Петър Мутафчиев, председател на ФБТИ: Без визия е безсмислено да се правят реформи в железницата

В момента няма никаква визия как ще се развива железницата в дългосрочен период. Ние се опитахме 2008 година да сложим едно начало, но след това като че ли нищо не се случи. Сега говорим за големи неща – пълна дигитализация, издаване на комбинирани билети и т.н.

Ние нямаме обща транспортна схема. Много ми е интересно как ще балансираме нещата в тази схема. А няма ли опасност един такъв център за издаване на билети за различни видове транспорт да изтегли пътниците от железницата и да ги прехвърли в автобусния транспорт?

Второ – хубаво е, че ще се закупят нови влакове. За мен много важна е поддръжката. Ние имахме нови мотриси, които за 15 години изчезнаха. За това време едва 60 % са в експлоатация – а това реално е нов подвижен състав. Ето това реално е резултатът от липсата на поддръжка. Как ще се експлоатира този подвижен състав – държавата купува и дава под наем на този, който ще спечели поръчката. Каква ще е технологията – дали пък няма да се даде техниката директно на БДЖ – Пътнически превози? Какво правим после – спечелилият ще плаща наем за техниката, а в същото време държавата ще му субсидира дейността. Целият този процес – за него няма ясна визия как точно ще се случи.

Подобен е въпросът с разпределянето на средствата в железницата. Това трябва да стане по начин, при който тези пари  ще се изразходват по максимално ефективен начин. Например в НКЖИ има една холандска система, която трябва да управлява всички ремонти и там ясно е казано – когато наближи определен ремонт ние сме длъжни да го финансираме. Същото е и в БДЖ – ако нямаме система, която да управлява разходването на тези средства за каква реформа говорим.

Бих искал публично да задам и два въпроса директно към сегашния транспортен министър – първо – считате ли, че е необходимо да се отпускат 16 млн. лв. за тягова подстанция, при положение, че след 3 години линията край нея вече няма да се експлоатира? Второ – аз съм поддръжник на новите технологии, но смятате ли, че е обосновано да се изгради система за наблюдение на свлачищни процеси в Кресненското дефиле за 11 млн. лв. – по един милион на километър, при това само за наблюдение.

Подобни примери могат да се дадат още – като концесията на гара Пловдив, при която държавния интерес не бе защитен и на концесионера Столарски му бяха изплатени 13 милиона обезщетения за направени инвестиции. И то какви инвестиции – хотел ! Кой е допуснал да бъде признат хотела за инвестиция. И бяха удовлетворени всички искания, защото концесионерът не бил запознат, че ще се извършва строителство – всички знаеха още от 2008 година, че строителство ще се извършва. Кой защити държавния интерес и какво ще прави НКЖИ с този хотел в Пловдив, който не е част от основната му дейност.

Друг пример – бяха дадени 13 милиона лева за изграждане на интермодален терминал в Пловдив. После той беше даден под наем за смешната сума от 50 хил. лв. годишно, които даже не покриват амортизацията му.

Така че още веднъж да наблегна – реформи трябва да се правят не на парче, а последователно, с план, с визия за развитие. Иначе просто се хаби държавен и европейски финансов ресурс