На 11 февруари 2026 г. Министерството на транспорта и съобщенията обяви, че за първи път България „отваря железопътния си пазар за частен превозвач“ и подписа договори за обществена услуга с „БДЖ – Пътнически превози“ и „Ивкони Експрес“. Според министъра и вицепремиер Гроздан Караджов с това се приключва ключова реформа по Плана за възстановяване и устойчивост, без която страната е рискувала „реална загуба на инвестиции за нов подвижен състав“. В съобщението се подчертава още, че държавата запазва ролята си по обхват, стандарти за качество, контрол и финансиране, а подвижният състав остава държавна собственост.
Договорите са за срок от 12 години и влизат в сила от 13 декември 2026 г. След проведена конкурентна процедура Западният регион, който обхваща 75% от всички железопътни превози, остава за БДЖ. За Северния регион (14%) и Южния регион (11%) на първо място е класирана „Ивкони Експрес“, тоест частният оператор поема общо една четвърт от пътническите превози. В рамките на подготвителния период, който министерството описва като „най-важните 10 месеца“, двата оператора трябва да уредят въпросите с подвижния състав и да договорят процедури за взаимодействие помежду си, така че преходът да е „плавен“.
Централен детайл в договорения модел е разпределението на ресурси преди старта. По данни, публикувани след подписването, „Ивкони Експрес“ ще получи от държавата под наем 15 нови влака (6 „Шкода“ и 9 „Алстом“) за двата си лота, както и една четвърт от сегашния подвижен състав на „БДЖ – Пътнически превози“ за обслужване на тези направления. Предвидено е и 813 служители от БДЖ да преминат към „Ивкони Експрес“ при запазване на досегашните условия на труд, което министерството също посочва в официалното си съобщение. Паралелно БДЖ трябва да получи 45 нови влака (19 „Шкода“ и 26 „Алстом“) за западния лот.
Финансовите параметри също станаха предмет на спор още в деня на подписването. Според публично цитирани данни БДЖ – ПП получава 130 млн. евро държавна субсидия през 2026 г., а за 2027 г. е заложено близо двойно увеличение на субсидията, като е посочено, че държавата ще плаща повече на БДЖ, отколкото на частния превозвач. Същата публикация цитира и ориентировъчни цени на километър: 8.99 евро/км за БДЖ и 7.63 евро/км за северния лот и 7.84 евро/км за южния лот на „Юнион Ивкони“.
Политическата реакция дойде почти веднага. В публикация, цитирана от сайта „Защото“, президентът Румен Радев заявява, че „в последните си часове“ кабинетът е „харизал една четвърт“ от пътническите превози на частна компания и че „в характерния за българската приватизация стил“ частникът ще получи като „зестра“ подвижния състав и обучените кадри на БДЖ.
Критиките от гражданския сектор също са конкретни и са насочени не толкова към самия принцип на повече от един оператор, колкото към цената и условията. В разпространен във Фейсбук текст „Гражданска инициатива За обществен и релсов транспорт“ твърди, че досега данъкоплатците са плащали около 220 млн. лв. годишно за пътнически жп транспорт, а „от 2027“ ще плащат минимум 211 млн. евро, без това да включва цената на билетите, която според публикацията може да се увеличава на всеки 3 месеца. Организацията посочва и риск при дублиращи автобусни и жп маршрути, както и проблем при връзките между влакове при закъснения, ако операторите не изчакват прекачванията. В същия текст се твърди и за „висящо дело във Върховен съд“ срещу решение на Министерския съвет за откриване на процедурата от 2025 г.
