Неизбежен ли е Евразийският век?

Към днешна дата Китай е подписал меморандум с 56 страни и регионални организации по линия на проекта „Един пояс, един път“

Наскоро се завърнах от впечатляващо двуседмично пътуване до Китай. Поводът беше международната премиера на най-новата ми книга „Един пояс, един път – Китай и новият евразийски век“. По време на моето посещение бях поканен от Северозападния университет в Сиан, Китай, да изнеса лекция и семинар за настоящата глобална политическа и икономическа ситуация в контекста на новия китайски икономически „Път на коприната“, както често наричат проекта „Един пояс, един път“. Това, което съм видял при многобройните си посещения в Китай, и това, което знам за изключително впечатляващия международен инфраструктурен проект, ме убеждава, че към настоящия момент евразийският век неизбежно ще се осъществи. Идиотските войни на вашингтонските ястреби и на военната индустрия – в Сирия, Украйна, Либия, Ирак, а сега и провокациите срещу Китай в Южнокитайско море – няма да спрат най-внушителния и трансформиращ икономиката проект в продължение на повече от век.

Благодарение на непрекъснатите войни, в които влизат американските президенти, и на безплодните опити за спасяване на банките от Уолстрийт и спонсорираните от правителството компании като „Фани Мей“, федералният дълг на САЩ е доста над 103% от БВП. Той достига удивителните 19,5 трилиона долара, или повече от 163 000 долара на глава от населението, а тази година Вашингтон добави към дълга близо 600 милиарда долара. Страни като Китай и Русия избягват да субсидират този дълг, който нараства с рекордно темпо.

Базисната инфраструктура на американската икономика – мостове, канализационни и пречиствателни станции, електрическа мрежа, железопътни линии, магистрали – бяха пренебрегвани в продължение на повече от четири десетилетия поради най-различни причини. Неотдавна Американското дружество на строителните инженери изчисли, че брутният вътрешен продукт ще намалее с 4 трилиона долара между 2016 и 2025 г. заради неосъществените бизнес продажби, нарастващите разходи и намалените приходи, ако страната продължава да не инвестира достатъчно в своята инфраструктура. Отгоре на всичко те са сметнали, че през следващото десетилетие на САЩ ще им бъдат необходими инвестиции в инфраструктурата в размер на 3,3 трилиона долара, и то само за да бъде тя обновена.

И въпреки това нито щатите и градовете, нито федералното правителство могат да финансират подобна инвестиция в бъдещето при сегашната задлъжнялост. Не и докато корумпирани банки и финансови фондове държат САЩ за заложник. Това е залезът на американския век, един зле прикрит с надменност и високомерие имперски експеримент на група скучни старци като Дейвид Рокфелер и неговите приятели от Уолстрийт и военната промишленост. Това е може би най-ярката разлика с това, което днес се случва на изток, в цяла Евразия.

Мисълта за трансформацията

Евразийският век е името, което дадох на икономическото пробуждане на Китай, страните от Централна Азия, Русия, Беларус, Иран и евентуално Турция. Те са изцяло свързани чрез най-големия и най-амбициозен инфраструктурен проект в съвременната история – инициативата на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път“. Проектът и неговите резултати за европейската и останалата част от световната икономика досега са посрещани от Запада с ледено мълчание, за което няма никакво обяснение.

Тук е моментът да разгледаме детайлно онова, което се знае до момента. То разкрива най-впечатляващите разработки. Цялостният проект не е просто схема на Китай, изработена от Централния комитет на Комунистическата партия, която след това просто да бъде приложена дословно в близо 60 държави от Евразия и Югоизточна Азия.

Проектът „Един пояс, един път“ ще следва два основни маршрута. Инициативата ще се фокусира върху съвместното изграждане на онова, което наричат нов евразийски мост по суша от Китай през Казахстан към Ротердам. Други железопътни коридори по суша в рамките на проекта включват развитие на икономическите коридори Китай – Монголия – Русия, Китай – Централна Азия – Западна Азия, Китай – Пакистан, Бангладеш – Китай – Индия – Мианмар и Китай – Индокитайски полуостров. Това е от огромно значение.

Към днешна дата Китай е подписал меморандум за разбирателство с 56 страни и регионални организации по линия на проекта. Откакто обяви идеята си за инициативата през 2013 г., президентът Си Дзинпин лично е посетил 37 страни, за да обсъди неговото изпълнение. Китайската железопътна група и China Communications Construction Company са подписали договори за изграждане на ключови маршрути и пристанища в 26 страни.

Ефектите от „Един пояс, един път“ вече започват да се проявяват. По-рано тази година ирански контейнеровоз пристигна в пристанище Кинджоу (Qinzhou) в Китай с 978 контейнера от няколко страни през съвременния морски път на коприната, който отваря първия корабоплавателен маршрут, свързващ Близкия изток и залива Бейбу (или Тонкинския залив на виетнамски). През февруари 2016 г. товарен влак с китайски стоки премина само за 14 дни по железопътна линия от 5900 мили (9500 километра) от източната китайска провинция Джъдзян през Казахстан и Туркменистан. Според ръководителя на Иранската железопътна компания това е с 30 дни по-малко от транспорта по море от Шанхай до иранското пристанище Бандар Абас. Китай и Иран, които вече официално са част от „Един пояс, един път“, планират двустранната им търговия да надхвърли 600 милиарда долара в близките 10 години. Впрочем никоя от планираните сделки не е в щатски долари.

В момента Китай преговаря с 28 страни, сред които и Русия, за изграждане на високоскоростни железопътни проекти, съобщават от китайския производител на влакове China CNR. Това включва огромна съвместна китайско-руска високоскоростна линия между Казан и Москва на стойност 15 милиарда долара. 770-километровата железопътна линия между Москва и столицата на Татарстан – Казан, ще скъси времето за пътуване от 12 часа на едва 3 часа и половина. Китай се съгласи да инвестира 6 милиарда долара в проекта, който ще се превърне в част от високоскоростната железопътна линия между Москва и Пекин на стойност 100 милиарда долара.

Финансиране на промяната

Впечатляващо е, че Китай е осигурил ангажимент за инвестиции от различни донори, включително Китайската банка за развитие, Китайската банка за внос и износ (Export-Import Bank of China), Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, създадена по инициатива на Китай, Новата банка за развитие на БРИКС и други източници, включително от Фонда „Път на коприната“. Фондът „Път на коприната“ е осигурил 40 милиарда долара за финансиране на проекти в рамките на „Един пояс, един път“. До момента е осигурен достъп до приблизително четвърт трилион долара налични пари и още половин трилион в наднационален работен капитал.

Досега 80% от китайския внос на петрол и газ преминаваше през пролива Малака и бе обект на контрол от страна на САЩ. Ако евентуално ескалира напрежението между Вашингтон и Китай заради Южнокитайско море или друг проблем, Китай щеше да бъде принуден да падне на колене, също като Япония преди обявяването на война през 1941 г., когато САЩ наложи ембарго върху петрола си. Сега втори тръбопровод доставя природен газ от газовите полета на Катар и Мианмар до Китай.

Във времена, в които американската хегемония се проваля, както никога в кратката й история досега, инициативата „Един пояс, един път“ нанесе съкрушителен удар на геополитическата стратегия на САЩ. Днес евразийският век е неизбежен и необратим. Основавайки се на различни принципи на сътрудничество, а не на доминация, той би могъл да предложи на САЩ и ЕС начин за изграждане на истински просперитет, който не е основан на заграбване и дългово робство.

 

Източник : www.trud.bg