За да управляваш успешно държавен железопътен транспорт ти трябват две задължителни качества – Чувство за отговорност пред обществото и професионални познания и практически опит.
За съжаление през последните 15 години в България политиците не можаха да намерят екипи, които да притежават тези качества, за да управляват добре Българския държавен железопътен транспорт-НКЖИ и БДЖ. Пропуснат бе историческия момент, когато Европа даде приоритет на жп транспорта и инвестира огромни средства в него. Пари имаше (и има), но те не се използваха ефективно и разумно. Затова железопътния транспорт в България е на това техническо и технологично ниво. С едно изключение – построи се Софийското метро.
Защо все пак в последните 15 години се случва това и България няма съвременен железопътен транспорт както съседните държави Румъния, Турция , Сърбия, Унгария. Да не говорим за Австрия, Германия, Франция или Швейцария. Отговорът според мен е: В нашата страна през тези 15 години не се намериха политици, хора от научните среди и професионалната общност, които да отговорят на въпроса-Какъв товарен и пътнически железопътен транспорт е нужен на държавата ни през следващите 5,10 ,20 или 50 години? Никой не изследва и не даде реалистична прогноза за демографската картина, миграцията, разположението на индустриалните предприятия, селскостопанското райониране, развитието и местоположението на университетите, мобилността на населението, международните транспортни връзки и други основни неща, за да се направи научен анализ за развитието и нуждите от жп транспорт по районите и областите на държавата.
Ако зададете въпроса – Каква трябва да е железницата всички в хор ще Ви отговорят-европейска и ще са прави, но никой не изпълни със съдържание думата европейска. Какво значи тя за Българските железници? Какви конкретни неща трябва да се направят за да станат те европейски? Няма цялостна концепция за постигането на тази цел. Само няколко практически въпроса:
-Защо линията София-Перник през Владая не е двойна и влаковете да се движат на тактов график примерно 10 минути в пиковите часове?
– Защо летищата в Пловдив, Бургас и Варна не са свързани с пътнически жп транспорт?
– Защо жп възлите София и Пловдив не са със завършена реконструкция и не се обслужват населените места около тях с Крайградски пътнически влакове?
– Защо не се купува съвременен жп подвижен състав?
– Защо с такива бавни темпове се реконструира, ремонтира и обновява жп инфраструктурата? Отдавна тя трябваше да е на съвременно ниво. С темповете с които се работи още 30 години 130 те километра София-Пловдив ще се пътуват за 2-3 часа.
– Защо кондукторите във влака още пишат на ръка билети както преди 100 години?
Могат да се зададат още въпроси но не това ми е целта.
Не се ли захване държавата с ускорени темпове да развива ж п транспорта както ни казва Европа то той е обречен и обществото и икономиката ни ще са развиват със забавени темпове. Ще страда обществото и бъдещите поколения.
С експеримента с изцяло частен ж п транспорт в Англия се видя ,че не може. Обществения интерес изисква силна Държавна структура за да работи ж п транспорта добре в полза на хората и бизнеса.
