Едва ли ще открием топлата вода, ако посочим вредните страни за България от почти сигурното предстоящо влизане в сила на т.нар. Пакет „Макрон“. По темата се упражняват от няколко години много експерти, политици, журналисти, браншовици. Дори и бабите на село знаят защо и какви ще са последиците за превозвачите, шофьорите и за националния бюджет. Всъщност нареченият на името на лансиралия го френски президент комплект от документи е само първият от трите пакета за мобилност. Всеки пакет има своите особености и подводни камъни. Нека да ги разгледаме, както са подадени от Брюксел:
Предложението
за пакет за мобилност 1 обхваща следните области:
Достъп до пазара на
автомобилни превози и достъп до професията за пътнически и товарни превозвачи
Наети превозни средства
за превоз на товари
Пътно таксуване и
електронно таксуване
Правила за шофиране и
почивка
Командироване на
работници
Влизане в сила
Данъчно облагане на
превозни средства
CO2 мониторинг и
докладване на тежкотоварни превозни средства
Предложението за пакет 2 за мобилност обхваща следните
области:
Достъп до пазара на
автобуси
Директива за чисти
превозни средства
Директива за комбиниран
транспорт
Стандарти за CO2 за
автомобили и микробуси
Инициатива за батериите
Предложението за пакет за мобилност 3 обхваща следните
области:
Стандарти за CO2 за
тежкотоварни превозни средства
Дигитализация на
документите за превоз на товари (всички видове)
Внедряване на модерни
технологии за превозни средства
Управление на безопасността
на инфраструктурата
И докато по пакет 1 всичко е ясно, на хоризонта се задава пакет 2, по който има все пак някаква яснота, а следва пакет 3, за който никой все още няма никаква информация.
Това, което е обезпокоително е, че в пакет 2 се прокарват коренно противоположни изисквания от тези в пакет 1. Като разликата е, че в новия пакет вече се обсъжда дейността на автобусните компании за превоз на пътници. И докато Пакет 1 предвижда жестоки рестрикции към компаниите, опитващи се да работят на чуждия пазар, Пакет 2 предвижда точно обратното – пълна либерализация на пазара. Казано на прост език – ако Иван има фирма с два или три камиона при всеки курс, който той направи на Запад, трябва да връща камионите си в България. Ще има жестоки ограничения, ако реши да извършва каботаж (това е превоз на товари между вътрешни точки в чужда страна). В същото време Пакет 2 предвижда Ханс, който има автобусна компания да реши ей така изведнъж да пусне по 10 автобуса дневно да циркулират между София и морето. Пълна либерализация на пазара.
Така че първите два пакета са като бомби с часовников механизъм, чакат се по-подробни анализи и на Пакет 3, но най-вероятно и там ще има подобни мерки, които да защитят старите членки на Съюза за сметка на бедните пришълци от Изток.
Големият проблем при българските превозвачи е, че те останаха сами. Въпреки демонстрациите на евродепутати в шофьорските кабини, народните хора в Брюксел и тупането по косматите гърди държавата просто закъсня. Ужасно закъсня. И не само това, но дипломацията – този ценен инструмент при решаване на подобни казуси беше заета да се занимава да съсипва отношенията ни с Русия, но реално не намери за нужно да окаже помощ при решаването на проблемите с Пакет 1. И след всичкото медийно облъчване какъв незаобиколим фактор в европейската и световната политика е премиерът Борисов вместо логичната стъпка България да се бори за поста еврокомисар по транспорта страната ни получи ресора за иновации и младеж. Не че този ресор не е важен, но в момента няма опасност десетки хиляди младежи и иноватори и семействата им да останат без препитание, а бюджетът на страната да се свие с 10-15%. А фигурата на еврокомисаря по транспорт е изключително важна с оглед на евентуален триалог, при който позицията на ЕК по пакета „Макрон“ може да се окаже решаваща.
Така с общи усилия първият пакет за мобилност успя да задейства часовниковия си механизъм. На ход е втория пакет. А да не забравяме, че във всичките пакети има теми, по които едва ли някой експерт от правителството е готов дори да коментира. И в трите пакета обаче има едно общо нещо – всички са писани от старите страни – членки и са за сметка на новодошлите гости от Изток.
Добре дошли в Европа, където всички са равни, но някои са по-равни от другите.
