Господин Витанов, какви ще са основните Ви приоритети като евродепутат и член на комисията по транспорт и туризъм?
Разбира се, към настоящия момент основния ми фокус е върху Пакет „Мобилност“ и постигането на разумен компромис, който да ограничи максимално щетите по отношение на българския транспортен сектор. Извън тази тема, предстои ЕК да представи в началото на следващата година новите насоки за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. Развитието на Трансевропейската транспортна мрежа е приоритет както в европейската, така и в националната транспортна политика, а географското положение на страната ни определя важното й място в тази мрежа. Ще насоча също така усилия и в посока хармонизиране на правилата за достъп на превозни средства в европейските градовете. Имаме вече примери за въвеждането на различни входни такси, ограничаване на движение или „дизелови забрани“ за старите автомобили и автобуси в редица западни градове. Същевременно пазарът на автомобили в България е залят от втора употреба дизелови и бензинови коли от страни от цяла Европа. Излиза, че нашият пазар е удобен за Западна Европа и може да бъде ползван като морга за тези автомобили, но ако искаме да ги шофираме в градове като Брюксел, Париж или Берлин, не сме добре дошли.
Необходима е обща правна рамка за целия ЕС на правилата за достъп до градска среда на пътни превозни средства и те не могат повече да се считат за чисто местен въпрос.
Загубихме почти всички шансове по първия пакет „Мобилност“. Въпреки това има ли някаква вероятност за преразглеждане поне на част от спорните текстове и какво могат да направят държавата и европейските ни депутати за целта?
Не бих могъл да се ангажирам с някаква конкретна прогноза, тъй като в момента текат интензивни преговори. Разбира се, правим всичко необходимо в рамките на преговорната рамка да постигнем балансирани текстове. Продължаваме да настояваме за оценка на въздействието на приетите на първо четене текстове, тъй като дори Европейската комисия не може да даде отговор какви ще бъдат конкретните последици по отношение на загуба на работни места, увеличаване на емисиите поради големия брой празни курсове, както и финансовата и административна тежест, която ще понесат превозвачите. Отказът да се предостави подобна информация създава усещането, че някой се опитва да скрие реалните последици от европейските граждани. Някой се страхува от истината затова, че тези промени ще доведат до загуба на работни места, поради фалит на превозвачите от периферията на Европа. Някой крие и истината за това как новите регулации ще се отразят на функционирането на вътрешния пазар. Как ще защитим вътрешния ни пазар да не бъде залят от транспортни превозвачи от трети страни, като Турция и Русия, например. Европейският съюз няма достатъчно надеждни механизми да задължи третите страни да прилагат европейското законодателство. Как ще задължим турски и руски превозвачи да плащат немски и френски заплати, или да монтират интелигентни тахографи? Така и не получавам еднозначен отговор.
Инициирахте дебат по отношение на въздействието на новите правила върху вътрешния пазара. Каква беше реакцията и ще се състои ли този дебат?
Инициативата за този дебат дойде в отговор на отказа да бъде изготвена нова оценка на въздействието. Обезпокоени сме и от представения доклад от KPMG, според който 14 хиляди заети в транспортния сектор само у нас ще загубят работните си места. Освен това, според същия пазарен анализ емисиите въглероден двуокис ще се увеличат с 88,5 т, което е 3% ръст на емисиите от превозни средства на компаниите за международни превози. Ако това проучване представя последиците за България, ние искаме Европейската комисия да ни предостави реалните цифри и за цяла Европа.
За съжаление лидерите на Политическите групи отказаха да включат този дебат в дневния ред на пленарната сесия в Страсбург. Не съм изненадан от тази реакция, но тя показва единствено слабост. Слабост по отношение на аргументите, с които мнозинството на т.нар. „Пътен алианс“ иска да наложи небалансирани и непропорционални мерки. Когато предлагаш определени решения трябва да можеш да ги защитаваш, вместо да бягаш от дискусията.
На дневен ред наближава втория пакет Мобилност. Има ли в него текстове, които да вредят на националните ни интереси и имаме ли време да реагираме?
Законодателното предложение, касаещо либерализацията на автобусните превози, което е част от Пакет „Мобилност“ II, към момента е болкирано в Съвета. Европейският парламент е приел своята позиция на първо четене, която дава достатъчно гаранции за правата на превозвачите, както по отношение на международните автобусни превози, така и при вътрешните редовни превози. С тази позиция на ЕП, на практика е затворена вратата пред пълната либерализация. Това дава една добра основа при започването на бъдещите преговори, когато Съвета разбира се приеме общ подход по отношение на това предложение.
Предвид проблемите, които възникнаха покрай първия пакет беше ли възможно и трябваше ли българското правителство да настоява за еврокомисар с ресор „Транспорт“ в новата Европейска комисия?
Разбира се, че България можеше и трябваше да настоява за ресор „Транспорт“. Макар и еврокомисаря да няма възможност да изразява националната си позиция, това щеше да бъде инструмент, който можеше да бъде използван в наша полза. Вместо това ние решихме да мерим всичко в пари и в ресорът, който получихме са събрани почти всички политики, по които ЕС няма правомощия, а са приоритет на националните правителства.
Въпросите зададе Михаил Рангелов
