Преди броени дни управляващите обявиха кардинална реформа на БДЖ. Какво ще се случи с влаковете у нас, ще станат ли по-чисти и по-бързи, и възможно ли е това, ако билетите останат евтини? За мнение потърсихме Петър Мутафчиев, министър на транспорта 2005 – 2009 г. в правителството на Сергей Станишев, а сега председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура.
Интервюто взе Маргарита Димитрова
– Г-н Мутафчиев, какво мислите за сериозната промяна в железниците, която правителството предприема?
– Преди двадесетина години БДЖ се състоеше от едно предприятие, което обхващаше инфраструктурата и жп превозите. През 2000 г. сегашният директор на БДЖ Йордан Мирчев беше един от инициаторите на реформа, съобразена с европейските директиви. Бяха разделени в отделни компании жп инфраструктурата, пътническите, товарните превози.
Години след това с проф. Мирчев сме обсъждали, че е добър полският вариант за изграждане на цялостна холдингова структура в жп транспорта. Когато имаме холдинг с големи предприятия може да се ползват и частни капитали.
Сега се събират пътническите и товарните превози под шапката Национална компания „Български държавни железници“ и ще се изграждат дирекции. Прилича ми на една команда в казармата: Кръгом марш и напред“.
–Припомнете какви бяха европейските изисквания?
– Всяка година бюджетът отделя сериозна сума и я предоставя на БДЖ, за да може да предлагат билети с по-ниска, поносима цена.
Но товарните превозвачи не могат да получават държавна субсидия, защото ще се наруши принципът за конкурентност на пазар, където оперират и частни фирми. Затова в началото на реформата пътническите и товарните превози бяха разделени в отделни компании.
– Но днес, когато всичко отива в един кюп, ще бъдат нарушени европейските правила?
-Създават се условия част от превозвачите да оспорват подобна структура в Европейската комисия. За мен е трудно да си представя, че е възможно да се гарантира отделно счетоводство. Затовя смятам, че ще има проблем за държавата, тъй като европейското законодателство е ясно и точно. Не мога да разбера защо го правят. За мен е много глупаво. Или пък искат всички ресурси да минат под един контрол. Не знам…Министърът твърди, че със събирането ще превърне едно губещо предприятие в печелившо. Желая му успех!
–Без да се вдигне цената на билета възможно ли е железницата да стане печеливша?
– Има два съществени проблема – постоянно повишаващите се цени на тока и горивата, и ниските доходи в България. Примерно, за разстоянието Пловдив – София у нас билетът е десетина лева. В Германия за същото разстояние цената е над 30 евро. Разходите са едни същи, у нас само заплатите са по-ниски. Който успее да се справи без да увеличи доходите на населението, ще получи Нобелова награда по иконамика.
–Министърът обеща високоскоростни влакове, вярвате ли, че скоро ще потеглят?
– Още от 2014 г. имаме една линия до турската граница, която е за 160 км в час. Но повече от 7 години нямаме нито едно превозно средство, което да може да се движи по нея с тази скорост. Има спогодба за изграждане на високоскоростна железница в Югоизточна Европа, която е подписана през 2006 г. в Солун. Тогава се включиха всички страни от региона. Бяха определени жп линии, по които да се гарантира скорост 160 км в час между страните на Балканския полуостров плюс Турция и Молдова. Важно е отново да се работи по спогодбата, да се възстановят връзките между превозвачите на отделните страни и да започне изграждане на регионални предприятия.
–Премиерът Кирил Петков обяви, че започва активно работа по Коридор номер 8. Когато Вие бяхте министър на транспорта, имаше доста срещи и разговори с македонската страна около този проект. Защо не се случи до сега?
-Коридор номер 8 беше включен в основната транспортна мрежа на Европа и беше сред приоритетите на Европейския съюз. През България минаваха общо 5 коридора, които можеха да се финансират по линия на Европейския кохезионен фонд. В периода 2005 – 2007 г. имаше няколко инициативи между министрите на България, Македония, България и Италия. Ние дори подписахме меморандум за сроковете и какви пари ще бъдат инвестирани от отделните държави.
Оставихме на следващото правителство през 2009 г. да определи координатора в Европейската комисия, но това не се случи и разговорите почти бяха прекратени.
През 2012 г. беше подготвена новата транспорта мрежа на Европа и през България вече минаха два коридора – „Източноевропейски Ориент“, т.нар. бивш 4-и коридор и „Рейн Дунав“, който обхваща пътищата покрай реката. Така Румъния включи голяма част от автомагистралите си, които свързват Букурещ с Констанца. България не можа да направи същото с магистрала „Хемус“, защото правителство не представи информация за натовареността на пристанище Варна и то беше изключено от основната европейска мрежа.
Сега има амбиция Коридор номер 8 да се включи в „Западни Балкани“ и да се използва финансира от предприсъединителните фондове.
–Колко е важен този коридор, който ще свързва Адриатичесто и Черно море? Има ли бизнес, който да го натовари?
-Важен е за отношенията между Балканските страни и връзките между тях. Не бива Бургас – Дурас, през Скопие и Тирана да се счита за второстепенно трасе. Имах притеснения през последните 12 години, когато българската страна подкрепи един друг гръцки проект, т.нар. Sea to Sea, който обхваща Виа Игнатия и връзката Александруполис с българските пристанища, и реално се явява конкурент на Коридор номер 8.
– Обаче дори готовата поръчка за жп участъка Перник – Радомир за близо 275 млн. лева беше прекратена само седмица, след като премиерът беше в Македония.
-Трябва да попитате генералния директор на НКЖИ и министъра на транспорта какво се случи. Много се учудих, защото обществената поръчка беше прекратена само седмица, след като премиерът декларира, че всички проекти ще бъдат ускорени и за кратко време ще бъде изградена връзката София – македонска граница. Да се надяваме, че бързо ще се справят с проблема, който виждат и че няма да се облагодетелства една или две фирми.
Но защо да да говорим само за жп връзки? Форумът за балкански транспорт и инфраструктура преди няколко месеца направи конференция, която засяга изграждането на автомагистрала „Рила“ – от македонската граница „Деве баир“, през Кюстендил – Дупница и свързва автомагистралите “Струма“, „Тракия“ и „Хемус“. Целта е да се избегне концентрирането на голяма част от товарния и пътническия поток в столицата, което е изключително важно.
-Напоследък много се коментира евентуален нов ляв политически проект? Вие какво мислите?
-Ако БСП не успее да покаже, че е адекватна в днешната ситуация и да запази своето място в лявото политическо пространство с ясни послания и с увеличаване на доверието на българските граждани, такъв прект ще се появи. Дали ще е вътре в БСП или около другите леви политически сили, тепърва ще видим. Моята теза беше БСП да има председател на парламента и да подкрепя управлението с експерти. Това даваше възможност да запазим позицията си на основна политическа сила. Истината е, че властолюбието изяде достойнството на БСП.
Сега аз искам да чуя позицията на нашите народни представители как възприемат обявената реформа в железниците. Какво, например правим с АЕЦ „Белене“? След като не отговаря за енергетиката, значи ли, че БСП трябва да се откаже от строителството на новите ядрени мощности?
Очаквам в програмите, които правителството трябва да направи в първите си сто дни, да ни покаже пътя.
Източник: Вестник „Филтър“