – икономически и други, при която фирмите да имат интерес да инвестират в такива спасителни съоръжения. Държавата може би не е най-добрия оперативен ръководител за 2 или 3 кораба за спасяване, но ако създадат необходимите условия имаме няколко добри организации и компании, които могат да извършват тази дейност и не само да извършват у нас тази услуга, но и да я предлагат и на други държави. Това е бъдещето, което аз виждам като реално и разумно.

Въпросите зададе Михаил Рангелов