Михаил Рангелов
Последните новини от Скопие, свързани с Коридор №8, които вчера бяха съобщени от транспортният министър Николоски звучат като виц, но всъщност са официална позиция на северомакедонското правителство. Ако България иска този коридор да бъде реализиран, трябва не само да зарежем всичко построено досега , но тепърва да се прави нов проект, а ние да проектираме не само нашата част, но и нов тунел, както и участък от македонска страна, който да „е приемлив за Македония и цената да е в разумни рамки“.
Изявлението идва ден след като в Брюксел бе проведена среща на ниво заместник-министри и бе постигнато решение работата по коридора да продължи и да бъде създадена съвместна работна група. Дори провеждането на тази среща бе достатъчно голям компромис и стъпка назад от българска страна, тъй като беше ясно, че Северна Македония определено иска да избяга от поетите си ангажименти.
Явно зад запотените стъкла на очилата си Николоски е пропуснал да прочете няколко важни неща. Целият проект на третия лот от македонска страна е поръчан, заплатен и утвърден от Северна Македония още през 2017 година. Този проект на е за 160, а за 110 км/ч, а в него е включено и проектирането на тунела от македонска страна. Самият Коридор №8 получи зелена светлина по времето на правителството на Никола Груевски, което както сегашното бе на партията ВМРО-ДПМНЕ. Толкова ли е къса политическата памет на тази партия?
Новите искания на Скопие би трябвало да светнат като червена лампичка за политиците в София. Още повече, че преди седмица стана ясно, че проектът за Коридор №8 е торпилиран от управляващите в Белград, които сами се похвалиха с това. Сегашното поведение на северомакедонските политици само потвърждава това.
Ясно е, че сегашното правителство в Скопие няма никакво намерение да прави каквото и да е било по отношение на Коридор №8, единственото което има значение е за това да бъде изкаран виновен някой друг.
Ако българските политици имат поне малко чувство за национална отговорност трябва да спрат моментално всякакви компромиси по отношение на Северна Македония, включително и участие в каквито и да е преговори за изменение на условията по строителството на Коридор №8. Както се видя, когато се наложи Брюксел има достатъчно ефективни инструменти за въздействие и България като член на ЕС би трябвало да се възползва от тях. Дори ако се наложи да се стигне до предпазни клаузи или спиране на предприсъединителните фондове. Всеки опит да се „умилостивят“ северомакедонските политици, било чрез срещи в Брюксел, било чрез създаване на двустранни комисии ни прави да изглеждаме слаби и несигурни.
Разбира се поведението на Скопие не е индулгенция за неизпълнение на задълженията на българската страна по изграждането на жп линията до македонската граница. Това трябва да бъде единствено достатъчна мотивация за ускорено извършване на строителните дейности.
А правителството на Мицкоски трябва да получи ясно и недвусмислено послание, както от София, така и от Брюксел – че пътят на Скопие към Европа минава през Коридор №8.
