Ниското ниво на Дунав спира фериботи и товари

дунав , нивото на река дунав


Ниското ниво на Дунав свали водните стоежи в българския участък с още между 1 и 5 сантиметра за денонощие. Корабоплавателният път е с ограничени габарити на протежение от близо 236 километра, фериботната връзка при Оряхово не работи, а прогнозите не дават основание за облекчение преди края на месеца. Транспортният ефект вече не е сезонно неудобство, а въпрос за предвидимостта на най-евтиния товарен коридор на страната.

Картината към 12 август

По данни на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) ограниченията на корабоплавателния път обхващат отсечката от км 374,10 до км 610,00 — близо 236 километра. В нея агенцията следи 18 критични участъка с намалени габарити на фарватера.

Най-плитко е при остров Белене (км 565–563), където при измерване от 11 август минималната калкулирана дълбочина в десния фарватер е 1,3 метра. Следват остров Вардим (км 547–544) с 1,4 метра и остров Батин (км 527–525) с 1,45 метра при измерване от 12 август. Същия ден е преизмерен и участъкът при остров Чайка (км 387–385).

Водните стоежи по измервателните пунктове .

СтанциякмВоден стоежРазлика за 24 ч.Водно количество
Ново село833,60−76 см−3 см1379 m³/s
Видин790,30−38 см−3 см
Лом743,30−25 см−5 см1400 m³/s
Оряхово678,00−103 см−2 см1344 m³/s
Никопол597,50−15 см−3 см
Свищов554,30−60 см−3 см1383 m³/s
Русе495,60−116 см−2 см1524 m³/s
Силистра375,50−102 см−1 см1552 m³/s

Източник: Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД), сводка за водните стоежи в българския участък към 12 август 2026 г.

Прекъснатите връзки

Фериботната връзка Оряхово – Бекет е преустановена както за леки автомобили, така и за тежкотоварни композиции. По информация на „Гранична полиция“, цитирана в сутрешната сводка за пътната обстановка, с преустановено работно време е и фериботната платформа при Свищов.

Това оставя тежкотоварния трафик от Северозападна и Централна Северна България към Румъния с две работещи преминавания — Дунав мост при Русе и Дунав мост 2 при Видин – Калафат, което удължава маршрутите и товари допълнително двата пункта.

Ефектът върху товарното корабоплаване е двоен. При ограничени дълбочини допустимото газене намалява, корабите тръгват частично натоварени, а разходът на тон превозен товар нараства. В сводката за 11 август дирекция „Речен надзор“ отчита един заседнал плавателен съд в района на Лом, който не възпрепятства корабоплаването.

Причината не е в България!

Ситуацията не се управлява от българската метеорология. Според климатолога доц. Симеон Матев водният режим на Дунав се формира основно в Централна Европа, където през последните седмици температурите са били съществено над нормата, а валежите — в порядъка на 20–30% от обичайните за сезона. Снежната зима и валежите над нормата в България не компенсират този дефицит, защото основното подхранване на реката идва от Алпийския регион.

Прогнозата му е за задържане на критичните нива поне още месец, вероятно месец и половина, с възможно повишение едва при промяна в атмосферната циркулация над Западна и Централна Европа.

Че проблемът е общоевропейски, личи и от Рейн: според нидерландската агенция за управление на водите, цитирана от български медии, дебитът на реката е спаднал до 615 куб. м/сек — най-ниската регистрирана стойност.

Защо това е повече от лятна аномалия

Матев посочва и по-тревожната тенденция: екстремно ниски нива на Дунав е имало през 1947 и 1985 г., но след началото на XXI век подобни случаи вече са пет. Ако преди са били два-три за цял век, честотата им се е повишила няколкократно.

За транспортния сектор това означава, че речният превоз по Коридор VII — един от най-икономичните на тон-километър — губи предвидимост точно в периода, в който европейската транспортна политика залага на прехвърляне на товари от шосе към вода и релси. Товародател, който не може да разчита на реката няколко месеца в годината, не планира логистиката си около нея.

Отвореният въпрос за инфраструктурата

Ситуацията поставя на дневен ред теми, които в години с нормално пълноводие остават встрани от вниманието:

  • Драгажната поддръжка на критичните участъци и капацитетът на ИАППД да реагира при бързо променящи се дълбочини.
  • Координацията с Румъния по общия участък, където критичните точки са двустранен проблем.
  • Устойчивостта на фериботните връзки — Оряхово се оказва първата, която отпада, и последната, която се възстановява.
  • Резервният капацитет на жп мрежата по направлението север–юг, ако прехвърлянето на товари от реката стане повтарящ се годишен сценарий.

Нито един от тези въпроси няма бързо решение. Но ако прогнозата за „новото нормално“ се потвърди, отговорите ще трябва да бъдат намерени преди следващото лято, а не по време на него.